Без заглавие...

Хей, я горе главата! :)  Първо - да те поздравя и теб с добре дошла, защото си вече официално при нас :)

Второ - ама много си самокритична! И смятам, че несправедливо се обвиняваш за тези проблеми, които, уверявам те, са повсеместни. Освен това нали знаеш, че резултатите от нашия труд се виждат след доста време, защото естеството ни на работа е малко по-особено.

Трето - вече се счита, че идеалната дисциплина по време на час е отживелица. Децата трябва да се държат свободно, да общуват, да взаимодействат, така че това нека да не те притеснява. И още - аз мисля, че когато един урок е поднесен емоционално, вълнуващо неминуемо шумът ще е повече, отколкото при сухите, скучни уроци.

А критиката, за която споменаваш, от моя страна се състои в следното: не бъди толкова самокритична и не търси непременно вината за всичко у себе си.

Благодаря ти, Куини (възприемам и аз това обръщение), но далеч не иде реч просто за самокритика! Аз също съм ЗА свободата...и може би даже съм прекалено демократична - поне в тази посока са повечето съвети...Ситуацията наистина е извън контрол! А аз се боря с всички средства да ОЦЕЛЕЯ като ЧОВЕК и да не се подхлъзна по наклонената плоскост "РЕД НА ВСЯКА ЦЕНА!" - защото ВСЕ ОЩЕ не съм готова да платя ВСЯКА цена! Не и цената на човечността! А точно тази почва губя под краката си ден след ден! Изобщо не говорим за емоционален/сух урок! Напоследък не говорим ИЗОБЩО за урок! Не мисли, че щях да "глаголствам" тук, ако...ох, не ми се завършва това изречение!
А това, че проблемът е навсякъде...да, от НЯКОЛКО дена наистина все такива примери ми се набиват в очите...и ми става ОЩЕ ПО-ЗЛЕ!

Мила, проблемът наистина не е изключително в нас, защото щом имаш толкова години в училище, то е ясно, че знаеш за какво става дума.Аз съм в горния курс и преподавам руски и български език.Няма да се жалвам, но ще ти кажа, че ние в повечето случаи просто не можем да се справим със ситуацията.Май вече съм претръпнала - имам 22 години зад гърба си - но май и не съм, защото е много гадно да влезеш в час и да те гледат уж умни физиономии, които нямат никакво намерение да учат или поне малко да те чуят.В крайна сметка на другата година виждаш, че все пак нещо им е останало в главите.При моите единадесетокласници всяка година е така.В девети клас си мислех, че на нищо не съм ги научила, но в десети, при преговора, че и после се оказа, че има нещо в главите им.Така че- това ми е успокоението.Явно навсякъде децата ни имат този проблем.А ние заедно с тях.Животът им предлага изкусителни неща, а ние искаме да ги занимаваме с литература, която им е доста далече от проблемите.Преподавам за Елин Пелин и виждам, че в очите на моя любим клас няма нищо - няма интерес към съдбата на героите, няма интерес да се изкажат.Някой се сетил, че има в телефона си музика и решава да я пусне.Имам различни похвати, които понякога действат, но за жалост в повечето случаи и аз обвинявам себе си ,че не съм им била достатъчно атрактивна.Но пък и това ли ми е трудът?Аз не съм с малкиученици, където атракцията си е част от занятието.При големите нещата са по-различни, макар че винаги съм казвала, че работата на началните учители е най-трудна и отговорна.Ние сме краят на стълбицата и възпитаваме други качества.Да свършвам, че учителските приказки край нямат. Самосъжалението обаче не бива да те обзема.В края на краищата ние сме продукт на времето, а то е доста различно от това, в което ние самите сме учили.

Сетих се за един случай отпреди няколко месеца. Още го помня, защото бях много впечатлена от изказването на една колежка.

Намирам се в ДИУУ и съм застанала до автомата за кафе. Към мен се приближава въпросната колежка със същото намерение - да си вземе и тя кафе. Докато чака, решава да ме заговори, от което се разбира, че аз съм начален учител, а тя - преподавател в горен курс. Преди да се разделим, тя ми казва:

- На вас, началните учители, изобщо не ви завиждам! Вашите ученици ви стопяват нервичките и вие не сте в състояние нищо да направите, докато при нас е лесно - на когото не му харесва, става и си заминава.

Аз нямам много стаж (съответно опит) и все още търся различни начини да се справя с дисциплината.  Но установих следното - по-лесно ми е да работя при по-свободна, непринудена атмосфера - когато мога да почувствам учениците като живи хора. Тогава и на тях им е по-леко, задават въпроси, ако не са разбрали нещо. В началото на годината в един от класовете, в които имам часове децата бяха толкова тихи и дисциплинирани, че чак ме уплашиха! Слушат, работят, но ни звук, ни стон! Много дискомфортно се чувствах... Сега е по-добре - поразчупихме малко черупката и виждам как и на тях им е някак по-удобно в класната стая.

Е, има класове и ученици, от които ти иде ревнеш от безсилие...

И аз имам и добри, и лоши групи, общо взето като ме тровят, ги спуквам от работа и им давам доста кратки срокове и за дисциплината не знам, ама работата върви. Напоследък почнах така: кой каквото е направил през часа, ми го праща на пощата, на края на месеца получава оценка върху работата си в клас.

От доста време само чета , без да се включвам в дискусиите, сигурно съм в период на мълчание, но днес бях провокирана. Аз винаги съм смятала, че е съвсем различно да учиш ученици от начален курс, средношколци и горен курс. Култивирането на един учител да работи  с една възрастова група отнема години , а понякога е въпрос и на вътрешна нагласа. Затова ненавиждам тъпите ръководства, когато решат ,че някой проявява каприз когато изразява желание да работи с една възрастова група. Наистина работата в начален курс е трудна, децата са много шумни и трябва да имаш радари ,за да усещаш настроенията и да лавираш ,за да можеш да постигнеш някакъв успех. Но за нищо на света не бих влезнала в среден курс. За мен те са абсолютно неуправляеми и аз никога на мога да слезна до тяхното ниво, за да се получи нещо. Затова и не го правя, не защото нямам квалификация за това .  

Ужасена съм от прочетеното. Не, не е затова, че и при мене няма подобни проблеми... А защото става масово! Как ще е нормално ученик да стане и да си излезе от класната стая?... Ей така?!? Че няма ли дневници, отсъствия... Ох, и аз ги приказвам едни... Сякаш не ми е идвало да го хвана и изхвърля от стаята, защото пречи на мене (хайде, това го остави, голям човек съм и ще мина и през поредното невнимание или шумолене от негова страна), ами пречи на останалите деца, които искат да научат нещо. Неприятното е, че възрастовата граница се снижава все повече и повече. С всеки следващ випуск установявам колко ниско е общото ниво, колко ниска е и или въобще я няма концентрацията в часовете. Докъде ли ще стигнем?...

Здравей!В тази ситуация смятам,че трябва да се чуе и мнението на ученик и по някаква случайност аз съм точно шести клас.Класа ми не е особено цветущ.Имам и една публикация където го описвам.Ситуацията тук не е рядко срещана.Според мен е вече масово явление.Но пък според вас учителите, човек на който не му е интересно какво друго може да прави освен да говори.Та искам да кажа, че учителят има също вина за работата на класа.Добре.Ама ти леко прекалаваш.Защо не потърсиш вината за всичко и в учениците.

Освен това сега сме шести клас.Повечето започва да ни гони пубертета.И в този период има моменти в които просто си отнесен и си тялом в час, но духом те няма.На мен така ми се случи днес три пъти по математика и господина такава физиономия направи първия път...

За проблема със слушането -  ти си учителка и смятам,че знаеш за този метод с по-тихото говорене.Ако класа е с повече умни и интелигентни деца, които искат да разберат нещо ( ти ги описваш като такива) би трябвало да се опитат да те слушат.Но както вече казах е много вероятно и ти да го знаеш.

Нашата класна е по музика.Аз и още 3 момичета много си я харесваме, а останалите почти може да се каже,че я мразят.Аз ,защото много често си говоря с нея по телефона , знам,че тя има много хубави неща, които да ни каже, но почти винаги настроението да ни похвали изчезва защото я прекъсват и само говорят.Та не си сама както казаха и другите.И като последно нещо от моя баналан коментар: както каза Куинка горе главата и не се обвинявай чак толкова. (Между другото и аз съм много критична, но в други неща).Надявам се да не съм приспала някой и някой да може да схване мисълта ми защото вече пиша 10 мин. J

Благодаря ти, Kalabria! Очаквах твоето включване, защото наистина исках да чуя какво казва връстникът, погледнал отстрани...И не ми става никак спокойно от това, че "не съм сама"! Да, по-скоро е притеснително...а репликата, станала класическа сред нас "Не знаете какво ви чака!" /повтаряна вече години от приятелки, работещи с по-малки деца/, направо ме плаши! Май не искам да знам!
Много харесах идеята с електронната кореспонденция! Остава и да "намисля" как точно да я приложа при моите иначе МАЛКИ деца, които обаче са хем напред с математиката и компютрите, хем им куцат разни други важни и сериозни умения...Но банката за идеи е отворена :)!
А вината...да, тя е не малко в учениците и неясно КОЛКО в някои /слава богу!/ родители /за трудов стаж малко под 20 год. през тази за първи път ми се случи да получа - и не веднъж - "пострецензия"! Съчиних си думичката - как да нарека писмения коментар от родител след моите "слова" под ученическата писмена работа!?/, но какво от това! Нали си знаем, нашего брата, учителите, че НАКРАЯ ВСЕ НИЕ сме виновните...И ако е само за едната вина, хайде, да му туриш пепел - за какво не сме били виновни - и това ще преживеем, ама ако добавиш към това и факта, че точно в тази проблемна възраст им е ВРЕМЕ да се научат на много ОСНОВНИ неща и голяма част от тях се научават точно в часовете по роден език...И като гледам "продукта на новото време" колко е неграмотен и как ражда куриоз след куриоз, бисер след бисер...и как да ми е спокойно!? С "основната" си специалност нямам такива притеснения: който иска учи, който не иска - някак си се научава поне да не пречи. След време се срещаме и ми се хвали: "Госпожо, записах се на курс!" - присетил се, че чуждият език му е необходим! Просто всичко си отива по местата. Свикнах да бъда деветата дупка на кавала /те напоследък ги правят и с повече дупки ;)/. Но с българския не ми се получава така...Лошо възпитание - научили са ме да ИСКАМ...и така както никога не съм се скъпила за оценки /и пак не се скъпя!/, не ги подарявам, искам да се поизпотят за тях...а те не са свикнали! И ми устройват бойкоти! И като получат рамо по неподходящ начин от родителите си...и картинката става пълна! Конкретен случай: нагледала се през годините на неграмотно написани молби по всякакъв повод, отделям МНОГО време и внимание на писането на молба. Подробно записваме какво и как и т.н. Предупреждавам, че всичките им молби докато са в това училище ше минават през мен - да внимават и мислят какво пишат...И се изнизват месеците и идва май - преди последния проведен съвет мярвам в ръцете на класната им една молбица от ОТЛИЧНА и много старателна ученичка - до директора - само с три грешки, от тези, дебело подчертаните!!! Отмъквам за минути молбата и отивам при детето с логичните /според мен!/ въпроси...И получавам ЛОГИЧНИЯ, но смущаващ отговор: "Ами...тя мама ми беше над главата и тя така каза, че е добре...Аз не мога да й противореча!" Разбира се! Какво да му кажа на това място - МАМА се слуша!!! А и мама и татко са лекари - ходили са и те на училище...Е, очевидно са пропуснали някои и друг урок, не само за писането на молби, но...
Пак преминах в "утре"...Спирам да ви разказвам и ви очаквам с нови коментари!
P.S. Към информатиците и другите тесни специалисти: Куини ме увери, че имам много време за писане след като "вляза". При мен обаче това време си отива бързо...и системата ме отхвърля! Сега съобразих и копирах предварително написаното - така не го загубих отново, но ако мога да направя нещо, моля споделете!

Главният източник на проблемите, които възникват в училище, се дължат най-вече на родителите. Системата ни е такава, че те не са приобщени като третата най-важна страна от образователно-възпитателния процес. Освен това не са наясно със своите права и задължения и не разбират, че уважението към учителя всъщност е неговият основен работен инструмент. Без него работата ни се проваля. Ето виж тук какъв абсурден случай имах аз тази година.

Тина, имаш на разположение 8 часа да пишеш в сайта, но тъй като много често се случва да се прави някакъв ъпдейт, а и връзката не е стабилна, системата те изхвърля. Наистина най-разумно е предварително да се напише в някой текстов редактор и след това да се пейстне тук. Или друго правя аз. Копирам го преди да го изпратя. Така го запазвам в случай, че системата ме изхвърли.

Случайно подслушана реплика от баща към сина - петокласник: "И няма да й учиш по предмета, чу ли?!"
Предисловието: Въпросното детенце днес било "изловено" да преписва на някакво контролно /при МЛАДА, но хард колежка/. Какво е ставало точно не знам, но като се появих в училище класната му беше видимо разстроена, по-късно "засякох" разговор на директорката в коридора с разгорещен родител, следваща сцена, в която шефката споменава с две думи по повод друго мое изречение за какво иде реч...минути по-късно последният час на пети клас е свършил и в коридора са тройката - директор/родител/ученик...и, разбира се, ние ги подминаваме...но на стълбите ни застига ТОЗИ БАЩИН СЪВЕТ към невръстния му син...
Не всички разговори могат да бъдат дочути...Ако можеха, може би щеше да е по-лесно - поне познаваш противниковия играч!

Да, такива акценти са като блясването на мълния - силно впечатляват. Трябва да разказваме за тях, а онзи, който чете, нека да си направи съответните изводи.

Струва ми се, че децата ни просто нямат видими цели за овладяване, за които да им е нужен учебният материал. Ако имаше конкурси, дипломи и сертификати, - т. е. изпити, на които да се явяват по желание и те да правят пътя им напред в живота по- лесен, щеше да е друго.

Нашето училище е от Асоциация на Кеймбридж училищата - 5 за София, 25 за страната. Готвим ги по учебници на издателство Кеймбридж  - това е цената, която плащаме - и имаме всякакви техни тестове, помагала и справочници на разположение в училище. Така някак естествено стана най-добрите ученици да се осмелят и да започнат да се явяват на тези тежки, но ценни британски изпити за сертификат FCE и CAE, провеждани в Британския съвет.
Те са дипломи до живот, не са като ТОЙФЕЛ с двегодишна давност и са врата към по-добро бъдеще навсякъде.

Все си мисля, че нищо не пречи да се популяризират така и руските изпити за сертификат - мисля, че ги провеждаха на Шипка в РКИЦ - само 60 лева бяха преди години (250 за FCE). Руският език е безценен, особена в съчетание с английския - покриваш целия свят, като се има предвид колко разпространен е той в Китай например!

Отплеснах се. Думата ми беше, че пред децата трябва да има желани цели за постигане и тогава ще бъдат мотивирани в час.

Това включване към темата идва в потвърждение на осъзнатия от нас факт, че в ЕЛИТНО училище се работи в пъти по-леко в сравнение с масовото...И нашето е "елитно", но пък при вас просто думичката не достига :):)!
И като говорим за цели, ами да, ИМА ГИ, но далеч не при всичките 27 /в горния случай!/ И точно тези двама-трима, случайно попаднали в ЕЛИТНИЯ КЛАС /единствен за града!!!/НА ЕЛИТНОТО училище, създаваха целогодишно проблемите, а другите, понеже са достатъчно малки, не устояваха на изкушението и те като тях да "разхлабят жилата"...И като се оказах "сам войн" в една битка, която по никой начин не е само моя...ами нямаше КАК да спечеля! Happy end нямаше! Тъкмо обратното, историята приключи с грозен "развод", в резултат на който вече втора седмица класната им не ми говори...Не че знам защо. Но и не питам. Защото и тя не попита мен ИМАШЕ ЛИ ПРИЧИНА класът да ми пее в знак на протест: "We don`t need no education!" на Pink Floyd! Няма да ви занимавам с детайли - достатъчно омерзена се чувствам...
Но речта беше за целите и определянето им. И следването им - ОТ ВСИЧКИ, които са заинтересовани...

Кирчо Атанасов, зам.-министър на образованието
-Г-н Атанасов, как ще реагирате, ако идеята на учителите от Френската гимназия да протестират, като пишат само отлични оценки, се разрасне?
- Не ми се вярва преподавателите в другите училища да се вслушат в инициативата на Френската гимназия и да я последват. Те са отговорни хора и според мен знаят, че незаслужено написаните оценки ще демотивират учениците и след това ще отключат други проблеми. Ние имаме споразумение със синдикатите, следваме го и повечето преподаватели го разбират. Разработили сме кариерна стълба и няма да отстъпим от тази идея.
- Учителите протестират, че раздавате парите не за работа, а на калпак.
- Това не е точно разбрано. Наистина ще даваме парите на училището съобразно броя на учителите. Те ще получат своите оценки, включили сме и ръководството в това оценяване, и след това парите ще бъдат разпределени вътре в самото училище.
- А кой ще контролира директорите?
- Те ще бъдат оценявани от инспекторите, отделили сме други 2 млн. лева само за техните заплати.
- Значи в училище по тракторно дело може да влязат повече пари отколкото в елитна гимназия?
- Може. Не виждам в това нищо лошо. Щом има повече учители, ще има и повече пари, независимо дали преподават тракторно дело или основен предмет.
- Няма ли да съобразите тези пари и с рейтинга на школата?
- Още не сме изготвили рейтинг. Искахме, но засега няма. Когато го изготвим, ще видим.
.................
Браво Кирчо! Ти си мъж!
Твоите думи са с огромен  стимулиращ ефект  за развитието на тракторното дело в България!
Та като се зарових с статистиката, да ви кажа:
В България има 2850 училища и толкова директорилда разделим 2 000 000 на 2850 директора-получава се  702 лв на директор!
Браво Кирчо!Браво пич!

За Нина -
Парите за директори могат да се усетят по-осезателно, както и да имат ефект, ако се разпределят сред директорите на базата на критерии за постигнати резултати, а не на калпак поравно - аман от тия уравниловки вече!
Например - спрямо БРОЯ на учениците, които ръководи директорът - едно е да имаш 300-400 деца, друго е 1300! Това са толкова пъти повече проблеми, родители, баби и дядовци...
Може да има съобразяване и с това доколко през последните пет години се е изменило училището - дали е увеличило или намалило децата си, каква материална база е заредило и т. н . Зная, че по страната много директори не са виновни за естествените обезлюдителни процеси, обаче това не променя факта, че работят с по-малко деца и съответно по-малко проблеми!

За Тина
Първо - благодаря ти много за оценката за моето школо!
:-)
Ние съвсем не сме идеалните, но наистина атмосферата е различна от средностатистическата.

Имам обаче да уточня нещо много важно!

Мисля, че думата "по-леко" едва ли е най-подходящата за работа в училище с повече претенции към себе си и учениците.

Само за тази учебна година някои от учителите по английски сме подготвили, провели и проверили на всеки ученик - 

3-4 пробни изпита за FCE - отчасти или цели,

Матурата по английски език - пробен вариант на МОН от ноември 2006;

Олимпиадата - първи и втори кръг - февруари;

Директорски тест - 4 варианта, които сам подготвяш - март;

Минимум 10 диктовки за годината;

Класните работи

Приключване на срокове и учебна година.

Вярно е, че работим с по 13 деца - 26то дете дели класа на групи по езиците - но за каква подготовка и проверяване после става дума! Лично аз освен всичко това изпитвам всекиго до дупка на собствените му грешки от всички тези тестове - писмено и устно.

Това не е леко! То е натоварващо и страшно изморително!

Просто е много по-удовлетворително отколкото да пиеш кафе по цял ден с колежки и да се оплакваш от тежкия живот.

:):) - (широка усмивка) - за приятния диалог...
Всъщност не влизаме в спор - говорим за едно и също - по-лекото на работата не идва от "мекото на баницата", а именно от атмосферата, в която ти се налага да работиш според училището, в което си...Работата като обем си я има /е, чувала съм и аз, че можеш да си я намаляваш, да я караш по-така, даже съм "виждала" като придойде отнякъде из татковината ни ученик и щеш не щеш сравниш знания с оценки...но наистина ние имаме добри традиции в това отношение и, слава богу, това е по-често изключение, а не правило/...(ей, не се научих да пиша къси изречения!!! Но Марсел Пруст имам да го гоня още ;) - неговите свършват на другата страница!). Ти си "побутван" от нея /работата/, от добрите ученици, от предизвикателствата за участие в различни изяви да вървиш напред, да бъдеш на ниво...и като резултат няма как да няма натоварване и стрес. Но...това е положителният стрес (казват специалистите по стреса :):)!) И мен лично такова натоварване ми е приятно. То носи удовлетворение! Аз страдам от другото - да се "напъвам" и да установявам, че няма кой да тръгне след мен: "Че за какво ни е всичко това?! Нас ни интересува само оценката!" /и то даже не тях самите, а мама и тате.../ Е, признавам, капакът ми дойде с "тухлата" от култовата песен...
Но не мисля, че с "глаголстване" по темата нещо ще променя...Би било добре, но не се получава!
Неприятно ми е да го мисля, камо ли да го кажа, но ПРОМЯНАТА не я виждам на хоризонта, ако и да не съм от черните песимисти...Не ми се получава "смяната на работното място" - няма къде да ида, освен да си дигна чукалата и да дойда в София, която стъпка иска МНОООГО мислене и подготовка...И понеже преди доста години един мой зам.директор ми даде ценен урок, който добре помня: "На работа трябва да ходиш с удоволствие! Ако спреш да ходиш с удоволствие на работа - сменяй я!", май няма да ми остане избор след още някоя и друга подобна година, освен да мисля за смяна на сферата...
Може би всичко е заради облаците...Като изгрее слънце дано мисля иначе...

:-)
Така е, да. Естествено, че си има и места, и колеги на всяко място, които си карат живота доста леко и не се много напъват за нищо... Но всеки отговаря за себе си.  Има и колеги, които рекетират ученици с двойки, за да им идват на частни уроци у дома "на половин цена" - вероятно защото не могат да си намерят за пълна... Гадост! :-(

За "стената" какво да ти кажа - много боли! Лично аз съм го преживяла това ама мн отдавна, бях на 22 години - не се разбрахме тогава с децата гимназисти, дето бяха по-опитни от мен в доста житейски отношения! Но това беше от зелената ми глава. Опитвах се да бъда "равна" с тях, "приятел". Те ми казаха тогава - Ани, ти не си ние и няма нищо общо помежду ни. Ти трябва да си тежиш на мястото защото си учила и знаеш много повече от нас... Не се дръж като равна, не е нужно... 
Ей такива работи, обичка на ухото...
Но при вас с твоите сигурно нещо друго се изплъзва. 
Може би трябва самите ние да обичаме себе си повече, за да получим същото и от децата...
Кой знае!
:-)