Агресията поражда агресия
Преди няколко месеца един татко от виетнамски произход дари триста лева, за да направим ремонт на класната стая, защото чиновете бяха в безобразен вид.
Организацията на мероприятието я осъществих аз, след като чаках доста дълго време родителите българи да се задействат (при положение, че са ни дадени пари наготово). Периодично им напомнях за ангажимента и накрая се убедих, че инициативата няма да дойде от тяхна страна. Просто слабо ги интересува в каква обстановка учат собствените им деца.
В първия момент, като видях рисунката, ми стана смешно, защото тази люта закана с пресоването на осмокласниците от страна на третокласниците е в сферата на детските фантазии, разбира се. След това обаче се замислих, че детето съвсем не е искало да се пошегува, когато е изливало гнева си върху листа, а съвсем истински и сериозно се е заканвало на големите.
Организацията на мероприятието я осъществих аз, след като чаках доста дълго време родителите българи да се задействат (при положение, че са ни дадени пари наготово). Периодично им напомнях за ангажимента и накрая се убедих, че инициативата няма да дойде от тяхна страна. Просто слабо ги интересува в каква обстановка учат собствените им деца.
В крайна сметка в определения от мен ден - една събота, дойдоха четирима осмокласници, няколко мои ученици и един-единствен татко. Работата не беше малко, но успяхме в рамките на този един ден да се справим.
Облепихме чиновете с мебелно фолио, окантовахме ги отстрани и боядисахме столчетата. Стаята се преобрази напълно и цялата светна.
Когато децата дойдоха в понеделник на училище, не можеха да се нарадват на промяната и на факта, че от може би най-неугледната стая в цялото училище, тя се превърна в най-красивата.
Да, обаче радостта им беше краткотрайна, защото още на следващия ден големите ученици от 8-ми клас се бяха постарали да се подиграят с труда ни. С всеки изминал ден те оставяха ярки грозни следи от присъствието си. Какво ли не опитахме, за да им въздействаме и да ги накараме да спрат да рушат училищния инвентар. Много пъти се срещах и разговарях с тях и те всеки път ми обещаваха, че е за последно. Провеждаха се извънредни родителски срещи заедно с тяхната класна, директорката и аз в това число, на които се изтъкваше, че за щетите ще трябва да поемат отговорност. Никакъв ефект, разбирате ли, никакъв! С днешна дата мога да кажа, че стаята е в окаяно състояние, фолиото и кантовете са изчегъртани, столчетата изпотрошени и с подгънати крачета - вероятно умишлено, за да се пада по-лесно от тях, но като капак преди няколко дена заварихме и два плота на чинове, счупени по средата, защото върху тях беше скачано. В този ден, докато се търсят заместители, чиновете не достигнаха за всички деца от моя клас.
Малките ученици възроптаха с основание по адрес на вандалщината и даже едно от тях изрази емоциите си на едно хвърчащо листче.
В първия момент, като видях рисунката, ми стана смешно, защото тази люта закана с пресоването на осмокласниците от страна на третокласниците е в сферата на детските фантазии, разбира се. След това обаче се замислих, че детето съвсем не е искало да се пошегува, когато е изливало гнева си върху листа, а съвсем истински и сериозно се е заканвало на големите.
Но за агресията - мъка мъка
Съжалявам, второто изречение не отговаря на фактите: Децата открадват една от чашките, на които бабата много държи, понеже са й подарък от скъп приятел. Тя и учителката питат настойчиво децата за тази чашка, казват им, че тя има емоционална стойност за бабата, но никой нищо не знае по въпроса. След като слизат вече почти до града, на една полянка се спират да си починат. Там децата изваждат чашката и започват да си играят с нея, след което я захвърлят. Учителката нищо не може да направи. (?)
Такива случаи ме карат да се чувствам гневна и безпомощна, и може би някоя мисъл за преса срещу вандалите ще може поне малко да ме успокои.
В края на краищата в нормалните държави санкциите са част от правилника на едно училище и те подпомагат спазването му. Без правила едно общество като детското би стигнало до произвол и до насилие, както това е описано в "Повелителят на мухите" от Уилям Голдинг.
Ако в нашия случай осмокласниците, които учат в същата стая, знаят, че ще бъдат принудени да платят щетите, може би щяха поне малко да се замислят преди да започнат да рушат, но те са наясно с правата си, т.е. че не можем да ги принудим насила, и не им пука.
Именно отговорът й спира поривът за убийства, защото май само там има лека вероятност да те понакажат. Ама ако татко ти не е силен на деня. Ако е, може да се позабавляваш с няколко такива... Ужас и безумие!
Но вече наистина съм загубила вярата, че ще има смислени закони в България. Тук училищни вандалщини, макар и с по-малки мащаби, също се случват. Но веднага зам.директор по проблемите на дисциплината (онази британка, за която миналата година писах) плюс психологическите съветници задействат каналния ред. Защото има канален ред. И тук татковците са нагли и се разправят с директорката. Но тя има правата да извика полиция, ако разговорът загрубее, или таткото почне да удря с ръка по масата за по-голяма убедителност.
Как така няма никой да се погрижи за разрушения труд и средства, вложени от едни, а погребани от други? Защо няма правила, които да не позволяват уронването на престижа на училището като институция?
Една от причините тези лигльовци тук да прекъсват гимназията незавършена е гореизказаното от Виктория - писва им от здравата ръка на правилата. После го удрят през просото, родителите ги изгонват от дома, хлапаците се стараят да се оправят сами, понякога раждат и деца, понякога почват здрава работа, но това ще да е процент от тях. Повечето вегетират няколко години, живеейки у приятели, ползвайки наркотици, алкохол или каквото намерят...
Накрая, ако видят, че съучениците им са много напред с материала, и на тях евентуално почва да им идва ума и тук е често явление доучването на гимназията на 25-28 години.... А на някои никога не им идва ума в главата...
Трябва да се почне със здрава регулация на хулиганщините. Но нали още от едно време така си остана - синчетата на силните татковци бяха сред най-отявлените хулигани, значи - няма да санкционираме нашите си, я!
После системата на "нашите" премина в дебелото ояждане на най-високо ниво и край на надеждите за здравата ръка на закона... Лошото е, че и мен ме обхвана злоба заради направеното. Наистина агресията трябва да се овладява и наказва. Ама как и от кого, като няма регулации?
Виктория: сигурно съм, че си умен човек с характер, как ще избереш да се държиш наистина е твой избор. Но изборът ти може да е и такъв, който да е полезен за теб. И добър за хората около теб. И да е достоен избор. Не се подценявай! И се уважавай повече, сигурна съм, че го заслужаваш.
Затова правилата са наистина неизбежни: Живей и не пречи на другите да живеят. И уважавай труда на другите.
А не: "След мен - потоп".
Ако имаш време, кажи как виждаш живота на третокласниците. И за какво трябва да се притеснява човек, като говори за един третокласник.
Куини, а колегата ти който води 8я клас, с който си "съжителствате", как обяснява поведението на им? Това ли ви е "трудния" клас на випуска?
Защо мислиш, че не може повреждането на училищното имущество да се заплаща от родителите на децата, които са причинили повредите? Аз съм чела 40-50 училищни правилника - във всичките имаше такава разпоредба. Смятах я даже за една от пакета, който има във всеки правилник.
И - последно, защото не зависи от учителите за съжаление - двусменния режим и СОУ-то като форма на училище - само отнемат на децата възможности. Трябва да се премахнат, ПРЕДИ да започнем да отделяме средства от бюджета и за частните училища. което един ден ще стане. но не по абсурдната причина посочена от министъра вчера.