РЕАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ В СИСТЕМАТА НА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
РЕАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ В СИСТЕМАТА НА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
ВЪПРОСИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РЕФОРМИ :
І. Незабавно с министерска заповед да се преустанови действието на неписания принцип „Писаното е вярно!”
Защото: На всички нива (училище, РИО, МОН) се лъже за реалното състояние на средното образование.Лъжат – учители, директори, експерти, самозалъгват се зам. министри и министър(до сега). Това действа демотивиращо на всички реално успяващи – ученици, учители, директори, експерти и т.н
Пример: Всички първокласници във всички паралелки в рамките на някои училища завършиха годината с оценка – отличен – макар, че много от децата не могат да четат, пишат и смятат както трябва. Как ще бъде мотивиран реално успяващия второкласник да се стреми да учи, след като вижда, че и тези които не могат да четат и са много по-слабо подготвени минаха с „отличен”. Мината е поставена още в първи клас.
На изпитите за външно оценяване – учителите (особено в начална степен) се стремят и масово подсказват на учениците си. Резултатите в много случаи са парадоксални. Често успехът на паралелки от малки селски училища, където подготовката е занижена и учениците са с голям брой отсъствия е отличен 6. Това е така защото учителите се оценяват по количествени показатели, а не за действителни резултати.
Вижте и картата за диференцирано заплащане. Стимулират се тези учители, които видно полагат усилия ( колкото повече, толкова повече точки /пари/). Учителят, който с умения и талант, без да демонстрира усилия и с лекота постига резултати, не получава точки /пари/. Т.е системата стимулира некадърните! Те обикновено са и най-агресивни и арогантни, когато става дума да изпъкнат или за пари.
ІІ. Да се изведе мотивирането като приоритетна управленска функция за всички институции и организации в сферата на средното образование.
ІІІ. Подходящо би било въвеждането на следните принципи:
1.За работата на даден ученик, учител, директор, експерт и т.н. да се съди по резултата! ( А не по вложените усилия.)
2.Край на привилегиите. Никакви лобита. Да се осигури върховенството на закона на всички нива. Примери за обратното колкото щеш!
3.Да се създадат условия за конкуренция между еднотипните учебни заведения.
За съжаление в много от малките селища чрез проведената „оптимизация”, тя беше унищожена и смея да твърдя умишлено. Преценете кои имат полза – некадърните естествено.
4.Въвеждане на ясни приоритети! Акцент върху качеството на знанията и уменията на учениците. Обикновено недостигът в тази най-важната дейност се компенсира с различни възпитателни мероприятия със съмнителен ефект.
5. Основно да се преработят държавните образователни изисквания. Не може те да са еднакви за 5-ти, 6-ти и за 12 клас(пример – история). Да бъдат конкретни, ясни и разбираемо формулирани.
ІV. Могат ли да се намерят критерии за резултата от учителския труд?
Могат - например:
- Не голямата разлика (под 1,5) в оценката от бележника(дипломата) и реалното външно оценяване говори за ефективна работа. Трябва да се награждават (материално) учителите постигнали най-висок успех с най-малка разлика. Стремежът – разликата да е не по-голяма от 1.
Други:
- А с какво се занимават научните работници от департаментите за усъвършенстване на учители – с всичко друго, но не и с реалните проблеми на образованието.
- А какъв да бъде мотивът на учителите да се квалифицират след като получената професионално-квалификационна степен не гарантира нито защита при съкращение, нито предимство при назначение.
V. Защо не може да се повтаря класа в начална степен?
Психолозите твърдяха (може би и сега), че повтарянето в първи клас действа като трамплин. А и в тази възраст децата не се травмират толкова и бързо се приспособяват в новата паралелка. Логично е да се забрани да се повтаря след ІV клас, защото всички в системата знаят, че повтарянето на класа, например в 7-ми, в 99% от случаите няма положителен ефект.
VІ. Каква е ролята на регионалните инспекторати и овластените с изключително големи правомощия – началници?
От началото на прехода до сега началниците на регионалните инспекторати са политически лица, назначени след „конкурси” и тяхната цел е да си осигурят влияние върху директорите и учителството. Един мини модел – Ковашки, само дето не постигат неговия ефект, но се стремят. От друга страна само се чудят как да се харесат на началника си (министъра). Изключенията са толкова малко, че ако ги има само потвръждават правилото.
За експертите по предмети да не говорим. Първо колко са експерти и второ - каква работа вършат.
Между впрочем след като се финансират структори –РИО, защо досегашното МОН сформира групи „хвърковати чети”, които се изнасят мълниеносно за внезапни проверки в страната. Няма ли вяра МОН в контролните функции на регионалните инспекторати. Т.е , според МОН, РИО не вършат половината от работата си, защото техните функции са главно – методически и контролни. А колко ли си изпълняват методическите?
А какви директори се назначават? – послушни. Ама само послушни и много послушни. И тук изключенията са рядкост.
А кой търси сметка на началниците на РИО и директорите за загубените съдебни дела от незаконни уволнения. Абсолютната безнаказаност по този въпрос води до безотговорно пропиляване на твърде голям финансов ресурс и управление във феодален стил (чрез лична зависимост).
За да заработи системата всичко това трябва да се промени, и още много.
Но може да се направи!
Милко Милков
Димитровград
Интересна гл. точка. Мисля, че анализът на изброените проблеми е верен, а предлаганите решения се разминават на места с него.
Напр. на принципа "писаното е вярно" грешното му в образователната система е, че се пишат неверни неща. Затова решението не е да се отмени принципа, а да се отстранят причините да се пишат неверни неща. което е малко по-сложно за правене от "министерска заповед за отмяна на неписания принцип...". Друг пример - ДОИ са преследвани етапни резултати т.е. те се отнасят към завършващите 4, 8 и 12 клас. Това, което трябва да се промени са "очакваните резултати на ниво учебна програма", които (би трабвало да) детайлизират ДОИ за всеки клас и всеки предмет.
Ще се радвам да видя коментари на начални и предучилищни педагози за/против повтарянето в начален етап. И за повтарянето изобщо. Без да имам изобщо техния опит и знания, ми се струва, че ако повече от 1 път педагогическият екип констатира, че едно дете се налага да повтаря клас - би трябвало да съществува някаква друга форма на обучение към която детето да се насочи. Доколкото ми се простират впечатланията - 2 и повече години разлика във възрастта със съучениците от класа не се отразяват благоприятно на мотивацията за учене в нито един от етапите на обучение.
Съгласна съм обаче на 200% с принципа на който обръща внимание г-н Милков - няма никакъв смисъл преминаването от клас в клас без да са достигнати нивата на знание и умение, които позволяват на детето да се справи със следващите нива.
аз пък мисля, че не е въпросът кой, а в какъв ред е най-ефективно да се направи. очевидно е, че където сме в момента - вече не остана звено и ниво от образователната система, което да няма някакви неприятни практики за прекратяване и ремонт. въпросът е откъде почнато ще вземе най-разумно време и енергия правенето. аз самата не мога да преценя, макар че ме тегли повече към начало от училището.
предимства - а| мащабите са такива, че съгласие за промените е постижимо в разумен срок и б) най-близо е до децата - т.е. най-лесно може да си върне позагубения фокус върху децата.
недостатъци - а) всички по-горни нива на системата систематично стоварват върху училището купчина дейности, вкл. неприсъщи и то е претоварено от "чужди" или безсмислени задачи през по-голямата част от учебната година и б) педагозите се умориха неистово през последните 10 години и без вдъхновяващ пример от всичката им йерархия не си представям как биха се задвижили за съществена промяна. даже ако в крайна сметка тя би им донесла облекчение в работата, правенето й си иска значителни усилия.
Диляна, сама си го казала - точно по резултатите си е най-добре да се съди за всико, което правим. Просто трябва системата за измерване на резултата да се настрои по-адекватно. Сегашната не ви дава за 4 клас никаква изходна позиция с която да сравните от къде сте тръгнали с детето, за да го доведете до 20-25 точки на тестовете. Ако имаше такава - резултатът щеше да е напредъка на детето, а не моментното състояние на знанията му. И тогава - учителите които ограмотяват деца влезли в училище без дори да могат да говорят на български - ще имат по-висока оценка от учителите, които ограмотяват деца, които могат вече да четат при влизането в училище.
ПП. Разбира се като много неща с добър замисъл и по-точната система за мерене може да се опорочи. Например ако от мерак за по-голям напредък всички деца при влизането системно бъдат класирани с ниски входни нива на знания и умения. То това май е най-трудно за променяне - да бъде сведен до най-незабележими нива меракът на всички случайно попаднали в професията да открият "тарикатското решение" и да се възползват от него за сметка на колегите си и/или на децта. Това важи на всички нива почти във всички големи системи. Просто когато опира до деца и здраве е много болезнено.
Относно въпроса за повтарянето на класа - мисля че ученици които не покриват ДОИ трябва да повторят класа, защото в противен случай - знаейки че няма да остават в клас, учениците ще бъдат сигурни, че въпреки своето незнание ще преминат... а къде тогава отива трудът на отличниците?
Оценяването на учителския труд никога няма да достигне до пълна обективност, защото естеството на нашата работа се отличава със своята специфичност. Аз също подкрепям мнението, че за учителя не може да се съди по резултатите, понеже контингентът и условията, в които работим са различни. Десетократно повече труд се хвърля при работа с деца от малцинствата...а какви са резултатите в крайна сметка - 0?... Нима учителят, който работи в такава среда е виновен, че учениците чуват българска реч само от него и само в часовете прекарани в училище, докато техните връстници в градовете постъпват подготвени в училище и родителите им са заинтересовани, и работят с децата си. Какво са виновни учителите, които работят по селата и хвърлят огромен труд за ограмотяването на такива деца ... и въпреки всичко получават по - ниски възнаграждения, имайки предвид делегираните бюджети. А какво ще се случи с кариерното развитие на учителите? Има колеги с магистратури и ПКС които са принудени да пътуват по селата, а в същото време полувисшисти са заели местата в градски училища? Как ще бъдат мотивирани занапред учителите с по - висока квалификация и за да повишават квалификацията си? Дали ще се промени образованието ни за добро, или не? В някои училища, имайки предвид, че директорите са назначени на постоянни трудови договори /пожизнено и при т.н. "заварено положение"/ и са сигурни за своето място, си позволяват да не разрешават на по - младите кадри да се развиват и усъвършенстват. На места директорите са с по - ниска квалификация от своите подчинени и се изпада в смешната ситуация по - нискоквалифициран шеф да прави оценка на свои колеги с по - висока квалификация /отнася се за малките колективи от по 10 човека, където директорът решава сам - без комисия/ В такива колективи се действа на база "свой човек"...В този смисъл - не е ли редно да се премине към мандатност и на директорите на училища? Дано, в крайна сметка да се намери начин, тези и други несправедливости да бъдат отстранени най - после!!!
благодаря ви за коментарите!
Бих искала да поясня, че статията е на съпруга ми, който използва моята регистрация . Аз споделям неговите възгледи. Те са достигнати много често в разговори и спорове помежду ни от позицията на учител/аз/ и директор и помощник директор/той/ затова с удоволствие предоставих своята регистрация.
Благодаря на всички, които прочетоха статията „Реалните проблеми......” и най- вече на тези, които излязоха с коментар по нея.
И тъй като в последния – на Нели Станчева се иска моя коментар – ето го:
1. Статията предизвика голям интерес може би и заради агресивния си характер.
2. Общо взето се определя, че цитираните проблеми са реални.
3. Част от авторите на коментарите не са съгласни /или не напълно/ с предложените от мен начини и средства за решаването им, предлагат други, т.е. има дискусия, което беше и основната ми цел.
4. Прави впечатление липсата на коментари, защитаващи началниците на РИО, експертите и директорите, чиито статус, бездействие или порочно управление остро атакувам. Може би всички смятат, че принадлежат към изключенията. Или насажданият с години страх у учителството го възпира да изрази истинското си мнение /особено ако трябва да се излезе от анонимност/ . Най-вероятно обаче голяма част от хората не познават достатъчно работата на преките и по-големите си началници и това ги прави пасивни. Що се отнася до липсата на реакция от страна на критикуваните, не си го обяснявам със съгласие, а по скоро с твърде масово прилагания и до сега метод – „Да се правим, че няма такъв проблем и той ще отшуми.”
„Да – ама не!”
5. В професионалната ми практика имам прекарани 4 години на село. Имал съм прекрасни колеги. Използвам израза „селско училище” по скоро в географски смисъл и в никакъв случай пренебрежително. Ако това се е възприело така поднасям извиненията си на всички колеги в малките колективи.Тезата ми е, че и в малките и в големите колективи има хора, които истински работят и такива които манкират. Смятам, че е възможно да се намери начин на всички да се измерват резултатите (приблизително) от труда – колкото и многопластов да е проблема и сложен за измерване интелектуалния труд.
А може би някои не искат?
6. Разбира се, че не поставям знак за равенство между „който полага усилия” и „некадърен”. И никъде не твърдя, че кадърните, които с лекота постигат резултати не полагат усилия.
7. Може би ако се излезе извън контекста на персонализиране и конкретизиране ще стане ясно, че атакувам порочни явления в сферата на средното образование /а не персони или съсловия/ .
8. Аз смятам, че промените трябва да стартират с тазгодишните първокласници и да очакваме положителна промяна след десетина години. Главното, което трябва да се прави – непрекъснато да се завишават изискванията във всички класове, степени и по всички дисциплини.
9. Гимназиите - ПМГ и ЕГ – трябва да имат праг –мн.добър 4.50, за прием след 7 клас.
В противен случай не могат да се наричат елитни.
По този начин голямата част от учениците след 7 клас (не само с нисък успех) ще се насочат към професионалните училища, където ще получат нужната им подготовка за реализация в живота.
А не както сега: Всеки седмокласник изкарал тройки на изпитите (което при занижените изисквания става все по-лесно) решава да става юрист или финансист.
Да не говорим, че голяма част от сега съществуващите „елитни” гимназии бълват много неподготвени за университетите, потенциално безработни млади хора.
10.С удоволствие бих сътрудничил на всяка организация, чиято цел е по-доброто образование на децата в България или за създаване на действащо гражданско общество.
Милко Милков
С удоволствие бих сътрудничил на всяка организация, чиято цел е по-доброто образование на децата в България или за създаване на действащо гражданско общество.
Милко Милков
Да не пропусна да Ви поканя, тогава, господин Милков -
разгледайте МЕГО и бъдете негов член!
Разбира се, поканен е и всеки, който чете тези редове!
:-)
4. Прави впечатление липсата на коментари, защитаващи началниците на РИО, експертите и директорите, чиито статус, бездействие или порочно управление остро атакувам.
В няколкото дискусии, които сме имали тук за тези нива на управление освен мен самата и още 1 блогър никой не е изказвал положително мнение за РИО и тяхната роля. Затова отминавам темата систематично. Мнението ми в резюме (дано не наводни приличната дискусия с отзиви тип - "тези изобщо какво вършат") е: ако изобщо има някаква експертиза в прилагане на национална политика в образованието тя е съсредоточена на 99% в РИО и не повече от 1% в самия МОМН. И специално към г-н Милков: вашето РИО (Хасково) е едно от 3-те, които лично аз смятам за изключително добре работещи и то от доста дълго време (според българските представи за "дълго време").
Същото приблизително е мнението ми по отношение на директорите: ако си вършат цялата работа - това са хората с най-тежка и най-сложна задача в системата и - също - в най-неизгодна позиция от всички. Но решително е крайно време за въвеждането на мандатност, при това без ограничение на броя на мандатите. Съпътстващите "детайли" на такава промяна, които са задължително, за да е смислена:
а) избор въоснова на 4/5 годишна програма за развитие и управление на училището,
б) ежегодно отчитане на изпълнението на програмата,
в) договор за управление за 4/5 години, с опция да бъде прекратен при всеки недостатъчно добър годишен отчет.
Единственото, което не мога да измисля е съставът на тялото което избира и приема отчетите на директора. РИО не е това тяло. То представлява само интересите на държавата. Което не е достатъчно за доброто управелние на едно училище.
ПП. "елитни гимназии" е ненормативно популярно наричане на най-разнообразни училища и се променя с времето. не съм съгласна да се нормативизира статута на "елитност" в публичното образование през определяне на минимален бал за прием. Освен ако не се въведе такса за гимназиалното обучение изобщо. Тогава може. Във всички други случаи въвеждането на такъв праг единствено ще насърчи "писането на неверни неща" в системата. В случая - оценки. Поне докато съществуа наъплно реалният в момента конфликт между икономика на училището и качество на учебен процес.
1. Задължително трябва да има опция ученикът да повтаря клас още от Първи клас, а както е в САЩ доколкото съм гледал и в детската градина. Да се промени системата на поправителните изпити, тъй като сегашната е доказала неефективността си. Например - да се въведе т.нар. лятно училище - да не се бърка с т.нар. консултации преди поправителния. Юли и август да се ходи на уроци и да се учи. В щатите доколкото ми е известно на такова лятно училище ходят всички ученици, които завършат с еквивалента на нашата тройка (обърнете внимание - не двойка). Разбира се необходим е и допълнителен финансов ресурс за заплащането на учителите в това лятно училище.
2. Автора на статията предлага оценка от изпита за кандидатстване след 7 клас за влизане в т.нар. елитни гимназии - 4,50. Напълно разумно. Преди две години бях на посещение в математическата гимназия в Одрин. С изненада научих от директора, че за да влезеш в математическа гимназия в Турция, трябва на изпита, който е сходен с нашия (с малката, но и важна разлика, че освен задачи по математика и турски език има и макар по-малко на брой тестови задачи от другите учебни дисциплини) да изкараш минимум 5,50. Това обаче не означава, че влезнал веднъж ученикът в такава гимназия ако стигне до последния клас ще получи диплома, че е я е завършил - това става само ако защити проект, който е разработвал през последните две години от обучението си и е защитил. Също трябва да има успех от обучението през всичките години в математическата гимназия поне 5,00. И тогава получава диплом за завършена математическа гимназия. Ето го елитното. Другото е миже да те лажим.
3. Външното оценяване да се промени коренно. Да бъде като матура. Сега извинявайте е пълна порнография - от броя и вида на въпросите, които са на ниво 3-4, мине се през проверката, квесторството и прочие. Добро като идея, смешно като провеждане и резултат.
4.Кардинална преработка на учебните планове. Това си е отделна тема с размерите на Война и мир.
5. Клас квалификационните степени са пълна измислица. Съжалявам, да не обидя някого, защото има много качествени колеги с подобни степени, но мисля, че не са станали качествени учители благодарение на тях. Там промяната също трябва да е коренна. Пак давам пример с това, което знам - за САЩ, въпреки, че може би в отделните щати е различно. там всеки учител минава през подобна квалификация задължително през 5 години, като преминава през сериозна подготовка с помощта на специалисти и защитава нещо като дипломна работа. И обърнете внимание. Разходите НЕ се поемат от учителя.
6. В световен мащаб все още не е намерен достатъчно добър критерий за оценяване труда на учителите. Затова и в много държави няма подобно животно. В други като Франция, България, Унгария има, но винаги се води дискусия доколко са качествени. Аз например съм доволен от моя резултат когато ученик, който идва след прием от другаде при мен в 9 клас и не знае какво е карта аз да го науча на елементарните умения за работа с карта, да научим, че Германия се намира в Европа, че Хималаите са планина и т.н. Е, как питам аз да си измеря труда като ми пристигне такъв екземпляр - как изобщо достига. И недейте да спекулирате с малцинствата. Примерът не е от тях. Въпреки, че там има проблем с българският език. Едно време сред най-добрите ми ученици бяха децата от турският етнос. Днес установявам, че те не могат да четат и говорят български и поради това не учат добре. Това ги обрича на жесток неуспех в реализацията им. Това е един много голям проблем - бомба със закъсинтел. Системата трябва да е стройна и непрекъсваема от 1 до 12 клас, иначе няма да стане оценяването на учителите разумно и обективно.
7. За това дали усилията или резултати се по-важният критерий при оценката на учителския труд, и в двете има доза истина. Има много колеги, които симулират огромна дейност и умеят да я представят перд директорите и разбира се биват отличавани. Много ми приличат милите на едно време комсомолските ръководителки и комсомолските мероприятия - и днес в училищата изобилства от тях - сега тематиката е малко по-друга - проекти от типа униформи и символи на училищния живот, Европейският съюз и прочие важни неща, но профанизирани от учителското и министерското тяло. От друга страна както във всяка една друга дейност извън образованието се гледат резултатите !!! а не кой какви усилия е положил - един ще ги постигне с повече, друг с по-малко. Разбира се трябва да се намери разграничителната линия между типовете училища, географските различия и т.н. Но не да се абсолютизират, защото иначе ще продължат да идват при мен ученици от Балкана с отлични оценки и никога не работили с карта. Тук резултата ще се установи само чрез независим входен и изходен изпит - тип тест еднакъв за всички училища в страната.
8. Директорите с мандат и задачи ясно очертани във времето - съгласен.
9. Въвеждането на единна такса, например в рамките на една минимална работна заплата в началото на учебната година за всеки ученик в държавно училище. Така е в почти всички държавни училища в света. По този начин и родителите стават съпирчастни към образованието и материалната база лека полека се модернизира. Неосъществимо в близко бъдеще обаче поради повредения манталитет и ценностна система на българина.
10. Това е накратко мнението ми по част от поставените проблеми.
За себе си, аз разбрах, че цялата система трябва да се изгради с нови закони и правила, в най-смелите ми мечти и с нови хора. Дай боже!!!Затова, моето скромно предложение към автора на поста и коментиращите, е да насочат вниманието си към предложените нови цели на образование ,от поста на Павел и да коментираме онова, което може и трябва да се случи , за да бъдем полезни за нашите деца.Защото повече качествени специалисти /като вас/, които имат отношение към ставащото в образованието могат да сътворят нещо наистина ценно и най-вече ефективно за бъдещето.Р.Р.Г-жо Милкова, не мислете,че хората се страхуват да коментират становищата Ви по т.4 , касаеща директори и РИО.Това не е страх, а нещо повече БЕЗСИЛИЕ.Все по-често аз лично оставам безмълвна пред ставащото в българското училище и се чувствам адски объркана.От половин година съм вън от системата, точно защото трябваше да защитя себе си и позицията си, но онези от т.4 не търсят и не се вълнуват от понятия като професионализъм, квалификация и други екстри.Важно е да намерим на човека работа.Загова сега търся сама място под слънцето и често предпочитам мълчанието, дано наистина пък излезе злато.
Нели, отговарям веднага. Целите очертават посоката, в която ще се движи мотиката :)))))))
До сега и министерството и експертите, редови граждани, "разбиращи" от образование предлагаха някакви мерки, които МОЖЕБИ ще доведат до някакви резултати. Какви точно резултати - ами предполагат си. Дали действително ще се стигне до тях - практически невъзможно да се провери.
Идеята на Павел е точно тази - обсъждаме какви резултати бихме искали да получим. И след това да започнем да мислим "Какво, Как, Кой и Кога". Защото нали не очакваш някой всезнаещ да ни "спусне" готовите отговори.
П. С. Радвам се, че много хора мислят в една и съща посока. Защото тази дискусия е нещо като обсъждане на Целите само че с други думи :)
Ще участвам с удоволствие, нека първо прочета внимателно, след това ще коментирам.
Ммммммм, да, Валя. Святи думи - "важно е да работиш със сърце " и "на мен ми стига обичта".
Като го докараме дотам, всеки зает в училищното образование в България да живеее, убеден в тези неща, ще сме изпълнили нашата мисия (на "Новото образование", но и просто като човеци). Тогава България ще е райска градина, а нейните хората - богове!
Благодаря ти, че отваряш дума за тези неща, за които говорим прекалено рядко!
По отношение на прокламацията, стори ми се несериозна. Ще прочета още веднъж и дано греша.
С две думи идеята ми е да се създадат условия,законодателство и правила за връщане на качествените Учители в училище.
Дани-дизайн, в образованието никак не липсват закони и правила - тъкмо обратното - дори са твърде много според мен, но решително липсва:
- доброто им познаване
- воля за прилагането им
- контрол върху спазването им
- разбиране, че със закон НЕ може да се уреди всяка възможна ситуация в ежедневието на училището, учителите, учениците и родителите им.
Бедата на образованието е същата като на обществото на българите - ние не правим важните неща, те ни се случват. Според мен така е защото сме отвикнали да носим отговорност. Когато отговорността е извън нас - животът е по-лек (изисква по-малко усилие), но и несравнимо по-сив и тъжен.
Браво, Мария!
има ги. корупцията е от повече от 4 години вече квалифицирано престъпление и си има наказания. в България приехме дори, че и двете страни в корупционната сделка са виновни (в някои държави все още вината е само на получателя). но като опре до доказване - никой не е навит да свидетелства. и прилагането не върви.
- да я има нормата е 1/3 работа.
- другата 1/3 е да може да се приложи. като не може (няма как да се съберат доказателства, няма достатъбно начини да се хванат нарушителите и пр) - какво значение, че я има.
- и последната 1/3 от работата е нормата да отговаря на представата за справедливост на болшинството от членовете на обществото (или на групата, за която нормата се отнася). иначе никога няма да може да се приложи. един закон е жив, само ако нарушителите му не са повече от спазващите го. в общество където повечето хора завиждат на богатите крадци за охолството им и съвсем убедено твърдят, че няма начин да постигнат охолство с честен труд, няма наказани богати крадци. и обратно, в общество където се смята за голям удар по репутацията на кмета и най-малкото съмнение, че е корумпиран - корупцията е 10 пъти по-ниска отколкото у нас.
законите се правят от хора и спазват от хора. те не падат от небето, за да оправят обърканите отношения на хората (с изключение на мойсеевите скрижали, ама и това май е легенда ;-))))). велики цивилизации са съществували векове без дори да ги записват правилата. защото едно правило се спазва не когатои защото се записва, а когато хората се съгласят как трябва да бъде. ако повечето от тях не са съгласни - какво пише между кориците на НПК или ЗНП е без никакво значение.
и за да се върнем конкретно към образователната система: ако на педагозите в едно училище им е все едно дали новият колега е най-дборият от кандидатите да се присъедини към техния екип и по какви критерии това се преценява, ако на директорът му е все едно какво мислят пезагозите в неговото училище по въпроса, естествено кандидатът ще бъде избран по критерия да струва най-малко на бюджета + да създава най-малко работа на другите и на директора. Аз не си представям обаче каква норма може да задължи хората в училище да не им е все едно всичко в училище, което лично не ги засяга. За съжаление "лично", както сме уморени от прехода и мноооого бавното ни напредване, е твърде близко до носа ни пространство, твърде малко и задушно, в което при внимателно вглеждане ... няма нищо повече от биологическо съществуване.
:) Пример за корупция:
Директор на СОУ прекратява трудов договор на учител през 2001, завеждат се съдебни дела и през 2007 учителят е със съдебно решение на ВКС за възстановяване.След като влиза в училището да предостави изпълнителе лист за присъдени разходи и съобщава на директора, че след седмица ще подаде заявление за заемане на длъжността...получава от директора заповед за прекратяване на трудов договор (май 2007) поради "съкращаване на щат". След проверка в ТД на НАП учителят установява, че директора му е регистрирал трудовоя договор и учителят се е "водил на работа по основен трудов договор в училището"-показания на ЗАТС в съдебна зала. Директорът предоставя в съда "доказателства", че учителят е работил-извлечение от ведомост, констативни протоколи и др. подправени документи, а учители/служители под заплаха за уволнение твърдят в съда, че учителят е "работил в училището". Съдът се позовава н а свидетелските показания и на документите, изготвени от ЗАТС и директора и отсъжда, че директора в качеството си на работодател е прекратил законно трудовия договор на учителя и осъжда учителя да заплати разноските за адвокатския хонорар на директора. След като получава от съда копия на приложените от директора документи-заповед за прекратяване на трудов договор, извлечения от ведомост и др., учителят изисква от министъра на образованието по закона за достъп до обществената информация копия на Списък-образец 1, от които да е видно, че през годините, в които директора го е "водил на основен трудов договор". е имал възложена преподавателска работа. Поискал е и документ, удостоверяващ промяна на Списък-Образец 1, въз основа на който е "съкратен" щата и е издадена заповедта през май 2007. От канцеларията на министъра уведомяват, че заявлението е препратено на началника на РИО на МОН и на директора на училището, защото там се съдържала исканата информация. Две седмици по-късно учителят получава писмо от Началника на РИО на МОН, с което "не му предоставя исканата информация, защото такава няма".Казано на прост език-началникът на РИО на МОН установява , че няма Списък-образец 1 с данни за учителя да е преподавал в училището. И най-интересната част в цялата атзи история-директорът изпрача писмо до учителя, в което му пише "не предоставям исканата информация за възложена преподавателска работа на учителя в повереното ми училище, защото такава няма" както и "не предоставям информация за документ, удостоверяващ промяна на Списък-Образец 1, въз основа на който е съкратен щат и е издадена заповед през май 2007, защото такъв документ няма". :)))
Ха, познайте кой е този директор, който си е позволил да източва бюджет с фиктивен трудов договр, със закрилата на началника на РИО на МОН, а и с районната община?
СЛЕД ДИРЕКТОРА НА СОУ И ФИРМАДЖИЯ ПРИЛАГА МЕТОДА ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ПАРИ С ФИКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР
Икономическата полиция във Видин разкри нова измама, при която в продължение на 2 г. са крадени заплати чрез назначаване на работа на хора фантоми.
Далаверата била разплетена след сигнал на видинчанка. Тя се оплакала, че й отказват социални помощи с мотива, че работи в софийска фирма, а тя никога не се е трудила в нея. Оказало се, че в началото на 2007 г. жената е изгубила личната си карта. Без да подозира, с данните в документа била "назначена" на работа от 15 март . Тя се води "на работа" във въпросната фирма и в момента, като в НАП - Видин редовно й се плащат осигурителни вноски. При проверката станало ясно, че зад "назначението" стои генералният пълномощник на фирмата във Видин, който през цялото време присвоявал заплатата на мнимата служителка