В Перник...

Мнението ми е ,че се появяват все повече такива ученици,ако могат така да се нарекат.
В класа на дъщеря ми имаше двама такива.Преместиха ги в друго училище.Въпросът е: Ами ,ако няма друго училище?Какво би могъл да направи учителят с тези деца,ако е изчерпал всичките си законни методи?Ясно-да мине на успокоителни.Защото ,ако не мине,може някой ден да му "падне пердето" и ...не ми се мисли,цяла България ще го гледа в новините.
Къде е социалният работник?Кой да извърши психологическата работа с това дете? А със семейството?

А не може ли училището да го прехвърли на индивидуален план на обучение? Какво ще попречи, ако има такова предложение на Педагогическия съвет и директорът го последва, направи срещата с родителите разясни аргументите в решението? Не е ли измислена тази форма именно за деца, които нямат възможност за участват в колекивната форма на обучение - по различни причини. Видимо с това дете има такова последствие от някакви видимо също неглижирани проблеми, които училището нито може нито трябва да решава, преди да е осигурило нормален учебен процес за останалите деца в училище.

Ма моля те, Нина, без паника! Това са "изолирани случаи" в нашето все по-цъфнало, вързало и вече доста понамирисващо училище. Пиещите успокоителни, луднали учители също са само мираж! Новото е само възрастта на ученика - 4-ти клас!

     Мисля си, че не става дума само за безсилието на учителите, нито, че това са изолирани случаи. Лошото е, че ние наистина сме без "ума и дума" пред такива изроди. Извинете за думата, но са такива. Само че, както и при влаковата трагедия, тук държава няма. Просто НЯМА. Няма закон, който да защити учителя от такива посегателства, няма закон, който да накара родителите на такива деца да почувстват задълженията си. И този закон да се спазва стриктно.Вместо това виждаме все по-разхайтени ученици и най-вече цигани, които търсят "правата си", обиждайки преподавателите.Тогава можете да чуете изрази като "расова дискриминация" и "права на детето". И всичко това е на фона на всеобемащата ни тъга по нещо истински човечно. Иска ти се да му кажеш на такова дете, че така не бива, но виждаш в очите му невероятен идиотизъм, наглост. И ти става тъпо, защото не за това си се готвил толкова години.Жалко за българите в тази държава, защото безродните комунисти дотам ни докараха - да се страхуваме, че живеем на земята си.
   

Пърси, няма такъв закон (пък бил той и най-съвършения), който да работи без хората, които го прилагат да са читави. Същото е с държавата. Ако преобладаващото мнозинство от хората в държавата ги устройва тя да "не им се меси", ако ги устройва да си избират представители на принципа "я, тоя е голям дявол", или "ама, той ми даде 20 лв., а другите само обещаваха да ми дадат" или "ей, тоя как си защитава неговите хора - до един ги уреди с постове, голям политик е това"  точно такава ще ни е държавата - пълна с независми хора - т.е. такива от които нищо не зависи.

Понеже от Отдела за закрила на детето" направили опити и препоръчали нещо, но не зависи от тях дали родителите ще последват препоръката",  и Комисията за противообществените прояви установила, че "не от нея зависи" намирането на решение с това дете, значи и учителите веднага ще кажат "ами то и от нас не зависи, то трябва родителите да ..." или министерството да..." А пък родителите на свои ред ще кажат , "ама то не зависи от нас - той такива неща в къщи не прави, значи в училището е проблема", и накрая ще дойдат медиите ще направят една доста брутална снимка на тази цялата "независимост", от която на всички ще им прилошее и ще решат, че и от тях нищо не зависи, ами има някакъв всеобщ заговор за разваляне на хубавата ни държава.

Цялата работа е в подхода ни. Все търсим отговор на въпроса "кой е виновен?", а прилична държава се прави с убедителни отговори на въпроса "как да живеем заедно по приемлив за всички начин, след като сме толкова различни?". Има ли друг начин споменатите от теб "цигани дето си търсят правата" да си научат отговорностите освен образование и старателно санкциониране за всички нарушения? Къде му е първото нарушение на хлапака-ексхибиционист? В училище. Как е санкционирано? Никак. Хлапето е местено 4 пъти "по желание на родителите". Част ли е училището от "държавата"? Част е. Ако не вярваш питай родителите дето са извикали медиите, да им дадат това "сочно парче" скандална информация защо са го направили. Хващам бас, че и те като теб ще кажат по адрес на училището - "ами няма държава, щом учителите да допускат такова поведение в час!"

И накрая какво - едно голямо нищо и много болка. Не знам какво й ценно на една земя, щом хората, които живеят в нея се делят на "безродници", "разхайтени цигани дето си търсят правата" и българи дето се страхуват, но иначе земята "е тяхна". Много тъжна работа. На нещо иска да ни научи съдбата с тези изпитания, но не виждаме още ясно на какво. Дано скоро да ни се провиди, че току виж съвсем сме се самоубили със страх и ненавист.

Мислех, че няма нещо, което да ме учуди толкова, но съм се лъгала...Веднага си припомних един скорошен спор, ама нейсе. Обаче, какво се случва? Някой е в "болничен отпуск" (какво е това понятие...), друг е на успокоителни (не че ще се успокои), подписали са се 10 от 16 (останалите 6 се тресат от страх и надежда да ги отмине вихрушката), а някой ако се опита да се вмъкне в душичките на децата, които са волни или неволни свидетели на тия паметни събития - представяте ли си какво би видял?! Колко време трябва да се чака, каква е границата на търпението, че да се вземат мерки и това не на писмо, а реално да стане изолиран случай? Ей, на някой му плащат за това, че не си е свършил работата!

       Пайдеа, с риск да се конфронтирам с тебе си мисля, че изкривяваш нещата. В България ние отдавна сме се разделили на такива и такива. Не смятам, че ти не го разбираш, просто това ни е манталитетът - като стане дума за цигани да си свиваме опашките и да виним някого, че вижда нещата по друг начин.Не знам дали си била учителка, но аз от 23 години съм все сред деца и имам доста обширен поглед върху този етнос.Не съм някаква расистка, не мразя децата. Но от ден на ден този етнос ни създава все повече проблеми в училище и това не е тайна за никого. Вярвам, че колежките, които работят с такива деца ме разбират много добре. Само че, сигурна съм, няма да се обади никоя в моя подкрепа. Именно заради криворазбраното ни чувство за толерантност. Случаят в Перник само ни показва колко наглост може да има едно дете, което знае, че няма как да го накажат. Не търся вината в учителите и не казвам, че няма държава, щом учителите търпят такова поведение. Ние сме най-потърпевшите, защото отиваш на работа с желанието да им дадеш знания, а те те посрещат на прага на училище с въпроса  "Ще имаме ли час?" или  "Ще ни пуснете ли, че си имаме работа?"  Проблемът е много, много сериозен. И ако някой си мисли, че щом не говорим за него, значи няма такъв, то нещата ще излязат извън логиката. Да, децата на всички български граждани имат право на образование - стабилно, качествено. Как би постъпила ти ако по време на час  някой пречи на останалите да упражняват това свое право? Тука законът е категоричен : нямаш право да гониш ученик от час, нито пък можеш да го санкционираш по подходящ начин. Ако решиш да го вразумяваш с думи, то тогава ответната реакция е въпрос :"Ама какво правя?" А, да, учителят не е мотивирал ученика да го слуша и не му е заковал вниманието. Това е най-старата реакция, но отразява ли тя истината? И какво правим с останалите, които явно са заинтересувани от урока? Ето тука идва държавата на помощ. И не с приказки от рода, че това е дискриминация, че той трябва да е в клас, а със санкции, които да покажат нему и на неговите родители, че така в училище не става.Едва тогава такъв ученик може да получи полагащото му се право на образование. Спомняш ли си онова интервю на наша ученичка, живееща сега в Атланта, за американското образование? Санкциите бяха ясни. Ако не си десет дни на училище, на единадесетия родителите ти получават фиш за глоба от 400 долара. И май продължението беше в лятно училище, където явно нещата не са розови.
       И накрая, аз съм твърдо "за" учени и можещи роми, но не насила направени такива. Защото живеем в една страна и всеки трябва да спазва законите й, пък били те не по вкуса му.
  / Извинявай, ти плащаш ли си тока всеки месец? А останалите сметки? А нашите приятели? И кое е тъжното и страшното в случая? И кой позволява това нещо да става реалност и традиция?/
     

Пърси, само полезност виждам аз в конфронтацията между възпитани хора с различни възгледи, така че - давайте да видим кой какво си представя, че трябва да е държавната помощ, която липсва? Тази дето - ще цивилизова децата с видми проблеми в социализацията ПРЕДИ да попаднат в училище, за да може вече като са в училище да не пречат на другите деца и на учителите да си вършат работата. Аз така  в общи линии разбирам проблема, за който говориш. Да не греша нещо? Безгрешни хора няма, затова питам.

Две неща със сигурност НЕ могат  да са държавна помощ във вид на санкция според мен:
1. Да, спомням си интервюто на девойката в САЩ. А ти помниш ли, че българските общини наложили глоби на родители (защото децата им не ходят на училище), не могат и принудително да ги съберат, защото родителите нямат доходи? Следващата стъпка е да ги вкарват в затвора.  Това харесва ли ти като "държавна помощ"? Под чия опека ще са децата докато родителите търпят наказанието? И най-вече ще се сетим ли за ползите от това решение, като ни представи министъра на финансите сметката колко ще струва и изсипем парите вместо в образование в пенитенциарната система и социалните домове на Масларова?

2. Аз си плащам сметките като теб. И ако не си забелязала - плащаме и двете на разни частни компании. Не на държавата. Която не може да казва частните компании дали да си търсят парите от клиентите или не. как и кога да го правят. В Пловдив четох, че частника с водата отбелязъл сериозен напредък след дълги но успешни преговори и цяла 3 годишна програма за разсрочено плащане. Над 80 % вече си плащат договорените вноски в тамошната махала.

Виж държавна помощ би било безплатен достъп до хубава предучилищна подготовка  за всички деца след 3 години.  Ще спадне рязко напрежението в клас  и броя на децата "които не разбират какво правят", когато пречат на другите. Но ще има ли достатъчно квалифицирани учители за това? И кое се прави първо - учителите или местата за децата?  И как е по-добре - да се прави от публичните институции или да влезе в делегирани социални услуги и да се прави от частници с конкурс? И знаем ли какво съдържа "добрата предучилищна подготовка" или в крачка ще решаваме и накрая пак някакъв кентавър ще се получи?  И ако по чудо вместо за магистрали дадем пари за това - ще имаме ли търпение 4-5 години за подкрепяме и наблюдаваме отблизо как се прилага, докато стигнем до първите резултати, или още на втората година ще обявим, че всички са маскари, защото резултати няма.

Разбирам колко се уморяват и отчайват учителите от увеличаването на броя на децата с различна степен на асоциалност или твърде големи особености на етническата култура, което принципно променя работата в клас и прави непригодни за употреба повечето от безоблачните подходи за еднородни групи деца - каквито бяха класовете до преди 10-15 години. Обаче, освен умора и отчаяние - ви въздействат и вие действате и с други мотиви - спасяване на работно място е причина да приемете деца, които още на входящото ниво ви показват ясно дефицити по 90% от предметите. Но в същото време - няма кой да работи с тях индивидуално и след 1-2 месеца те до такава степен не разбират какво става в час, че започват да ви го показват нарушавайки дисциплината. Има ли в този случай някаква криворазбрана етническа търпимост? Няма. И грам даже няма. Има обаче липса на последователност в нашите мотиви - при първата случка детето е решение на проблем на училището, при втората източник на проблем. Чак при втората почваме да мислим за държавната помощ дето липсвала. А детето е едно и също. Така, че грешката си е някъде в нас - възрастните.  Като ни застигнат резултатите от серия грешни решения - голяма част от които не са държавни, а и в държавните също ние сме участвали - нали си избираме представители - първата ни мисъл е, а къде е държавата? Ами ние сме държавата. Може да ни харесва или не - но всеки от нас е допринесъл и допринася ежедневно да е такава каквато е.

ПП. Надявам се да не си права, че колегите ти, които работят с ромчета няма да те подкрепят по лицемерни причини. Даже ми се иска да научим още мнения и още аргументи по отношение на проблема и решенията, точно от хора с много богат и протиоворечив опит. Това й ценното на дискусията, а не да си обменим декларации някакви. В нета съм намирала училищни сайтове, където пише в прав текст (е не на хоум пейджа, а като "отговор на въпрос" в рубриката "обратна връзка"), че в "училището няма ученици от различен етнически произход".  Няма да слагам линкове, защото като гражданин не одобрявам този подход за изтъкване на предимствата на едно училище. Но не мога и да не призная, че има много други безупречни по отношение на задълженията си граждани освен мен - които го намират за напълно уместен. Кои сме повече не знам. И май не е тук мястото да го изясняваме.

    Добре, Пиайдея, вчера нямах време да отговоря, макар че в училище успях да хвърля един поглед .Но май това забавяне ни показа, че ще изляза права. Колегите не се обадиха, така че ще си продължим двете. Мисля си за нещо още от времето, когато с теб започнахме / и недовършихме/ една дискусия за отговорността на различните училища в образованието на децата. Това, което пишеш за предучилищната подготовка май е по тази тема, нали? Крайно време е да се разбере, че първата степен на обучение на нашите деца е най-важната. Затова и аз винаги казвам, че детските и началните учители са главните "виновници" за възпитаните и невъзпитани деца. Само да не си помислиш, че ги обвинявам, напротив. На нас в горния курс бих казала, че ни е по-лесно, защото учениците ни все пак имат повече опит в живота и не можеш да им налагаш някакво мнение, без да си достатъчно убедителен. Всичко това върви, обаче, с единна програма за възпитание и обучение, която, според мен, липсва в МОН.Свидетели сме на един "интелектуален изрод", наречен Стратегия за образованието. Сега всички си говорим за матурите, но забравяме, че догодина шестокласниците ще са вече в седми клас, а учебниците, по които ще учат, все още не са излезли да ги видим. Знам, че ще дойдат и тази година през август и т.н. Процесът става еднакъв за всяка учебна година. после следва прословутия осми клас, в който по заканата на Вълчев, щели да учат само английски и компютри /Боже, упази! /.Това е положението. Тази година покрай връзките си с колеги успях да докарам парите за учебниците на моя шестокласник до 100 лв., без учебните тетрадки подобни. Бая се затруднихме и с учбниците на другия син - 11.клас. И това е на фона на учителските ни заплати. Ами тези, за които, всъщност, започнахме тази дискусия? Те изобщо пък не си дават зор да си купуват учебниците.Ходят на училище само с по една тетрадка. Ето ти една помощ от държавата. Учебниците трябва да са достъпни, както се пънем да го докараме за образованието. Достъпни означава според мене всеки да има възможност да ги купи, че и да ги ползва. Но това води след себе си още нещо. Тези учебници трябва да са валидни поне ДЕСЕТ години.А аз си мисля, че ако бъдат еднакви за всички, то това ще е най-добре. Народът ни стана твърде "подвижен". Работата на хората вече може да бъде в различни градове, а децата вървят с родителите си. Ако детето е започнало през септември в София, но се наложи да се върнат на село, то напълно е възможно учебниците да не съвпадат. Резултатът е ясен - няма нови просто не учи. Не , че са толкова различни, но винаги има различен поглед на авторите. Така ще се избегне и това излишно стресиране и на деца, и на учители от изпитните тестове. И още нещо се сещам. Разпределенията на учителите. Но, за жалост, вече нямам време, че школото ме чака.
   П.П. Пайдея, тъй като можем да станем безинтерсни на общността, а пък мене ми се ще да продължим, бих ли могла да ти пиша на имейла, който си дала на фондацията си?

Persey,

Уверявам те, че това е една от най-интересните дискусии водени до този момент тук. Така че те моля да не се притесняваш, че ще досадиш на някого, и да продължаваш да пишеш.

На мен ми се струва очевидно, че позициите на учителите и на неучителите (като мен и Пайдея) се разминават доста. Разминават се не толкова в частта "констатация" на проблема, колкото в причините и във възможните му решения. Пърси и повечето й действащи колеги казват: "Вината е на държавата. Докато държавата е такава, ще продължаваме да се мъчим. Управляващите са длъжни да въведат ред!", а Пайдея и аз ви казваме: "Съжаляваме, но вината си е първо наша - моя, твоя. Наша! Това, което правим днес, обуславя онова, което ще стане утре. Ако днес клекна пред арогантността на един пишльо, на един директор, на двама родители-бизнесмени, утре със сигурност ще ми се качат на главата."

"Но какво да правя - питате - като това ми е професията и правилата са именно такива? Да си изпрося уволнението?!" - Не зная. Но знам, че липсата на идея и план със СОБСТВЕНО УЧАСТИЕ, на положителна визия за бъдещето и за справянето с конкретните проблеми, като голия гъз на пернишкия Ростислав (прощавайте патоса), е сигурно условие за запазване на сегашното ви унизително положение.

Истинският въпрос е
"Какво правя аз, за да променя всичко това?"

Моля ви (особено теб, Пърси!) да си отговорите на този основен въпрос: "Какво правя аз, за да променя всичко това?". Не толкова да МИ отговорите, колкото да СИ отговорите, защото тези неща са лични. Аз мога да ти кажа моя отговор, но той е МОЯТ отговор, а не универсалният отговор! И още по малко твоят отговор.

Аз вярвам, че когато хората, които имаме отговор на този въпрос (а не извинение за собствената си безпомощност!), станем повечко, тогава ще започне онази бленувана и видима за всички промяна. Дотогава промяната ще я движим само аз и Пайдея!

Ще помагате ли или ще продължавате да хленчите?

(Не ме разбирайте погрешно. Мен също ме боли много за това, което ви се случва! Но съм стигнал до извода, че без ваше активно участие промяната ще е бавна.) 

Павле, аз съм на същото мнение. И в живота си съм такава-първо себе си обвинявам, пък после другите. Но това не е интересно, да не се хваля сега.Добре е наистина да почнем дискусия кой с какво може да помогне, защото нещата могат да вземат, пък и май са тръгнали натам, недобър обрат. Всички знаем, че ние сме зависими от броя на учениците в паралелките, за това сме писали много. Само че министърът ни е на друго мнение. За него най-добър вариант за финансиране на училищата е по-големия брой на децата. Това автоматично ни налага едно идиотско поведение. Те си бягат от час, ние им извиняваме отсъствията и т.н. Защото и ние имаме деца, които искат да живеят що-годе добре. А за това са нужни пари.За жалост, всичко опира в парите.
   Но аз се сещам да напиша за нещо друго. Ето днес в нашето училище стана побой между няколко цигани и едно българче. Та българчето погледнало едно от тях "накриво". И на циганина не му харесал този поглед. Е, и станала битката. Сега детето лежи в болницата с разкъсни рани по главата. Какво можем да направим ние с тези побойници, освен да ги изключим? Страхувам се, че нищо.НИЩО!!! Защото "Закрила на детето " никакви ги няма, а ако дойдат , то и те не знаят задълженията си. Детската педагогическа стая също не взема отношение, защото тяхната машина също се задвижва твърде трудно. Капитанът от същата тази "стая" не можа да вземе адекватно решение, когато и неговият син пък би едно циганче. Дойде в училище и само мрънкаше, че трябвало да се разследва кой е виновния, но там си и остана.   Сега разбираш ли защо казваме ние, учителите, че първо държавата ни трябва да се включи и после ние да изискваме. Днес дори имаше изказвания защо ние не сме предотвратили боя, при положение, че всъщност сме в час и из училището би трябвало да се движи пазачът. Та такива ми ти работи.
   А какво правя аз по тези въпроси? Ако сега започна да разказвам, ще излезе, че се хваля. Но някои от нещата са, че през интернет сигнализирам на родителите за отсътствията на децата им, по-точно чрез sms-и. Жалкото е, че родителите рядко вземат присърце тези известия  Ами, вярно е, извинявам отсътствия, защото иначе ще ми падне бройката на учениците в групите, че и на колегите. Ето ни го нашият порочен кръг. По-рано можеше да ги изключим и през годината без да имаме такива неприятности. Сега не може.Казвам ви честно тези неща, защото, ясно е, че ги съзнавам добре колко са порочни. Именно затова казвам, че държавата ни е виновна на първо място. Нали още по време на стачката си казвахме, че реформите не можем да ги започнем ние, защото войниците само изпълняват заповедите. Е, ние не сме войници, но и ние играем така, както ни свирят.За жалост. Като млада учителка много се бунтувах срещу някои неща в училище, после май реших, че не бива да съм чак толкова серт.Сега има моменти, в които се  ядосвам като виждам, че някои от децата просто не уважават жестовете ми на внимание и отзивчивост. После си казвам, че те са само деца и всяко е на мама и тати детето. Лошо, добро - такова. Обичам си ги всякакви.  Моят клас са вече абитуриенти, а  аз все ги имам за малки и и прощавам какви ли не дивотии.
     Погледнете само колко от децата ни са "сираци". Не истински, но направени такива от държавата ни. Родителите им са на гурбет и се прибират само за някой празник. Единствената им грижа е да им пратят пари, и то много пари. Децата са оставени на немощни баби, които просто не спират за нищо  тези деца. Така отиват по дяволите всичките ни опити да ги направим по-добри, по-знаещи. Някои бият старците, ако не получат парите си. И така нататък. Мога да разкажа доста такива случаи, но не това ми е целта.
       За мен едно от решенията вече го написах. Евтини, и по този начин достъпни, учебници, които да са еднакви за всички училища. А там, където има профилиране, то си има и помагала.Еднакви разпределения за учителите по всички предмети, за да се гарантира вземането на материала в срок и обем./ Вижте разминаванията по време на олимпиадите. Да не говорим, че по моя руски език нямам и учебници за горния курс, по които децата успешно да учат. На въпроса ми, отправен към главния експерт в МОН - Почеканска, ми беше отговорено, че няма програми за 11. и 12. клас, но ние бихме могли да си ги разработим и т.н. Виждате ли какво е изобщо отношението в МОН към този проблем? / Така бихме могли да обезпечим една добра подготовка за всички. И тогава министър Вълчев няма да казва, че шестицата от село не е равна на тази в София. Тука ще кажа и друго. При нас в глухата провинция / извинете ме за израза / останаха като че ли по-мързеливите и неамбициозните, хайде, няма да кажа тъпите. Плюс нашего брата - интелигенцията. Този, който иска да постигне нещо, просто се изнася към големия град. Така при нас простотията взема все повече връх. В училище не преподаваш често на умни и трудолюбиви деца. Когато влезеш в един добър клас, сърцето ти се отваря и искаш да им предадеш всичко, което знаеш. И те се отплащат.Но влизам и в други, при които ми става жално за себе си. Друго - материалната база в голяма част от училищата е под всякаква критика.Всичко вече е толкова старо и износено, че понякога само се троши. Прословутите бели дъски, обещани от Вълчев, ги чакаме вече втора година. Е, в някои училища вече дойдоха.Спечелили сме проект за саниране на училището през 2007. Вече сме 2008., но няма светлина в тунела. В кабинета, за който отговаряме с колежка, е един от четирите, в които цветята още не са полегнали на пода. Опитахме се да направим един зелен кът в коридора и колежката по биология доста се постара. Само че хубостта беше за кратко. Не мога да разбера желанието им да рушат, но това е положението. С една колежка се опитваме да разнообразим всекидневието им с училищното радио. Но пустата му техника е по-стара и от мене и ни върти номера. Обаче ние сме упорити и твърдо сме решили, че ще се справим. Още повече, че имаме и подкрепата на шефа.
     Спирам вече, за да не ставам досадна. Все пак едно такова "съчинение" не бива да е много дълго, иначе уморява читателя.

Благодаря ти, persey!  Виждам, че разбираш за какво говоря.

Посланието ми е едно единствено: да прилагаме решения, да вършим нещото, което ще ни помръдне към положението, което желаем.