Прощаване в снежна вечер - Прощание в снежный вечер

Потънаха под лампата вечерна
във златна шатра двата силуета.

За всички вечерта е вече черна,
а вечерта за тях е вече светла.

Светът ги носи в свойта нощ графитна
във сняг като във никелиран поднос.

Ний тъпчем по земята кълбовидна,
а те живеят в чудния си конус.

Там друго слънце весело им свети
и друго време там върти стрелкички.

Наште очи са пълни със предмети,
а техните са пълни със звездички.

Стоим. Стоим и после завистливи
си тръгваме, защото е студено.

Ний можем да сме дяволски щастливи,
но те ще ни надминат непременно.

Владимир Башев

Наш вечер ночь тушует краской чёрной,
для них же вечер тот исполнен света.

Весь снежный мир их по ночи графитной
кружит в никелированном подносе.

Живём мы на планете шаровидной,
а их чудесный конус света носит.

Другое солнце весело там светит,
другое время стрелки им вращает.

У нас глаза заполнили предметы,
а в их глазах лишь звёздочки сияют.

Похолодало. Бросив взгляд ревнивый,
уходим прочь, ступая осторожно.

Мы можем быть и дьявольски счастливы,
но превзойти их счастье невозможно.

(пер. М. Юн)