1 май – празник на труда и солидарността!
У нас празникът се асоциира предимно с манифестациите до 1989 г. Има си
по-стари и по-нови привърженици, като последните твърдят, че това е ден
на солидарност с борбата на трудещите се, а не празник на труда.
Първи май обаче има завидно дълга световна история, от която ще отделим само най-значимите събития:
- Първи май се отбелязва от 1886 г., когато официално е въведен 8-часовият работен ден в САЩ. По този начин се отдава дължимото на социалните и икономически постижения на движението на трудещите се. За да се застрахова от евентуално разширяване на социалистическата идея обаче американското правителство решава да избере друг ден за Ден на труда (Labor day), който се празнува и днес – първият понеделник на септември.
- Във Великобритания на този ден от векове се празнува началото на пролетта, но през последните няколко години в Лондон се организират анти-капиталистически протести, които завършват със сблъсъци с полицията.
- През 1929 г. социалдемократите в Германия забраняват демонстрациите на 1 май, но комунистическата партия не се съобразява със забраната. Следва схватка с полицията, в която загиват 32 демонстриращи, а 80 са сериозно ранени. “Кървавият май”, който показва разрива между двете партии, отваря място във властта на Националсоциалистическата партия на нацистите.
- Европейският 1 май се празнува официално от 2001 г. Целта на празника е да привлече общественото внимание към защита на временно заетите, които стават все по-голяма част от работещите на континента. Според инициаторите в Милано, явлението “временна заетост” в наши дни се асоциира като липса на сигурност, която се отразява на целия живот на съвременния човек.
Първи май обаче има завидно дълга световна история, от която ще отделим само най-значимите събития:
- Първи май се отбелязва от 1886 г., когато официално е въведен 8-часовият работен ден в САЩ. По този начин се отдава дължимото на социалните и икономически постижения на движението на трудещите се. За да се застрахова от евентуално разширяване на социалистическата идея обаче американското правителство решава да избере друг ден за Ден на труда (Labor day), който се празнува и днес – първият понеделник на септември.
- Във Великобритания на този ден от векове се празнува началото на пролетта, но през последните няколко години в Лондон се организират анти-капиталистически протести, които завършват със сблъсъци с полицията.
- През 1929 г. социалдемократите в Германия забраняват демонстрациите на 1 май, но комунистическата партия не се съобразява със забраната. Следва схватка с полицията, в която загиват 32 демонстриращи, а 80 са сериозно ранени. “Кървавият май”, който показва разрива между двете партии, отваря място във властта на Националсоциалистическата партия на нацистите.
- Европейският 1 май се празнува официално от 2001 г. Целта на празника е да привлече общественото внимание към защита на временно заетите, които стават все по-голяма част от работещите на континента. Според инициаторите в Милано, явлението “временна заетост” в наши дни се асоциира като липса на сигурност, която се отразява на целия живот на съвременния човек.
Образование
· 05.05.2009
· arebemagare
Малка поправка заради историческата истина.
Последната първомайска манифестация у нас е през 1987 г., точно една година след печално известната първомайска манифестация в дните след избухването на Чернобилския ядрен реактор. Тогава, през 1986 г. вследствие на информационното затъмнение (за аварията в Чернобил комунистическата власт съобщава по вестници, радио и телевизия едва на 2 май) десетки хиляди нищо не подозиращи български граждани излизат и манифестират под радиоактивния първомайски дъждец. Манифестациите в България са отменени в навечерието на 24 май 1987 г. с решение на политбюро на ЦК на БКП. На тогавашната власт просто не и стиска да отмени манифестациите по друго време (а манифестации се провеждаха освен на 1 и 24 май още и на 9 септември, както и на 7 ноември), и затова си избира 24 май...
Всъщност 1-ви май се е свързвал в началото, поне според моите разбирания, с трудовите права на човека. След това този празник се политизира, с което той престава да бъде празник на всички трудещи се.
С днешна дата (отварям една скоба, за да призная, че може и да не съм права), аз имам чувството, че лека-полека ние губим правата, които са били извоювани до този момент. Струва ми се, че с всяка изминала година Кодексът на труда се променя в полза на работодателите. Тогава какъв точно ни е поводът за празник?
В този ред на мисли. Ако решим да увековечаваме празничния си календар, дали няма да стигнем до положението всеки ден да го обявяваме за някакъв празник? И ако има такава опасност, дали не е редно дати, свързани с историята, които не звучат съвременно днес, просто да ги актуализираме и да не ги превръщаме насила в празници?