Просто една идея за спечелване на родителска подкрепа...

Хубава идея, но в нашето училище не е изпълнима, защото:

1. Компютърните кабинети са заети от 9:00 до 15:00 часа с курс за безработни - май училището припечелва някой лев от него, не съм съвсем в течение...

2. В 16:00 часа всеки ден се упътваме към мястото на срещата, което винаги ни е известно, за да протестираме. Митингът свършва по такова време, че след това няма как да отидем и на родителска среща.

А сутрин, преди работата на родителите? Вие така или иначе сте в училище в 7,50.

  Идеята ти е чудесна Paideia и не е трудно да бъде осъществена, стига обаче  да има единомислие в колектива.Бих се опитала да предложа на колегите си, но лошото е , че не всички мислят  така.А и напрежението си казва думата, това са цели три седмици...........

Ся ний вчера покрай другото говорихме по тая тема в колектива и да кажа едно общо мнение. В никакъв случай не можем да събираме родителите и да ги настървяваме срещу някого. Не бива да ги насилваме да ходят по митинги или не дай си боже, както предложи днеска една колежка, и те да почнат стачка. Повечето родители не се интересуват от стачката, доколкото не опира до техните лични интереси, не се интересуват от училище и не ходят на родителски срещи. Другите, да са живи и здрави, ни подкрепят мълчаливо.

Но този път ще довтасат всички, за да ни реват на главите как "ние трябва да отстъпим" и да се канят как, ако стане нещо с бъдещето на децата им заради нас, ще ни претрепят, изкормят, обесят и т.н. 2-3 такива да има, и цялата среща ще мине да се надвикват. Истината е, че повечето хора след издънката на седянката са наясно, че скоро няма да свърши. Много от тях с право се тревожат, че децата им няма да се подготвят за изпити след месец-месец и половина стачка. И все пак хората са плашливи и няма да излязат на улицата, няма полза да ги пренавиваме.

На една такава среща можем да говорим по-малко и да слушаме повече - не да кажем - вие, родителите, решавате, а да им кажем - кажете си вие какво предлагате, че може да се прави по време на стачката, че децата да седят на топло и да не обикалят барчетата, че вие да знаете кога какви часове има детето примерно от сайта на училището, пък ние си стачкуваме до дупка и там не ни се мешайте.

Идеята е много добра и трудна за изпълнение за овладяване ан настроенията. Но те хубавите неща не са лесни. Може да се повери не на всички, а само на някои учители, които мислят, че могат да реагират спокойно на критики и по принцип не се дразнят от различно мнение.И аз съм си мислила за подобно нещо, ако опитам, ще споделя.

Пайдея, родителска среща рано сутрин, когато родителите бързат за работа, не ми се струва, че е удачна. Аз, като се знам колко надълго и нашироко се разпростирам, и последна в училището приключвам родителската среща на моя клас, не си представям как ще стане.

Всъщност дали ще правим родителска среща заради стачката, или не, може би не е толкова важно, важното е да се научим така да се сработваме с родителите, че да ги спечелим по принцип.

Ето вижте какво правят в Щатите например:
http://bglog.net/Obrazovanie/14720

Това е една добра идея, която трябва да навлезе в българското училище, защото у нас на родителите продължавада се гледа като на външни лица. Дори фактът, че в училище не са допускани да влизат, според мен е достатъчно показателен. Ама ще кажат, че така по-добре охраняваме децата. Не, не мисля, че децата трябва да бъдат пазени от собствените им родители. Това в никакъв случай не е пътят.

виждам, че мухлясалият термин "родителска среща" малко пречи. използвах го по инерция. имах предвид да използвате каквато е достъпната и подходящата за вашето училище форма за контакт с родителите. като фокусът не е върху хода на стачката (което сега си ви е основната грижа), а върху факта, че мислите за децата и съвместно с родителите можете евентуално да направите стачния период по-смислен и за децата. важното на такъв подход е, че редуцира до поносими граници усещането на родителите за безпомощност - което е най-вбесяващото чувство за родител (повечето тук сте родители и знаете това). Ако им припомните, че вие сте професионалисти и знаете как да управлявате учебен процес, дори когато има  кризи, и сте си толкова загрижени за децата, колкото и преди стачката, това ще намали инстинктивния гняв на родителите. Разбира се не всички ще дойдат. Разира се такава "среща" може и да не е по класове, като традиционната, а в някакъв по-общ формат, може по випуски, може по работно време на родителите може всякак, може дори просто да разлепите листовки по оградата, че еди кога си обявявате ден на отворените врати и отговаряте на всякакви въпроси на родители (+ събщение на сайта на училището + съобщение до медията във вашия град/регион или национална такава), ако нямата време да влизтате в контакт с тях един по един.
Просто не усещам скорошен край. А продъжителността налага да се опитате да намалите колкото е възможно повече риска родителите да ви направят живота невъзможен, като изсипят върху вас гнева си, само защото сте най-достъпното звено в системата. Никак не е справедливо, но много от тях вероятно ще го направят. Дори и (дано) да не съм права и стачката се увенчае с успех утре следобед - пак според мен, дргата седмица е важно да поканите родителите и да им обясните, че порпуснатото може да се навакса прилично. Не да им се извинявате, а да ги ангажирате - като им кажете вие какво ще напарвите и те какво могат да помогнат на децата си.

Пайдея, не съм съгласен само за едно нещо - наваксването на материала е една мистификация. Административо може да се замажат нещата, но ефект върху знанията ще има. Материалът не е хармоника да се свива и разширява с един месец и, няма какво да се лъжем, учениците хем 1 месец са пропуснали, хем 1-2 месеца ще наваксват в някакъв напрегнат ненормален режим на преподаване, подготовка, изпитване. Това е провален един учебен срок. Нямам намерение да лъжа родителите и да обещавам нереални неща.

И аз мисля като Имхотеп - твърде много се проточиха нещата и сега вече няма да може да се излезе от положението само с преструктуриране на учебното съдържание.

Сакън, и аз мисля, че е огромна грешка да бъдат лъгани родителите за каквото и да било въобще и в частност - за щетите от кризата тази година най-вече.  Обаче дайте да видим какво е възможно. Защото "провален учебен срок", като сасмостоятелно понятие няма. Като е провален единият срок какво казваме за годината? Ами и тя трябва да е провалена нали така.

Нито в практиката от предните 80 години (дотам знам), нито в нормативни докуменити нямате модел за действие при провал на учебна година. Има само компенсаторна власт на Министъра да удължи срока/годината. Тази възможност е обаче ограничена до дължината на ваканциите (може да удължава само с 3 месеца). И пак, дори да се намери решение на кризата в рамките на 3 месеца - пак остава проблем за  62+64 хиляди деца - от випуските на 7класниците и 12 класниците. И за капак - сред 12 класниците има такива, на които дипломите им трябват по-рано от средата на август. Те са около 10 000 - това е броят на децата които ежегодно дори не кандидатстват в български ВУ, а направо записват в чужди.

Та искам да кажа, че щом трябва преструктуриране ще има такова. Но вече е време синдикатите Ви да бъдат накарани да добавят към исканията си към момента на подписване на споразумение (дано да е скоро) МОН  да приложи и схемата на преструктурираното съдържание (по предемети и класове, без общи приказки и пр. глупости). Щото ако после ги чакате още 2-3 седмици да измислят какво да падне и какво не от материала за 2007-2008, и учите децата кой-както прецени - накрая пак родителите вас ще държат отговорни за дето в "едни училища ги били учили тези неща, а в други - не".

Един от начините да намалите тази и др. подобни вълни на негативно отношение от страна на родителите е да си говорите с тях периодично по тези проблеми. Другият е да има желязна система за оценяване - тогава резултатите говорят вместо вас и вие може да не си давате труд по въпроса. Ама няма такава система. Та ще трябва по-трудоемкият път да се извърви - на комуникация с родителите (не ПР, а именно комуникация).

И, за да не стане пак терминологично разминаване, "да си говорите с родителите" - не означава да прекарвате по 2 часа на ден в разговори,а да си изберете подходящата за вашето училище комбинация от писма, мейли, смс-и, обяви по табла и други носители и срещи на живо. Тя е различна за всяко училище, а и вътре в училище може да е различна за разните групи родители на ученици. А може и да зависи от особеностите на самия учител.

Ето, Куини например е по-добре за текуща комуникация да пише на родителите в един блог общите съобщения и - в мейли - тези които засягат линчни данни на нейните първолаци (добрите учители като Куини се различават от лошите и по това, че знаят добре тази разлика - личния проблем на едно дете - слаба оценка, атеншън дизордър и пр. не се обсъжда публично, пред всички родители,  а лично с индивидуалния родител/и ). Хем ще го прави от вкъщи, хем и е достъпно и го може добре.

Обаче, една приятелка-историк, която е класна на 11-ти клас от футболисти (които са от 12 различни населени места вкл. 3 села в които няма интернет) е по-добре да пише веднъж месечно писма на родителите, които и без това успяват само 1 от 4 пъти да дойдат на писъствена среща, и много често ги "заместват" треньорите на децата, когато успеят. Всеки лист хартия и прашинка тонер вложен в това са изключително добро вложение на училището.

Та така. Като стигне до правене е винаги конкретно и няма вълшебна рецепта - да важи навсякъде. Няма обаче такова училище, дето ще може да се справи с последиците от кризата без да привлече родителите за съюзници. И в средносрочен план - извън тази криза - училищата дето не успеят да с намерят тяхната форма на комуникацията с родителите, лесно ще го докарат до "оптимизация", както министърът на финансите разбира това понятие.

Моята идея за излизане от положението със загубеното учебно време в начален етап е следната. Учебното съдържание да се преструктурира, но само по предметите физическо възпитание и спорт, музика, домашен бит и техника и изобразително изкуство. Това може да стане във вид на интегрирани уроци, като например музиката, която е 2 часа да се комбинира с ДБТ или ИИ, а част от уроците по ФВС да се дадат за преподаване на основните предмети.

 

Така ще успеем да си свършим работата по български език и литература, математика и роден край (респ. околен свят, човекът и природата и човекът и обществото).  

Анонимен, вашето желание не е решение на проблема. Напротив, негитивъзмът към учителя ще нарастне, образованието ще направи крачка назад и много млади хора ще напуснат България, търсейки достойно бъдеще за себе си в чужбина.  

всички зрелостници искат да се анУлира годината. предполагам и по-амбициозните седмокласници. не това искат учителите, родителите и данъкоплатците, на които една учебна-година + ваканциите струва 2,2 милиарда лв.