Благодаря на съдбата

Всички вие сте прекрасни! Благодаря!

Честит празник и от мен,скъпи колеги! Гледахте ли новините на Канала?Как "некадърните" учителки от Природо-математическата гимназия са спечелили със своите ученици златни медали на състезание в Индия. Стана ми и тъжно, и се почувствах горда, защото се оказа, че все още има млади хора, които са готови да работят в училищата, които обичат децата и страдат заради мизерията в нашето образование, но не се отказват от професията, която са избрали. А за Индия казаха, че е много бедна страна, но в училищата им е друг свят - модерно, съвременно...Точно обратното на българската действителност.Защото нали не мислите, че държавата ни е бедна? Бедно е само българското училище. Но е достойно и гордо! Показахме го за тези вече 38 дни и влязохме в историята. Това не е никак малко. Нищо, че изгубихме битката, знам, че не сме изгубили войната, и ще продължим да воюваме, нали?

Защо да сме загубили битката ? Ние продължаваме да стачкуваме ! Натиска сега трябва да е най -голям ,за да вземе решение парламента.Така е станало и в Румъния.Там всички учители в един и същи ден са подали оставки.Във Варна го направихме около 10 училища,но трябваха последователи.Няма да "подвия опашка" нама да "клекна" няма да погледна  единайстия си клас гузно.Отказвам да губя битката.Не ми разправяй КАДИК ,че ще останем в историята Самата тя показва ,че никой не се е поучил от историята. Всички грешки се повтарят. Продължавам да стачкувам и обещавам да съм последната ,която да  свие знамената.

Съгласна съм с Ева!Гложди ме този проблем от няколко дни-последователите на колективните оставки-в един ден и понеже реших,цхе няма да се получи за моятя съвест намерих решение.За мен и тези които нямат проблем да издържат на кости и заеми още(произволно казано)един месец стачка.Утре се гласува дали продължаваме, всеки си гласува по съвест,но се тормозят наи-много тези които искат да продължат,но болшинството ги задължава да се върнат в класните стаи.Аз ще гласувам че продължавам ефективната стачка и ако има болшинство колеги които влизат в клас,за да не губят децата от учебния процес(нашите деца танцуват и на концертите е важно всички да покажат най-доброто на което са способни,следователно,ако не вляза да работя с децата си,те няма да танцуват на концерт) ще си взимам часовете и ще си сложа значка ефективна стачка,ще влизам в часовете с нея и ще обясня на учениците си защо съм решила така и в полза на кого.Така ще спя спокойно,ще ходя на митинги и шествия и ще им гледам сеира като не гласуват 5 % от БВП.Пък като го гласуват ще реша дали прекратявам стачката.Беше важно да го споделя с вас колеги,които имате същия душевен проблем.Можем да задържим процента.Търсят се 8%,кръгче Горе и кръгче Долу, Необятна Вселена и Земя, Вход и Изход, Незнайно и Знайно, защо ли търсим сближаване на позиции.

Благодаря, Ева, че не се отказваш, но ако много други се откажат /както се случи вече/, какъв успех можем да очакваме? Жалко, но малките градове и селата ни предадоха рано и колкото и да ми се иска да продължим, няма да има вече предишния ефект. Не че сме се предали, но... Искаше ни се да има днес един грандиозен митинг в София, във вторник/6.10./ също, за да се замислят другарите дали да приемат проектобюджета в този му жалък вид.Но и синдикатите за пореден път абдикираха от борбата, значи сме оставени сами. Поне аз така се чувствам.

Самите ние не успяваме достатъчно да си помагаме помежду си.Някои колективи не са сплотени,а това се оказа наи-решаващото.

Най-важната от всички седмици е тази.Победата ще е наша ,а не на синдикатите.НЕ ВЯРНО ,ЧЕ КОЛЕГИТЕ СЕ ОТКАЗВАТ,МАМЯТ НИ.Цялата пропагандна ,държавна машина е насочена срещу нас.Във Варна от 120 училища се е отказало само едно. Знам ,че ви е трудно колеги от София.Идвах два пъти на митингите при вас.Знам ,че сте уморени.Знам ,че ако нещо може да се направи ,то вие ще го направите защото винаги София е била най-будната част .Стиснете зъби още малко.Адвокат Марковски по телевизията каза ,че не е нужно да има мнозинство в колектива.Могат да останат и 10 човека да стачкуват.Колко още време може да си позволи държавата да не отстъпи?Предложете на колективите си щафетно да се стачкува.

Ако приложим „румънския сценарий” с масово подаване на оставките в един ден – това ще е ВЪРХОВНОТО и ИСТИНСКОТО изпитание за българското учителство! /тръпки ме побиват..!!!/  Тогава НАИСТИНА ще си проличи до колко сме единни и вярваме в нашите справедливи искания .. или си заслужаваме орисията! Не вярвам в чудеса..:( Нашата славна история е показателна. Макар, че си струва да се опита! Сървъра на този сайт яко е  прегрял в понеделник 29.10.2007 /абсолютен рекорд над 9 000 посещения ..!/ когато имаше паралелно броене на протоколите от вота на учителите и един след друг летяха постовете – не дава вот, .. отхвърля предложението .... Възможно ли е това да се случи отново?

Вал, първо да благодаря за стоплящия сърцето постинг. Нямате представа колко ви се радвам, че сте тук и че ви е хубаво да споделяте, пишейки върху тези страници, скъпи мои колеги от цялата страна! :)

По въпроса за всеобща колективна оставка си мисля, че е недостижима мечта на този етап, защото дори по време на най-пиковите моменти от стачката имаше учители, а и май цели училища, както в Монтана - така разбрах при преброяването - които изобщо не са стачкували.

Но сте прави, че трябва да продължим стачката и лично аз бих участвала в национална всеучителска оставка.

Не трябва да се предаваме! Ще обявим „партизанска” война! /разбирай „щафетна” стачка/. Ще влезем в клас, учебния процес ще продължи /няма да проваляме учебната година!/, ще има естествено-необходими родителски срещи, и ТОГАВА НЕ ТРЯБВА ДА ПРОСПИМ МОМЕНТА! Да разясним за какво всъщност стачкуваме, с факти, материали, цифри. Тук има много източници за да се подготвим както трябва – статията от в.”Дневник” 30.10.2007 г. - „Премълчаваните истини в образованието”,  чудесния материал на Мария Донкова, Фондация Пайдея – „ИМАМЕ ЛИ ИЗОБЩО ПУБЛИЧНА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ”и др. Да се опитаме да спечелим родителите на наша страна! Да ги събудим – бъдещето на техните деца,  бъдещето на България е залогът! Да потърсим по широка обществена подкрепа! И когато се появи подходящ момент да излезем всички заедно на улицата – тогава ще успеем! А до тогава трябва много работа – и просветна и организационна / и „щафетна” стачка разбра се/. А към профсъюзите съм   леко „алергичен” ...  Май нещо се размечтах ..?! Вие как мислите?