Какво означава да си учител
От всичко чуто и прочетено досега оставам с впечатлението, че част от сънародниците ни нямат ни най-малка представа какво представлява учителската професия, въпреки че всеки един човек в определен период от време е бил ученик, но... какво от това? Също така не разбират огромното й значение за развитието и просперитета на обществото, за израстването и оформянето като личност на всеки един негов член.
По принцип не гледам махленското предаване на Милен Цветков, но за жалост се случва понякога да попадам на него. Днес още в първите секунди ми направи впечатление, че водещият има крайно отрицателно отношение към учителите, което по един войнствено-агресивен начин натрапва на събеседниците си и на зрителите.
Всъщност неговата позиция не ме изненадва, защото той специално, като личност, в моите очи не е никакъв авторитет. Аз не го харесвам заради липсата му на елементарен такт и уважение, които той е длъжен да проявява към гостите и зрителите. Грубото му и на моменти арогантно поведение спонтанно ме отблъскват, а също така за един човек с висока самомнителност като неговата, и толкова много години стаж като телевизионен работник, е крайно време да се научи грамотно да използва официалната форма, но както забелязвам – до ден-днешен не успял да се развие до такава степен, че да я прилага на практика.
Разбира се, част от хората, които се обаждат в предаването, са от същия дол дренки, понеже намират в негово лице човекът, който ги разбира, подкрепя и приглася в оплюването на учителите.
В краткото време, в което гледах предаването, се обади някаква жена, за да каже, че щяла да съди учителите, които стачкуват, понеже по този начин те са нарушили конституционното право на детето й – правото на образование. И това гениално изказване беше направено с такъв апломб, сякаш тя току-що съобщава на света за някое велико научно откритие.
Дали тази жена е чувала, че стачката е една позволена, законна форма на протест, която се ползва от почти всички (мисля, че на военните и полицаите е забранено това) социални групи в целия свят? Стачката е необичайно състояние на обществената среда, в което интересите на други социални групи са засегнати, и именно в това се състои силата й - да противодейства, да повлияе, да алармира, че някъде нерешените проблеми са твърде много и не търпят по-нататъшно отлагане, а всички други средства за преговори и споразумения с управляващите са вече окончателно изчерпани.
Също така чух изказването на една счетоводителка, която категорично беше против повишаването на учителските заплати, понеже тя, като човек, който е работил в училище, имала поглед върху нещата и виждала, че учителите работят по 3-4 часа, а пък отпуските им били по 4 месеца. Според нея те трябва да стоят плътно в училище от осем до пет.
Много е интересен въпросът за работното време на учителите. За мен е твърде чудно, че хората го измерват само като престой в училище. Сигурно, съдейки по своите професии, а то съвсем не е така. Сериозната работа, свързана с подготовката за следващия ден, се осъществява извън училище: основно у дома и в библиотеката.
Въпросната счетоводителка даже се похвали, че замествала учителката по математика и учителката по химия, когато те отсъствали. Вероятно искаше да каже с това, че да си преподавател, е нещо твърде елементарно, а бе фасулска работа. Всеки го може.
А дали е така наистина? Дали е толкова лесно за всеки човек, едва ли не хванат от улицата, без да се е готвил изобщо, без проблем да влезе в класната стая и да проведе учебен час, като не само преподаде учебния материал ясно и достъпно, но и успее да задържи вниманието на учениците? Защото точно в тези пунктове е трудността, зад която се крие много сериозна подготовка - наричаме я методическа, и тя дава насоки как да се преподава качествено.
И тъй като обичам да илюстрирам думите си, ще дам пример. Ето така изглежда първият урок по математика в първи клас, поместен в учебника, по който работя.
Всички виждате как изглежда страницата от учебника. Друго нищо няма като помощни средства, за да се ползва в часа. Въпросът ми е колко от българските граждани са в състояние, ползвайки и съобразявайки се със страницата в учебника, да проведат с първолаците урок, който да бъде по темата, но без да се подготвят за него? Не бива да се забравя, че за да се изпълни целта на урока, е необходимо да се спазят някои задължителни условия: да се осъществят всички образователни задачи, децата да имат определен обем от знания, получени от този урок, а също така класът да бъде овладян, като от първата до последната минута се задържи интереса на учениците.
Ако прецените, че не е по силите ви да се справите с подобна задача, опитайте се да си представите какво време ще е нужно на един учител, за да конструира теоретически урока, да изработи подходящи нагледни средства, а след това какви придобити професионални умения трябва да притежава, за да го преподаде по един добър начин.
Така. Другата заблуда е, че на учителите не са им нужни пари. Защото 300 лева наистина не могат да се смятат за пари по простата причина, че те не стигат за месечната издръжка на един човек, а за помощ и грижа към останалите членове на семейството да не говорим. С 10 лева на ден учителят трябва да живее: да купува храната си и да плаща сметките си за ток, вода, отопление и т. н. Това е невъзможно при сегашните цени на стоки и услуги. Може би част от съгражданите ни не ни възприемат като обикновени човешки същества, които имат потребност от храна, облекло и средства за покриване на нуждите от първа необходимост, и затова така разсъждат.
Не разбирам изказванията на някои сънародници, че учителите не заслужават по-високи заплати, защото тези мнения издават липса на информираност за естеството на учителската професия. Искам да подчертая, че учителите нямат само задачата да обучават, поддържайки добро ниво на подготовка, което струва време, пари и усилия, но също така имат грижата да опазват живота и здравето на поверените им ученици, докато траят учебните часове. Искам да попитам толкова ли малко струва учителската отговорност? И ако отговорът е – да, бих репликирала опонентите си, че подобен отговор показва колко незаинтересовани са те към своите деца в качеството им на родители, след като така ниско оценяват труда на учителите.
Учителската отговорност трябва да се разглежда като отговорност на най-висше стъпало. Едва, когато това се проумее, и българите престанат да се скъпят за парите, дадени за образованието, нашите деца ще започнат да получават възможно най-добрата подготовка за живота. Защото мисията на училището е именно да подготви младите хора за реализация, за онова, което им предстои да правят през целия си по-нататъшен живот. От учителите, които в никакъв случай не бива да бъдат унижавани с мизерно заплащане и липса на зачитане на работата им, зависи какво ще е нивото на образоваността на нацията, като не бива да се забравя, че реално резултатите от учителския труд се виждат едва след години.
По принцип не гледам махленското предаване на Милен Цветков, но за жалост се случва понякога да попадам на него. Днес още в първите секунди ми направи впечатление, че водещият има крайно отрицателно отношение към учителите, което по един войнствено-агресивен начин натрапва на събеседниците си и на зрителите.
Всъщност неговата позиция не ме изненадва, защото той специално, като личност, в моите очи не е никакъв авторитет. Аз не го харесвам заради липсата му на елементарен такт и уважение, които той е длъжен да проявява към гостите и зрителите. Грубото му и на моменти арогантно поведение спонтанно ме отблъскват, а също така за един човек с висока самомнителност като неговата, и толкова много години стаж като телевизионен работник, е крайно време да се научи грамотно да използва официалната форма, но както забелязвам – до ден-днешен не успял да се развие до такава степен, че да я прилага на практика.
Разбира се, част от хората, които се обаждат в предаването, са от същия дол дренки, понеже намират в негово лице човекът, който ги разбира, подкрепя и приглася в оплюването на учителите.
В краткото време, в което гледах предаването, се обади някаква жена, за да каже, че щяла да съди учителите, които стачкуват, понеже по този начин те са нарушили конституционното право на детето й – правото на образование. И това гениално изказване беше направено с такъв апломб, сякаш тя току-що съобщава на света за някое велико научно откритие.
Дали тази жена е чувала, че стачката е една позволена, законна форма на протест, която се ползва от почти всички (мисля, че на военните и полицаите е забранено това) социални групи в целия свят? Стачката е необичайно състояние на обществената среда, в което интересите на други социални групи са засегнати, и именно в това се състои силата й - да противодейства, да повлияе, да алармира, че някъде нерешените проблеми са твърде много и не търпят по-нататъшно отлагане, а всички други средства за преговори и споразумения с управляващите са вече окончателно изчерпани.
Също така чух изказването на една счетоводителка, която категорично беше против повишаването на учителските заплати, понеже тя, като човек, който е работил в училище, имала поглед върху нещата и виждала, че учителите работят по 3-4 часа, а пък отпуските им били по 4 месеца. Според нея те трябва да стоят плътно в училище от осем до пет.
Много е интересен въпросът за работното време на учителите. За мен е твърде чудно, че хората го измерват само като престой в училище. Сигурно, съдейки по своите професии, а то съвсем не е така. Сериозната работа, свързана с подготовката за следващия ден, се осъществява извън училище: основно у дома и в библиотеката.
Въпросната счетоводителка даже се похвали, че замествала учителката по математика и учителката по химия, когато те отсъствали. Вероятно искаше да каже с това, че да си преподавател, е нещо твърде елементарно, а бе фасулска работа. Всеки го може.
А дали е така наистина? Дали е толкова лесно за всеки човек, едва ли не хванат от улицата, без да се е готвил изобщо, без проблем да влезе в класната стая и да проведе учебен час, като не само преподаде учебния материал ясно и достъпно, но и успее да задържи вниманието на учениците? Защото точно в тези пунктове е трудността, зад която се крие много сериозна подготовка - наричаме я методическа, и тя дава насоки как да се преподава качествено.
И тъй като обичам да илюстрирам думите си, ще дам пример. Ето така изглежда първият урок по математика в първи клас, поместен в учебника, по който работя.
Всички виждате как изглежда страницата от учебника. Друго нищо няма като помощни средства, за да се ползва в часа. Въпросът ми е колко от българските граждани са в състояние, ползвайки и съобразявайки се със страницата в учебника, да проведат с първолаците урок, който да бъде по темата, но без да се подготвят за него? Не бива да се забравя, че за да се изпълни целта на урока, е необходимо да се спазят някои задължителни условия: да се осъществят всички образователни задачи, децата да имат определен обем от знания, получени от този урок, а също така класът да бъде овладян, като от първата до последната минута се задържи интереса на учениците.
Ако прецените, че не е по силите ви да се справите с подобна задача, опитайте се да си представите какво време ще е нужно на един учител, за да конструира теоретически урока, да изработи подходящи нагледни средства, а след това какви придобити професионални умения трябва да притежава, за да го преподаде по един добър начин.
Така. Другата заблуда е, че на учителите не са им нужни пари. Защото 300 лева наистина не могат да се смятат за пари по простата причина, че те не стигат за месечната издръжка на един човек, а за помощ и грижа към останалите членове на семейството да не говорим. С 10 лева на ден учителят трябва да живее: да купува храната си и да плаща сметките си за ток, вода, отопление и т. н. Това е невъзможно при сегашните цени на стоки и услуги. Може би част от съгражданите ни не ни възприемат като обикновени човешки същества, които имат потребност от храна, облекло и средства за покриване на нуждите от първа необходимост, и затова така разсъждат.
Не разбирам изказванията на някои сънародници, че учителите не заслужават по-високи заплати, защото тези мнения издават липса на информираност за естеството на учителската професия. Искам да подчертая, че учителите нямат само задачата да обучават, поддържайки добро ниво на подготовка, което струва време, пари и усилия, но също така имат грижата да опазват живота и здравето на поверените им ученици, докато траят учебните часове. Искам да попитам толкова ли малко струва учителската отговорност? И ако отговорът е – да, бих репликирала опонентите си, че подобен отговор показва колко незаинтересовани са те към своите деца в качеството им на родители, след като така ниско оценяват труда на учителите.
Учителската отговорност трябва да се разглежда като отговорност на най-висше стъпало. Едва, когато това се проумее, и българите престанат да се скъпят за парите, дадени за образованието, нашите деца ще започнат да получават възможно най-добрата подготовка за живота. Защото мисията на училището е именно да подготви младите хора за реализация, за онова, което им предстои да правят през целия си по-нататъшен живот. От учителите, които в никакъв случай не бива да бъдат унижавани с мизерно заплащане и липса на зачитане на работата им, зависи какво ще е нивото на образоваността на нацията, като не бива да се забравя, че реално резултатите от учителския труд се виждат едва след години.
До преди 5 минути стоях с един бивш съученик и разисквахме точно тази тема. Странното е, че около 50% от учениците наистина подкрепят учителската стачка и то не заради "ваканцеята", а просто защото наистина влизат в положението на учителите. Основният проблем е в родителите (които съответно съставляват по - голямата част от обществото ни) - те просто приемат учителите като даденост, като хора, които трябва да "изгледат" децата им. Те са максимално неосведомени по въпроса, а са тези, които могат да се вдигнат на протест против учителите.
Информираността или по - точно дезинформираността на нашето общество поражда конфликтие в случаи като този.
Положението в нашата държава е нереално... Наистина не знам какво въобще може да се каже по въпроса. Определено обаче 90% от обществото си нямат и на идея какво всъщност значи да си учител...
Ние с учениците можем да се справим, с техните родители не можем. Хората до такава степен са изнервени от трудното си битие, от безпаричие, че всеки повик на работещи в друг бранш за по-висока заплата предизвиква вътрешно недоволство и озлобление. Спомнете си каква нескрита завист бе проявена в една част от българското общество към българските медици, когато към тях бе проявена по-особена финансова загриженост. Веднага правя паралел с един много показателен момент в библията: Тълпата посреща Исус Христос с възгласи "Осанна!" и после същата тълпа крещи "Разпнете го!". Нашето общество все още не е развило гражданственост в пълния смисъл на думата, представата за гражданска позиция е абсолютно изкривена в нашата държава.
Аз, за скромния си учителски опит, за 2 седмици с по 3 часа на ден...Вечер стоях до 1 часа, за да подготвя теми по френски, които да са им интересни, за да ме слушат...И освен да са интересни, да съдържат граматическите структури, които искам да им предам...И това в различни варианти за 2та класа, защото едните бяха по-бавни и там работата вървеше по-трудно, изоставаха. И ще ми казват после, че учителите работели малко...Че аз едно домашно взех да проверя на около 20 души (не всички си бяха написали домашното!!!) и се видях в чудо ... И за тия 4 месеца отпуска също побеснявам...Така и не съм видяла майка ми да си стои например 3 месеца, както родителите твърдят, вкъщи през лятото?! Първо е кампанията за гимназиите, после са дежурства и поправки през септември...Остава август. Август явно не е 31 дни, а 90 ....
Ще дам пример от собствената си практика: гледаш един редови пъпчив седмокласник - напрегнат, изпълнен със съмнения, леко агресивен, и люшкащ се из всякакви крайности. Стараеш се да го накараш да се чуства удобно и като уравновесен човек. Хвалиш го, когато успее. Отнасяш се с уважение към личността му, точно както и към околните личности. Намираш начин насаме да му подхвърлиш идея за битката с акнето, като измисляш история, че и ти си бил/а на същия хал.... Полека-лека пичът започва да се открехва, започва да говори, да учи, да се усмихва (о, чудо!). Виждаш, че е супер пич, обаче явно никой досега не го е отчел тоя факт.
Когато го тупнеш приятелски по гърба, вече се е научил да не стиска юмруци, а да се шегува. Когато му загасиш цигарата в парка и му кажеш, че имаш нещо предвид, а друг ден му напомниш, че цигарите вредят на кожата, след седмица той вече не мирише на цигари. Ама не защото аз съм полубог, а защото пичът иска обикновено човешко отношение, иска комплимент, иска похвала, иска приятелско отношение, като всяко едно живо същество!
И тогава на родителска среща идва мама. С гладка кожа (явно знае как да справя човек с пъпките), изрусена дълга коса и къса пола. В стаята има още 20 родители и поне 15 техни деца. Нашият пич също стои до мама. С писклив глас тя те пита "Как е при Вас моят Иван?". Ти изреждаш всичко добро, но накрая казваш, че може да пробва да и пише по-добре, явно няма да хване английски роман, но да речем тя да му купи някакво списание на английски - спортно или за коли, каквото му е интересно. Да чете, да препише десетина реда, да се опита да напише той някакви десетина реда, такива неща..... А тя ми кима мазно, все едно разбира какво искам да й кажа, после поглежда сина си лошо, и пронизително извиква "Виждаш ли бе, а ти само пъпките си гледаш в огледалото цял ден! Чети бе, глупак, чети! Мани ги тия пъпки!!!"
Наоколо се изхилват сподавено 15-та съученика, а аз искам да я удуша с голи ръце. Казвам й, че синът й е чудесен човек и не бива така да разговаря с него. А тя вдига изскубани вежди и ме пита "Чакайте сега, госпожо, за един и същи човек ли говорим? За тоя тук ли говорим? Какъв чудесен човек? Че той вкъщи само мучи, и едвам го изтрайвам и 5 минути около себе си, камо ли да разговарям с него! Ама като няма пансиони, ще се търпим, кво да правим...."
Нямам повече коментари. Виждала съм прекрасни родители. Виждала съм и втрисащи такива.
В детската градина на дъщеря ни имаше друга късопола сексапилка, която влачеше детето си на градина с 39*С, защото тя имала други планове, а и те, учителките, и без това нямали бог знае колко работа през деня...
Не може ли някак двете страни да работят в единство?
Толкова ли е трудно, дори когато не харесваш учителката на детето си, да го научиш да се държи достойно и да приема предизвикателствата, като доказва собствените си възможности? И никога да не злословиш по чужд адрес, а да отидеш и да кажеш на учителя в лицето как гледаш на ситуацията, без детето да знае каквото и да е? Колко трудно е да не се подмазваш и лицемерничиш, докато този човек учи детето ти? И какъв е смисълът после да го ругаеш зад гърба му, когато вече чадото ти "не зависи от този учител"? А какъв е смисълът да се подмазваш на учител, който и без това е чудесен с детето ти? Да го накараш да има три наум към цялото ви семейство ли?
Какви са тези хора и защо никой не ги спре, че не стават за родители? Некадърници има във всяка една професия. Кой обаче следи работата на некадърните родители???