Без дъно
В България май не минава и ден без на човек да му се прииска да крещи от болка. Вместо крясъци обаче се дочува само молитвен шепот, последван от болезнено мълчание. За един такъв ден разказва Любослава Русева.
По глава първа от любимия роман на българите "Под игото" - в чест на първата година от управлението на ГЕРБ и в навечерието на поредния доклад на Европейската комисия… Разказва Любослава Русева
Няма болезнено мълчание, а има болезнено бездействие, болезнена безидейност и много болезнено примирение. Тази говорилня и оплаквачница вече не само не върши работа, но е и вредна. Качествени учители и просветители има, търси се Мисията/Визията или Визията/Мисията - Голямото Зъбчато Колело, което ще задвижи Системата. Всички - и родители, и учители, и ученици го желаят и то ще дойде не от МОМН, а от нас, когато си повярваме, осмелим, ще станем находчиви и ще намерим начина.
Аз искам да знам кое е това училище, коя е тази директорка, кои са тези учителки, какви са тези учебници, най-сетне и коя е тази В.? Ако са действителни събития и лица, не виждам каква е ползата да не се посочат с конкретните им имена, сигурна съм, че и за тях ще е болезнено, най-малкото ще им се зачервят ушите, но може би ще им се отрази здравословно и оздравяващо. И на мен лично ми се иска журналистите да разкажат за и покажат многото призвани учители и дейността им, дълг е на журналиста да работи за тези хора, те не могат да си позволят PR, но ако Любослава наистина е загрижена за образованието, то нека следва конструктивната политика и критика на отразяване на реалността: Това - ДА, това - НЕ.