БЛАГОДАРЯ КОЛЕГИ!!!!!!!
Благодаря на всички, които се впечатлиха от статията ДЕЛИГИРАНИ БЮДЖЕТИ И СЕЛСКО - РОМСКО УЧИЛИЩЕ! Благодаря на тези, които ме разбраха и подкрепиха и на тези, които ме " изхвърлиха" от системата. Най-напред искам да обясня думите " миризлими, мръсни дечурлига, говорещи цигански". Описах ги така, защото това е мнението на моите колеги и на цялата общественост за тях. Аз съм учител, който от 3 години работи в това училище и който обича безумно ОБИЧА тези деца. Оставяла съм собствените си деца и съм тръгвала да водя мои ученици по лекари през нощта. Купувала съм със собствени средства дрехи, обувки, тетрадки и учебници на деца, които нямат родители. Водила съм вкъщи болни деца, чиито родители са в чужбина. Аз съм учител на около 30 години и съм най-млад в този колектив. Всички колеги, включително и директора са над 50. Е, кажете за каква промяна става дума. Когато отивах първият ден в училище и децата се втурнаха към нас аз ги прегръщах, а една колежка каза: "не мога да ги гледам". Още на минутата я осъдих, но сигурна и тя си е имала причини. Защото след 30 години стаж в това училище вече е с изключително разбита нервна система и две операции. Може би не са виновни децата. И друго искам да кажа.
- Знаете ли колко проверки идват в училището и когато проверяващите си тръгват всичко е наред. Отчитат блестящи резултати от нашето училище.
- З а експертите от РИО на МОН е важно да отчитат резултати пред министъра. Затова и нашето училище е с най-добри резултати от всички училища в общината. За сравнение един ученик от нашето училище на теста по БЕЛ в 4 клас има събрани повече точки от дете в елитно Софийско училище. Е, как става това - от МОН не знаят. Но те ни дават за пример.
- Казвате да превъзпитаваме децата и да ги учим на хигиена. Знаете ли, че за три години на родителски срещи от цялото училище идват 10 родитела.
Не мисля, че е нужно повече да говоря. И в предишното писмо завърших, че това може да се случва само в България!
Да сигнализираме Министерството!!!!!!!!!!!! Нали негови служители издават фалшиви дипломи и вършат куп беззакония!!!!!!!! Там ли да търсим истината!!!!!!!!!!!
БЛАГОДАРЯ!!!!!!!!
- Знаете ли колко проверки идват в училището и когато проверяващите си тръгват всичко е наред. Отчитат блестящи резултати от нашето училище.
- З а експертите от РИО на МОН е важно да отчитат резултати пред министъра. Затова и нашето училище е с най-добри резултати от всички училища в общината. За сравнение един ученик от нашето училище на теста по БЕЛ в 4 клас има събрани повече точки от дете в елитно Софийско училище. Е, как става това - от МОН не знаят. Но те ни дават за пример.
- Казвате да превъзпитаваме децата и да ги учим на хигиена. Знаете ли, че за три години на родителски срещи от цялото училище идват 10 родитела.
Не мисля, че е нужно повече да говоря. И в предишното писмо завърших, че това може да се случва само в България!
Да сигнализираме Министерството!!!!!!!!!!!! Нали негови служители издават фалшиви дипломи и вършат куп беззакония!!!!!!!! Там ли да търсим истината!!!!!!!!!!!
БЛАГОДАРЯ!!!!!!!!
В този сайт казваме и ще си казваме истината за нещата, които се случват в образованието. Крайно време е да се даде думата и на учителите. Те също трябва да имат своя трибуна, защото разполагат с доста информация за споделяне! Сигурна съм, че някои хора ще бъдат безкрайно изненадани от откровенията тук.
Корали, радвам се, че ти харесва тук. Смятам, че негативните мнения не бива да ни плашат, а да ни провокират да защитим себе си като личности, а също така и цялата ни гилдия. Крайно време е обществото да направи една положителна преоценка на българското учителство.
Обществото има високо мнение за нас. Ние отдавна не сме от великото триединство попа, даскала и кмета. Но и днес ние пак сме в центъра , но в центъра на ада с воденичен камък на шията и с вързани ръце!
Ние трябва да учим децата и родителите да четат и пишат, да си мият зъбите и ръцете и лицето дори, да се обличат, да си режат ноктите, да говорят правилно, да се държат прилино. Ние сме социални служби, лекари, майки и бащи, чистачи и бояджии, водопроводчици и снегорини - АМИ КЪДЕ Е ДЪРЖАВАТА?????????????????
Абсолютно си права paideia! Само, че изходът не са сигнали до МОН, защото съм сигурна че през годините голегите са писали, но те са потулени някъде. Аз имам достатъчно материали заснети с камера, но на кой да ги предоставя - на медиите ли? Знаеш ли колко пъти съм се обаждала в местните медии по различни поводи и отговорът е - Ще се обадим на кмета да разберем какъв е проблема. Е, как кметът да им каже, какъв е проблема - за него е по-добре да няма проблеми. Когато ни оборудваха комп. кабинет дойдоха и снимаха. Но после никой не дойде да види как функционира. Компютрите изобщо не работят, а някои от тях вече и липсват. Пълно безхаберие от всякъде. И това не е само в нашето училище. Поне за общината мога да кажа, че в другите е и по-зле. Там всеки идва изкарва си часовете и обратно на автобуса. Недоумявам как колеги отиват в 8.30 на работа и се прибират в 12.00 с автобуса, а аз идвам в 7.30 и с прибирам в 14.30.
Трябва да застана като колежката от с. Върбовка, която се изправи пред БТВ - и всички и направихме евала. Знаете ли обаче каква е истинатА. Платиха й и й обещаха топло местенце в РИО на МОН за тези думи. За да каже истина, която всички я знаеха. Накараха я бивши директори и управници останали на сухо без топлите си места . Те я свързаха с медиите и организираха всичко / иначе кой ще обърне внимание на един селски учител/. А тя се продаде.
Затова не искам да сигнализирам МОН на тях предварително всичко им е известно. Единственото, което мога да направя лично е да си върша работата с надеждата, че някога нещата ще се оправят.
Внимателно, Корали с усилията които си способна днес във възрастта и според енергетиката на сърцето си да излъчиш към малките дечурлига и още повече към "яростно" поглъщащата аморфна среда. Моля, бъди внимателна в разхищаването на сърцето! Има драматичен исторически пример на разбирането, че "Суровостта е особенно милосърдие!"
Виж Пайдея забеляза страховитата диагноза! От нея следват при неспособност да се защитаваме чрез сърцето (нужно е сурово дисциплиниране и упражняване на способността за изпращане на сърдечни пратки) единствено, емоционалното изпепеляване!
Внимателно, изпепеляването и загубата на сърдечен имунитет водят после до постинги от рода на "Защо днес не съм на училище?!"
Извинете, аз съм за България на народните будители, а не за държавата на нощните пазачи!
Да, да, да блог Образование е невероятен!
От сърце се надявам в блога да се появят нови и нови автори в търсене на разбирането, че заедно сме способни да преминем "през тръните към звездите"!
Пайдея каза:
"В случая, ако някой има идея конкретно какво да направим, за да се промени някак този позор, който описва Корали да я даде."
Моля, дерзайте, скъпи приятели, съблогери!
"Ще ви запитат - как да се премине животът?
Отговаряйте - като по струна над бездната -
Красиво, внимателно, стремително."
Lel, само моля те не обвинявай swetw в "сърдечен имунитет". Всички тук сме на ясно, че не той и Korali 77 трябва да напуснат системата, а съвсем други хора. Но уви, вБългария всичко е с "краката на горе"
Здравейте! Аз също се радвам, че открих това пространство. То ме държи будна, макар и вече извън системата. Просто ми липсва. С болка ходя до входа на училището, за да заведа детето си. За съжаление образованието напускат, качествените хора, онези, които истински обичат децата и са призвани да бъдат учители(не визирам себе си). Разбира се, територията, на която живеем (разбирай държавата, трудно ми е да я нарека така) им помага.
Още в първия си коментар по темата за ДЕЛЕГИРАНИТЕ БЮДЖЕТИ И СЕЛСКИТЕ РОМСКИ УЧИЛИЩА казах, че съм работила в такова училище и затова проявявам чувствителност към темата. Постигнахме страхотни успехи, но зад тях стой неуморния труд на колегите ми. Да струва ми се глупаво и нередно да съществуват добри и работещи училищни практики (те хич не са малко) и неработеща национална политика по въпроса за интеграцията на децата и учениците от етническите малцинства.
Спомнете си обаче какво написах. За мен то бе едно конструктивно предложение(поне в такава посока текоха мислите ми) към Корали.
Все още смятам, че Общински администрации, РИО, всички институции имащи отношение към проблемите на децата, родителите и самите деца трябва да участват пълноценно в училищния живот. Само тогава би било възможно да променим апокалиптичната картина на българското образование.
Може би със следващите си мисли ще предизвикам поява на мнение, че мисля като директор, но винаги съм работила водена от максимата, че те експертите в РИО са от нашата страна на бариерата. Да не си мислите, че качествените хора там горят от желание да влизат в ролята на диверсанти нахлуващи в това или онова училище и да всяват ужас и страх у хората. Помислете си имали по- проверявана система от нашата!!! Ще се радвам, ако получа положителен отговор. Кажете ми, ако се сещате за пример на добра координация между институциите работещи в името на децата. Пишем до второ пришествие на социалните за налагане на наказания, колко пъти обаче получихме отговори от тях какво са предприели и какъв е резултата постигнат след техните действия. И само това ли? Какво правят общините е следващия ми въпрос? Пренасочват средства от едно в друго училище(в най-добрия случай) по –често става пренасочват парите от образование към други зейнали дупки в общинските бюджети. Като за капак идват и ниските заплати и унижението на работещите в системата от неработещите учебни програми, от неработещите ДОИ и липсата на национална политика в която и да е част на системата. Тогава нека да забравим за национална политика и да си говорим за регионални или по-добре училищни.
За това подкрепям Пайдея в идеята и да се обединим и да помислим как да генерираме опита на всеки един от нас за каузата на българското образование. В противен случай може би след две-три години образованието няма да го има.
Бих се радвала да получа някои материали, защото в нашето училище няма нищо. Старите колеги са разграбили всички табла материали и литература, която е съществувала и аз сама си изработвам повечето неща.
А относно оставането в системата? В системата не се остава, в нея се живее! Аз намирам, че той живее в нея. Или поне докато е тук с нас и пише помагала.
Повтарям: тук не пишат "скотове"!!!
На учителите богатството са им децата!
Мисля си, че това което си направила не е просто промяна, а по-скоро революция. Знам какво е в малките населени места там, където всеки е човек на някого и трябва да се съобразяваш с местните величия, които понякога се държат и като феодали. Знам колко е трудно. Настоявай да поканите кмета, докато детето не се разплаче не го вземат на ръце, нали така беше? Покажете му, че работите и имате нужда от ............ Провокирай директора( поне опитай) направете училищна стратегия( макар че тя трябва да съществува) заедно с родителите на база добре направен анализ – имате основание предстои реформа в образователната инфраструктура. Аз бих използвала и този довод пред колегите, разбрах, че са пред пенсия. Попитай ги къде ще си намерят работа, ако евентуално се стигне до закриване. Сега се сещам прилагахме програмата “Толерантността се учи” и направихме заедно с децата Харта за правата на ученика, на която поканихме и РИО и социалните и общината и местния селски кмет, а да и народен представител(не че нещо ни донесе, но това ми беше за урок как да си искам после). И ни забелязаха. Колегите се страхуваха, училището не беше угледно или както се казва не беше за пред гости, но след това последваха средства и промяната дойде. Децата не са ви малко, ако има наблизо и друго селско училище помечтайте и се преборете да станете средищно училище. Знам колко е важен директора, но се опитайте и без него.
1.Две жалби до РИО срещу мен.
2.Отношение на неприязън от страна на колегите,защото се опитвам да си изпълнявам задълженията сносно.
3.Остана ми едниствено и то не е малко, отношението на взаимно уважение от страна на родители и ученици.Ще попитате защо не се опитам да обединя усилията си с тях.Поради една обичайна причина,че работя в едно обикновено малко училище,няма подбрани и известни родители, които да изразят мнението си гласно и да бъдат чути.
Повтарям отново,че не разказвам това,за да покажа невероятни качества.Правила съм всичко това,защото съм мислила,че това е част от моята работа.Към насоящият момент съм решила само да влизам в час и що годе сносно да преподавам , от всичко друго явно няма смисъл.И ако не съм сменила професията досега известна заслуга имат пишещите тук,чрез които разбирам, че проблемите за жалост са повсеместни.Искрено се надявам промяна да настъпи скоро,но дали....