Административната реформа в МОМН

От всичките изброени намерения, единствено закриването на ЦИО ми се струва глупаво. ЦИО - за който не знае какво е - е администрацията в самия МОМН на информационната система АДМИН. Отделно - нейното поддържане от самото й създаване се извършва от частната фирма Админ Софт, която я е разработила. Та значи вместо да се развива ЦИО към служба за образователна статистика на МОМН, ще я закрият. т.е. не само, че и толкова колкото досега (т.е малко) няма да работят с данните на собствената си система, ами хич. Странна логика. Не вярвам някой да е правил проучване за осъществимост и цена. Т.е. не вярвам някой да знае дали като започнат плащат на Админ Софт освен за поддръжката и за всяка опареция, която сега прави ЦИО - сметките за "икономии" ще излязат верни. Админ Софт е "естествен монополист" точно като топлофикациите или ЕРП-тата. Само е по-малко публичен.

MariaD, закрива се Център за информационно осигуряване на образованието към МОМН, който се намира на адрес София 1113,  ул. “Атанас  Далчев” 8  (ПГ по фризьорство)

В него работят  11 служители, от които 8 са ангажиран с обслужването на информационните и комуникационни технологии. Никой от тези 11 служители не работи с Админ, а  имат 100% хардуер и софтуер обезпеченост. Виж  един файл в Документи в Учителска солидарност :))

Има Звено за оперативно управление и финансово осигуряване на организационните структури на Министерство на образованието,младежта и науката (ЗОУФООС на МОМН) , което се намира на адрес  гр.София,бул."Цариградско шосе" 125, бл.5  и няма интернет страница. В това звено работят 16 служители, от които само 1 служител е ангажиран с обслужването на информационните и комуникационни технологии. Никой в това звено не работи с Админ -виж  един файл так там :))

Закриването на Главна редакция "Педагогически издания" е също смущаващо.

(Без претенции за компетентност - не зная коя структура какво точно върши) свиването, т.е. отдръпването на държавата от функции, които не са и присъщи, като Главна редакция (това не е ли "издателство"?) "Педагогически издания" и разните там "центрове" и "домове" , според мен е добра новина.

А какво ще стане с РИО?

Стефанов,

Знаеш, че съм първият човек, който казва, че "е сгрешена цялостната политика по отношение на квалификацията". Трябва нова.

Бих подсказал, че в новата политика държавата ще си гледа държавните дела и ще остави на будните местни общности задачата да се грижат за (селекцията и повишаването на квалификацията на) учителите на своите деца.

Повече будни местни общности --> Повече търсене на добри учители --> Повече училища/центрове за учителска квалификация. Така ги виждам аз нещата.

Държавата спира да е майка хранилница, спира да плаща на кухи структури и кухи кратуни, и оставя инициативата в ръцете на самоорганизиращите се хора.

Нинче, ами значи аз тябва да съм си имала работа с онез 3-а от 11-те, които трябва да правят "справки в АДМИН-а". Щото съм виждала по повод на тази работа точно 3 жени, едната от които началник на другите две. И се представяха като "служители на МОН- ЦИО". Не че направиха извадките, които трябваше да направят ;-))). На втората година от "пусто в празно" се отказах да следя процеса. Иначе замисълът не беше лош - изчисляване на национални индикатори за състоянието на отпадането от училище. Върху реални данни. Не върху "справки за брой" подадени от директорите. По тях справки - отпадането вече не е проблем - под 0,5% годишно е. От 2,9%/год преди 4 години.;-)))))

Еми, след всички мнения дотук - браво на МОМН. Най-после реални икономии от напусто леещи се пари. Само да внимават покрай сухото да не изгори и зеленото.

Pavel_Lazarov wrote :

Бих подсказал, че в новата политика държавата ще си гледа държавните дела и ще остави на будните местни общности задачата да се грижат за (селекцията и повишаването на квалификацията на) учителите на своите деца.

Повече будни местни общности --> Повече търсене на добри учители --> Повече училища/центрове за учителска квалификация. Така ги виждам аз нещата.

Това не е нещо ново за света. Нарича се Училищен дневен ред 21. Хората в Италия вече правят второ поколение дневен ред, а ние дори първо си нямаме.  Всъщност и гражданското ни общество и участие  ни лисват, но се надявам да наваксаме с тях.

Не съм сигурен, че италианският пример е най-хубавият, Дочке. А може и нещо да съм пропуснал да забележа (аз съм именно в Италия).

Остави някакъв линк към информацията, по която съдиш, моля те. 

Италианците не са най-добрия пример, но се опитват да включат гражданите в управлението. Поне така пишат, а дали е успешно.... ще се разбере след време.Това, което става тук е доста далеч от пожелателните мерки за постигане на устойчивото развитие, особено като  се вземе образованието като фундамент за него. При нас участието не само е пожелателно, а по-скоро нежелателно, за да може всеки да си прави каквото иска, без намеса и търсене на отговорност.

Явно доста от коментиращите не са имали пряк достъп и контакт с изброените по-горе структури и затова говорят за неща за които си нямат и хабер и понятие ?! Значи най-лесно е да разрушиш нещо, което е градено и е функционирало години / десетилетия / наред !!! Ами защо ли да се учудвам на тези мнения - като в България в последните години все някой се опитва да " прави " някакви реформи - т.е. да прелива от " пусто в празно " и решава, че е открил Америка или пък топлата вода, а дефакто се оказва, че всичко се руши до основи и после се " построява " обаче върху пясъчна основа и какъв е резултатът - абсолютна нула - за съжаление " българинът спи и продължава да спи ", както беше казал великият Ботев, да не говорим, че и Алеко Константинов и Ст. Л. Костов и други бележити българи остават актуални и в днешната " демократична " и " реформирана " Република България !!! Ако знаеха всички Те не само щяха да се обърнат в гробовете си, но и щяха да излязат от тях, за да се " полюбуват " на всеизвестното българско безхаберие - особено за образованието и културата ни, а дядо Вазов, Славейков, Йовков, Елин Пелин и всички Те сигурно ще заплачат горко на " образователното ни гробище " - за голямо не само мое, но и народно съжаление, но кой ли има очи за това да го види, уши - да го чуе, сърце и душа - да го разбере ?! Дали пък и думите още на Паисий Хилендарски няма да се окажат и те актуални в днешния 21 - ви век ?!