Приказка за мечката и лошата дума
Закачило се едно мече в гъсти бодливи храсти. Минал един дървар, съгледал го и извадил мечето от трънака.
Мечката видяла какво направил дърварят и му рекла:
– Жив да си, човече! Голямо добро ми направи! Искаш ли да станем другари?
– Че знам ли какво ще излезе от нашето другарство?
– Защо бе, човече?
– Ех, как да ти кажа, Мецо... "На мечка вяра да нямаш" казва народа, ама всички мечки не са като тебе, я!
Мечката отговорила:
– То и на човека не бива много да се вярва, ала виждам, че ти не си от тия хора.
Сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат. Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало къде да спи. Влязъл в мечата дупка.
Мечката го приютила и нагостила с каквото има.
На сутринта дърварят си тръгнал. Мечката го целунала и рекла:
– Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва!
– Не се ядосвай, Мецано – отговорил дърварят. - Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам: миришеш на лошо.
Докривяло на мечката. Рекла му:
– А сега вземи брадвата и ме удари по главата.
Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полекичка.
– По-силно, по-силно! - настояла мечката.
Дърварят я ударил по-силно. Рукнала кръв, ала мечката нищо не казала.
Дърварят си отишъл.
Минали години. Един ден дърварят отново попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:
– Какво стана, Мецо, с раната?
– Коя рана? - попитала мечката.
– Дето те ударих по главата.
– Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих… Но думата, която тогава ти ми рече, никога няма да я забравя!...
Мечката видяла какво направил дърварят и му рекла:
– Жив да си, човече! Голямо добро ми направи! Искаш ли да станем другари?
– Че знам ли какво ще излезе от нашето другарство?
– Защо бе, човече?
– Ех, как да ти кажа, Мецо... "На мечка вяра да нямаш" казва народа, ама всички мечки не са като тебе, я!
Мечката отговорила:
– То и на човека не бива много да се вярва, ала виждам, че ти не си от тия хора.
Сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат. Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало къде да спи. Влязъл в мечата дупка.
Мечката го приютила и нагостила с каквото има.
На сутринта дърварят си тръгнал. Мечката го целунала и рекла:
– Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва!
– Не се ядосвай, Мецано – отговорил дърварят. - Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам: миришеш на лошо.
Докривяло на мечката. Рекла му:
– А сега вземи брадвата и ме удари по главата.
Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полекичка.
– По-силно, по-силно! - настояла мечката.
Дърварят я ударил по-силно. Рукнала кръв, ала мечката нищо не казала.
Дърварят си отишъл.
Минали години. Един ден дърварят отново попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:
– Какво стана, Мецо, с раната?
– Коя рана? - попитала мечката.
– Дето те ударих по главата.
– Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих… Но думата, която тогава ти ми рече, никога няма да я забравя!...
Образование
· 12.11.2022
· arebemagare
Блага дума железни врати отваря.
Мълчанието е злато. - Тази в смисъл, че като не можеш да кажеш нещо смислено, по-добре да замълчиш.
Дума дупка не прави. - Интересно, тази пък е в обратен смисъл.
Два пъти мери, веднъж режи. - Тази може да се отнесе и към действията, но и към думите: първо малко да помислиш.
Вие какво се сещате?
Бой се забравя, дума не може.
В огледалото се вижда лицето, а в приказките - сърцето.
Водата всичко мие, само езика не може.
Думата и през камък минава.
Думата не е врабче, ала като я изпуснеш, не се улавя.
Езикът кости няма, но кости троши.
Какъвто е човекът, такива му и думите.
Който говори каквото иска, чува каквото не иска.
Лошата дума от лошо сърце излиза.
Няма по-сладко то езика и по-горчиво от него.
Остра дума в сърце влиза.
От брадва рана заздравява, но от език - никога.
Прехапи си езика, но лоша дума не казвай.
Първо помисли, после продумай.
Човекът се познава по приказките.
Добра дума - златен ключ.
Думата стрела не е, а пък в сърце се забива.
Добра дума цена няма.
МЕЧКАТА И ЛОШАТА ДУМА
Българска народна приказка
В една гора, в една пещера, имало малки мечета. Един човек отишъл веднъж за дърва. Едно мече излязло из пещерата, закачило се в едни храсти и не могло да се откачи. Човекът го видял, па му домиляло. Той отишъл, откачил го от храстите и го занесъл в пещерата.
Не щеш ли, мечката видяла това, приближила се до човека и му рекла:
- Ти ми стори голямо добро. Хайде да се побратимим!
Човекът го било страх, ала какво да прави? Престрашил се и малко по-малко се приближил до мечката и поговорил с нея. Когато да си тръгва човекът, уговорили се с мечката да се срещат и виждат в гората.
Като се разделяли веднъж, мечката и човекът се целунали в уста, пък човекът не се стърпял и рекъл:
- Тю бе, посестримо, всичко ти е много хубаво, само това не струва, че ти бие дъхът на лошо.
Той не се сетил, какво казва и не разбрал колко ще я заболи мечката от това. Домъчняло много на мечката, ала нищо не рекла, ами само навела врат и се примолила:
- Я ме удари с брадвата по главата, колкото можеш силно; ако не щеш, ще те изям.
Човекът се сбъркал и се мъчил всякак да измоли да не я удари. Най-сетне видял, че няма как, та я ударил с брадвата и й сторил дълбока рана. После се разделили.
Минало се време, човекът отишъл пак в гората на онова място, но мечката не могъл да види. Не я видял дълго време. След години, веднъж срещнал на друго място мечката. Те се познали и здрависали. Когато да си тръгне човекът, мечката му рекла:
- Огледай ме, побратиме, има ли я още раната от оная година, когато те накарах да ме удариш?
Разгърнал човекът вълната на врата, раната била зарасла и нито белег нямало. Рекъл човекът на мечката:
- А бре, посестримо, то дори не се познава, че е имало рана!
- Видиш ли, побратиме, че раната заздравя и аз съм забравила где е била тя; ама лошата дума, дето ми рече тогава, няма да я забравя, дорде съм жива.
- Тя - лошата рана - заздравява, лошата дума не се забравя.