Българският даскал ще става все по-незаменим!
Помнете ми думата!
Днес, след моите часове, останах да замествам колежката в занималнята, защото никой, подчертавам – никой! не желае да върши тази работа, а в същото време родителите разчитат, че децата им ще бъдат поети за целия ден. Под "никой" се разбира всички правоспособни учители, които са били помолени да дойдат. Като се почне от заявилите, че търсят работа в бюрото по труда; мине се през колегите в пенсионна възраст, които са се отзовавали в такива случаи през годините; и се стигне до колегите, работещи в училището.
На моя опит за отказ беше отговорено, че положението е критично. Ако не вярвам, да се опитам да намеря заместник, за да се уверя лично. Всички учители категорично отхвърлят предложението за работа!
Добре, останах, но за сметка на моите ангажименти, планирани за деня. Няколко пъти напомних, че търсенето на заместник до края на седмицата трябва да продължи, защото не съм свободна, но в отговор само се вдигаха безпомощно рамене. Молбата на ръководството е да вляза в положението на училището, защото в момента даже се търси още един учител (заместник)на труден клас в начален етап, на който двамата досегашни класни ръководители напуснаха, понеже заради голямото напрежение получиха здравословни проблеми.
С колегите обсъждахме, че това ще бъде тенденцията оттук нататък. Обществото ни иска твърде много от учителите, без да даде нещо в замяна. А ние се нуждаем най-малкото от разбиране на нашите проблеми. Изразихме го с най-голямата по мащаб национална учителска стачка, от която понесохме само негативи, за жалост. Сънародниците ни - една голяма част от тях - започнаха все по-малко да уважават личността на учителя и все по-ниско да оценяват труда му.
Изводът е написан в заглавието на публикацията. Ако това не се осъзнае навреме, може да стане безнадеждно късно да се овладее положението. Наложително е да се зададе много сериозно въпросът кой ще учи децата в близко бъдеще! Добрите учители напускат и започва осезаемо да се усеща дефицит на квалифицирани учителски кадри. И това изобщо не са празни думи...
Професоре, положението е наистина сериозно. Колежката, която замествам, вчера е постъпила в болница по спешност, което значи, че ще отсъства доста по-дълго от седмица. Аз обаче съм поставила моя „ултиматум” на училищното ръководство, че ще остана най-много до петък, защото ще се проваля по друга линия.
Ще се възползвам от темата, за да опиша накратко как изглежда денят на един начален учител, който е на работа в двете смени, като илюстрирам с конкретна ситуация.
Отговорността е свръх голяма, защото с малките ученици си постоянно нащрек и все се оглеждаш да не се случи нещо лошо. След свършването на първа смяна при нас не съществува такова понятие като "обедна почивка", а веднага поемаш децата от занималнята, за да ги организираш за обяд и после за занятия. Придвижването на учителя през целия ден: от 7:40 до 16:30, прилича по-скоро на летене, отколкото на нормално ходене. Тичаш след деца, защото все нещо се случва, или ако седнеш за малко, то е като на тръни и за не повече от минута (даже няма минута), за да си навсякъде, при всекиго и в течение на събитията.
Това обаче не ни застрахова от инциденти.
Вчера единственото ми напускане на мястото, където са децата, беше отиването ми за 15 секунди до съседната стая на пом.-директорката, за да напомня да продължат да търсят заместник в занималнята и почти веднага след мен влезе дете от групата, което ми съобщи, че Алек си е разбил носа. Излетях по най-бързия начин.
Една колежка вече го беше накарала да си вдигне едната ръка, за да спре кръвта. Само че това се прави при слаби кръвоносни съдове, а в случая се оказа, че той си е сцепил отдолу носа на две места, защото някой без да иска го спънал и Алек паднал върху чина. На мен ми прилоша.
Детето не е мой ученик и аз извиках и класната му, която води платената занималня, и медицинската сестра. Според мнението на набързо сформираната „лекарска комисия” положението не беше страшно, но според мен – изобщо не беше безобидно. Цял следобед се взирах в раната и я почиствах, а когато дойде леля му да го вземе, бях удостоена с неодобрителен поглед, от който трябваше да изпитам вина. Тя даже му се развика защо той не се е обадил незабавно на майка си, когато това се случило.
Само че децата винаги поднасят по някоя изненада. Той се обърна към нея и със тон, нетърпящ възражение, каза като един истински малък мъж: „Как така ще се обаждам на мама, за да я тревожа! Нищо страшно не е станало.”. Лелята заяви, че веднага ще го заведе на лекар, а аз цяла вечер снощи премислях какво ли се е случило с детето.
На сутринта, щом видях Алек, първият ми въпрос беше какво е казал лекарят. Той ми отговори, че не са го водили на лекар...
Само че историята за мен не свършва до тук. Тя, като повечето случки в училище, носи по нещо нестандартно. Ще вметна, че моята единствена компенсация за извънредната отговорна работа, която върша, е одобрението на децата. Когато вчера съобщих на моите първолаци, а те почти целия клас ходят на занималня, че ще съм и следобед с тях, реакцията им беше изразена с „мноо яко” и „е** си якото”.
Последва наистина яко... учене и към края на деня вече се съмнявах, че те са останали на същото ласкаво мнение за моето оставане в занималнята, защото никой не успя да изкрънка, а в интерес на истината много опити бяха направени.
Днес вече си мислех, че еуфорията им е преминала, когато за моя изненада, след като вече бяхме си свършили работата и зачакахме да дойдат родителите, същия този Алек с цепнатия нос ми каза, че е помолил майка си да го вземе по-късно. „Защо?” – го попитах аз, а той ми отговори, че понеже вчера му е било хубаво в занималнята, затова днес искал по-дълго да остане в училище. Съответно майка му дойде най-късно, а моят престой в училище се удължи още повече.
От разказаното до тук сигурно вече си помислихте, че това е нелогична ситуация. Да, нелогична е, но обикновено все в такива се попада, когато работиш с деца.При нас вътрешните замествания са нещо нормално и никой не ни пита как успяваме да издържим и в двете смени, да се подготвим за другия ден, да обърнем внимание и на нашите деца.
Все още има директори, които предпочитат и разчитат на шуробаджанащината, а младите и/или по-висококвалифицирани кадри биват пренебрегвани.
Твоето (а и на всчки ни с тази професия) удовлетворение е обичта на децата! Ето този малък сладък мъж, за когото пишеш, я е демонстрирал с желанието си да остане по-дълго при теб, въпреки ранения си нос! Значи с малкото си сърчице той е усетил човешката ти топлина и му е уютно с теб, може би дори повече отколкото вкъщи! И ето това е твоята (а и нашата) награда!
Да обичаме, да утешаваме, да възпитаваме и чак тогава да обучаваме! С поздрав и много уважение!:)
аз съм нова във форума, но отдавна го чета.
Незнам дали ще се съгласите с мен, но статута на занималнята в училище е доста неясен. Истината е, че съвременното българско семейство има нужда от такава училищна дейност, но нейната функция, както и ролята на възпитателя е доста "размита" и недостатъчно регламентирана, а нормативната база безкрайно остаряла. От тук идва и напрежението, и неразбирането и нежеланието на правоспособни педагози да заемат тези работни места.
Работа в тази насока има много, и по организация на средата, и по-организация на учебните дейности и отдиха на децата. Това обаче не стои на дневен ред пред нито една отговорна институция, а ако искаме децата да проявяват интерес към училището, трябва да се помисли и за тези, които прекарват не 6, а 10-12ч там.
ДАЛИ ИМА КОЙ ДА МИСЛИ???...
Кралице, безкрайно Ви съчувствам, защото знам какво е да работиш две смени в училище. Предложете на директора си да се редувате с колегите, докато се намери възпитател. надявам се това да стане по- скоро!
Относно регламентирането на ПИГ в нормативната база е извесно, колко деца са необходими за откриване на ПИГ(но ако финансиращия орган е решил), работното време, организацията на занималните и това че само те могат да бъдат закривани през учебната година. Лично аз съм питала колко деца не трябва да ги има за да се смята, че е неефективна ПИГ, кой може да задължи родителите и кое дете ще издържи въпросните 6 час, независимо от това че се приема 2 часа за ораганизиран отдих, 2 часа за подготовка и 2 часа за занимания по интереси.Представете си смесен ПИГ(такива са по селата) от І-ІV клас и 23 деца вътре, кой ще се справи, може би министър Вълчев ще покаже някъде как да се работи при тези условия? Напълно подкрепям идеята за преосмисляне на функцията на ПИГ.
Надявам се да има ефект, дори минимален, като чета за предстояща конференция по предучилищна педагогика, надявам се да има хора по върховете, за които образованието да не е само Кембридж, а да включва и думата България!
Никак не е лесно да изпълняваш длъжността "възпитател". В моя случай едно единствено дете (дъщеря на колежка!) от цялата група имаше изградени навици да работи самостоятелно. Всички други деца се нуждаеха от индивидуална работа, за да изпълнят добре задачите си, но времето беше невъзможно да ни стигне и у мен оставаше чувството за неудовлетвореност.
Също така не бива да се пренебрегва фактът, че децата, които прекарват цял ден в училище, се уморяват. Само че тяхната умора се проявява като превъзбуденост и пренапрегнатост, а не както при възрастните - със сънливост и отпадналост.
http://bglog.net/Obrazovanie/16844
Тъй като е съвсем по темата, го пиша тук.
Накратко ще разкажа какво се случи в онзи проблемен четвърти клас, за който ви споменавах в други постинги. В него има един „изявен” ученик – хиперактивен, но и със сериозни проблеми във възпитанието. Онзи, който на забележката ми към група търкалящи се на пода деца, да се изправят и допълнението, че не искам да ги виждам легнали, ми отговори, размахвайки пръст - "ще гледаш, щом си учителка, ще гледа-а-аш".
Наблюдавала съм това дете в продължение на 2 години: във ІІ и ІІІ клас. Той дойде в ІІ клас, след като беше сменил няколко училища.
Веднага премина на ресурсно подпомагане, като тогава колегата, който имаше дълъг педагогически опит в помощно училище, буквално си заживя като втори учител в часовете на колежката, защото новият ученик беше неуправляем. Нападаше всички и създаваше големи тревоги, а също така беше невъзможно да се провежда нормален учебен процес.
Колегата напусна и си намери по-спокойна и по-добре платена работа.
Класната напусна тази година, след като си влоши здравето.
След нея дойде колежка пенсионер, която споделяше, че е имала паралелки с по 45 и повече деца, но такова чудо, като в този клас не е виждала. Тя беше блъскана и обиждана ежедневно от това дете и също напусна напусна, обяснявайки ни, че не си заслужава за тези пари да търпи перманентни издевателства и да се разболява.
След това няколко дена пое щафетата една колежка – възпитател, от нашето училище. Тя категорично отказа да поеме класното ръководство, защото по същия начин беше удряна и нагрубявана от детето с изрази „ама-а-а, махай се оттука, ма-а-а” и ред други.
Назначиха колежка – преподавател с добро име в квартала и известна като учител с високо педагогическо майсторство. До този момент е извеждала само отлични випуски.
И тук идва най-интересното, с вчерашна дата. Въпросният ученик, който е едър и набит като физика, я блъска толкова силно, че тя пада на пода. След което той я ритва силно в гърба, а едно друго дете се втурва да я защити, вследствие на което побойникът му нанася силен удар в окото. Учителката от вчера не е на себе си, а майката на удареното дете иска да премести рожбата си в друго училище.
След разговор с директорката учителката се появи в стаята, където бях и аз, и силно разстроена започна да повтаря, че явно тя вече не става за учител и е най-добре да напусне системата. Аз и още една колежка се опитахме да й обясним, че не бива да поема цялата вина върху себе си и че случаят има дълга и ужасна предистория.
Защо разказвам това? Не само, защото темата е предизвикала интерес, тъй като явно има хора, които черпят информация по този въпрос, но и защото искам да подчертая, че вървим към провал. В българското училище учителят е напълно безправен и не може да осигури дори собствената си безопасност и да опази здравето си. Нормално е да настъпи страшен отлив на кадри.
И второ – забележете другия тревожен факт: става въпрос за малки на възраст деца!