Аспарух – хан или кан?
<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>
– Хан, естествено, – изсмя ми се в слушалката Яна (30), филолог – аз живея на Хан Аспарух № 6![Весело подрънкване на запотени от студ чаши.] Той се бърка от английски.
– Кажи на Изи, че много добре знам как е на английски и че въпросът беше как е на български. Хайде, да се топнете в морето и за мен!
На 04.07.2007 г. беше открит паметник на кан Крум в Пловдив. Името на владетеля е изписано „кан”. Направи ми впечатление и се порових, да разбера дали досега съм използвал погрешно „хан”. Консултирах се и с историк:
– И двете са верни, – ми отговори.
– Е, това пък е най-неприемливият отговор. Защо да има дублетна форма? Все едно от двете трябва да е „по-вярно”! Или се казва агенция „Ройтер” или „Ройтерс”. Не може и двете.
Търсене в Гугъл извежда 89000 резултата за „хан Аспарух” и 1150 за „кан Аспарух”. Доколкото това въобще е показателно, то означава, че употребата на „хан” в Интернет е по-широка, отколкото „кан” (има-няма 77 пъти по-широка). Не винаги обаче по-разпространеното е и по-вярно.
Божидар Димитров, доктор на историческите науки и директор на Националния исторически музей употребява „кан” в трудовете си. Според ст.н.с., д-р Петър Добрев „титлата ХАН липсва в реалните български археологически и исторически материали и е била въведена някога поради несръчно и некомпетентно преправяне на истинската титла на българските владетели (http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Petar%20Dobrev%20-%20otgovor.htm). В „Комедия от грешки: защо древната българска история поражда у някого истерия” той цитира акад. Вл. Георгиев в интервю по повод на 1300-годишнината на България (Разговор с акад. Д. Лихачов: В: Симетрия на времето. С., 1984. с.113) „Правилно е да казваме “КАН Аспарух”, “КАН Тервел”…защото ХАН е турско и татарско название.”
За да стане още по-интересно, ето едно мнение на Емил Живков, цитирано в http://www.sarakt.org/titli.htm:
"Що се отнася до "кан", бих приел тази титла, но единствено спрямо Крум, Омуртаг и Маламир. Нямаме право да я пренасяме автоматично назад във времето и да я поставяме пред имената на Аспарух и Кубрат например.” Авторът на „Древнобългарски санове” в същия сайт продължава: „Но защо да тълкуваме титлата на Крум, Омуртаг и Маламир КАНАСУБИГИ, че била "кан". [...] това буквосъчетание се превежда буквално от латински и означава МЪДЪР ВЛАДЕТЕЛ [canasubigi]! Не твърдя, че титлата е латинска, напротив, имайки предвид извековните връзки на българите с Апенините /пеласгите "етруски", в последствие Алцек/, може да се приеме, че термините са навлезли в латинския език от българския древен език. Сиреч титлата да е древнобългарска."
Пак в същия източник: „[с]поред Иван Венедиков за разлика от руско-славянското княз в българския език названието е къназ (кънїз). Може дори да се предположи, че княз е производно от канасюбиги –през канас - къназ - княз.
Хипотезите дотук:
1. Правилно е да казваме „хан Аспарух”, защото така се е преподавало доскоро, защото е навлязло широко (в имена на улици, дружества, организации, литературни творби, филми);
2. Правилно е да казваме „кан Аспарух”, защото, при използването на интердисциплинарен подход, съвременната историческа наука и историческата лингвистика с помощта на археологията заедно доказват (така ли е?), че към момента „кан” е по-правилното изписване на титлата на съответните владетели или насърчават тази употреба.
3. Хан Кубрат и хан Аспарух, но кан Омуртаг, кан Крум, кан Маламир.
4. Правилно е единствено „Канасубиги”, защото това е открито като източник от първи ред (ако такова понятие съществува).
Какво мислите?
За мен е безспорно, че титлата е КАН, понеже следя, когато имам време,предаването "Памет българска", и там проф. Божидар Димитров и неговитегости - все историци от голяма величина, не подлагат на съмнение тазититла.
На какво се базира обаче тази увереност, не съм се замисляла, ако попадна на източник, непременно ще ви напиша.
:)
С какво можем да помогнем? Лично аз имам няколко научни книги, посветени на старите българи, в които тази владетелска титла се среща. Само в една от тях - "ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ. Бит и култура" на Веселин Бешевлиев, авторът категорично и навсякъде употребява формата "кан", а не "хан". Той казва, че "кан сюбиги" е известна тюркска владетелска титла. Днес по-късно ще снимам откъс от книгата, в който се дава това интересно обяснение. Не мога да го препиша заради това, че нямам необходимите знаци.
Също така Бешевлиев съобщава, че след Маламир титлата повече не се среща в първобългарските надписи. Причината за това е неизвестна. Може би тя е загубила значението си.
В книгата "Българската държавност в актове и документи" (1981 г.), чийто съставител е Васил Гюзелев, е написано следното:
Начело на държавата стоял владетел, който в периода 681-913 г. бил титулуван "канас ювиги" (велик хан), а от 913 до 1018 г. - "цар и самодържец на всички българи".
1.1. "Хан" е новосъздадена словоформа, която обобщава смисъла на "кана субиги", без да има двусмислеността, която иначе би се получила, при самостоятелната употреба на "кан" (queen_blunder).
Търсенето на правилната употреба продължава. Казусът е почти решен. Още мнения?
Учудващо е, че никой не може да каже откъде и как се е появила думата "хан" и защо точно тя се е наложила и придобила популярност. Все пак някой би трябвало да има заслугата за това, "преправяйки" титлата. След като ХАН е турско и татарско название, дали пък това не е под давление на хора, които умишлено са вкарали в езика ни още един турцизъм?
Вчера минавахме с Eowyn в Пловдив покрай едни плакати и аз се зачудих, хан или кан е титлата.
Какво се оказва? В първоначалния вариант, думата се изговаряла със звук, който нямаме в съвременния български -- някакво гърлено звучно "х" или звучно "к" (за справка -- сега от веларната двойка "к-г" "к" е беззвучно, а "г" -- звучно). Ако има аналогично привнасяне на други думи със същия произход, може да се проследи как са се развили до съвременния български.
Становище на Института за български език при БАН
В съвременната езикова практика за назоваването на прабългарските владетели е установена думата "хан".
Думата "кан" съществува в българския език, но тя се употребява като исторически термин преди всичко в среда на специалисти и в специализирани исторически текстове. Ето защо и в речниците на българския език, в които е отразена думата "кан", тя е снабдена с бележка "истор.", което я определя като дума, характерна за съответната научна област.
В българския език съществуват думи, които са термини в някоя област, но са повсеместно употребявани, напр. дъб, мечка, туберкулоза, олово и др. Не е такъв обаче случаят с думата "кан". Състоянието на езиковата практика в момента не дава основания да се твърди, че думата "кан" може да се употребява като неутрална, както думата "хан".
Служба за езикови справки и консултации
Институт за български език при БАН
тел.: 090 012 230
Все пак ми се струва, че "кан" ще навлезе и ще измести "хан"-а, т.к. това е мнението на водещи историци.