Предложения на директорите за развитие на училищното образование
Когато се налагат някакви по-сериозни промени в сферата на образованието, те се обсъждат на заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Нека първо да обясня какво представлява той. Според Кодекса на труда в него влизат по двама представители на Министерския съвет, на синдикалните организации на работниците и служителите, както и на организациите на работодателите.
Организацията на работодателите в просветния бранш се нарича Сдружение на директорите в средното образование. Днес се зачетох във вестник "АЗ БУКИ" и се запознах с предложенията на директорите във връзка с Националната програма за развитие на училищното образование.
В общи линии те се изразяват в следното:
1. Да започне децентрализацията на учебните заведения. (В момента може да се каже, че училищата не разполагат с бюджетите си, защото решенията за изразходване на средствата се взимат от общините или МОН. Понеже с очите си съм виждала как директор на училище присвоява за себе си всяка попаднала стотинка от извънбюджетните средства, затова не съм сигурна, че това предложение е много добре обмислено.)
2. Освобождаването и назначаването на директорите да се извършва от министъра на МОН. (Засега тази функция се изпълнява от началниците на регионалните инспекторати. Не виждам особен смисъл в това предложение, защото министърът не познава лично директорите и това назначаване или уволняване при всички случаи няма да е мотивирано.)
3. Да не се позволява въвеждането на принципа на мандатност. (Да си директор цял живот си е сладка работа, бих казала аз.)
4. Да не се придобива директорска правоспособност чрез национален изпит, защото (забележете!) това е икономически неоправдано и професионално немотивирано. (Я каква загриженост да не се харчат излишни пари за изпит! Разбира се, че по-евтино ще ни излезе, ако не провеждаме такъв. Защо пък да не си назначаваме директорите на приятелски принцип, защото това е вече „професионално мотивирано"? Не че сега не е така, въпреки че се провеждат т. нар. „конкурси". Уверявам ви, че те са пълен фарс - лично се убедих.)
5. Да се даде автономност на директора при изпълнение на служебните му задължения. (Е, накъде повече, искам да попитам? Директорите на този етап имат достатъчно правомощия да се разпореждат в училищата, както си искат, и нищо не може да ги спре, щом нещичко са си наумили.)
6. Да се изготвят единни тестове за входно и изходно ниво. (Това е разумно предложение, защото на този етап всеки учител си изготвя такъв тест по свой вкус и, нали се досещате, че това е идеална възможност да покажеш високи резултати в работата си.)
7. МОН да изработи стандартизирани образци на констативни протоколи за различните видове проверки при контролната дейност на директора. (Това е също добро предложение, защото в момента е пълен хаос по отношение на това какво има право да проверява директора, когато влезе в час, и какво не. Директорът не е експерт по даден предмет, така че той не може да дава оценка на начина, по който учителят преподава урока си.)
8. Качеството на работа на учителите да се оценява по критерии, предложени от директора и съгласувани със синдикатите. В тези критерии да се отчита професионалната квалификация, професионалните умения, личностните качества и спазването на трудовото законодателство. (За професионалната квалификация и професионалните умения не съм съгласна, че директорът и синдикалистите могат да дадат обективна оценка за работата на преподавателя. Пак ще повторя, че такава преценка може да се дава от експерти в дадената област, а не от колеги.)
В края на статията ми хареса коментара на г-жа Ерика Стойчевска, главен експерт в дирекция „Координация и контрол на средното образование" в МОН, която е казала, че фактите от проверките в училищата трябва да се оповестяват публично и че много от жалбите и обажданията по „зеления телефон" на министерството произтичат от неумението за комуникация между учители и експерти. Това ми напомни за един фалшив констативен протокол, съставен в помощ на една директорка, който не ни беше предоставен, въпреки че го изискахме по законен път. Но тази история няма да ви я разказвам сега, защото е много, много дълга...
Колкото до конкурсите - те са истински фарс, назначават се хора, които не са най-добрите и най-подходящите, но пък са приятели (кумове, братовчеди, баджанаци и т.н.) на някой шеф в инспектората или на друг местен големец. Жалкото е, че от всичко това страдат кадърни учители, които много често са подложени на огромен стрес и натиск, понеже не могат да се примирят с анархията и липсата на професионализъм. Страдат, разбира се, и учениците.
Директорът наистина не бил могъл да оцени работата на учителите, по чийто предмет не е специалист. Понякога даже и отделни експерти по предмета от инспектората не могат (защото не им достигат знания или опит). Аз лично смятам, че директорите трябва да се избират на мандатен принцип и периодично да минават на тестове не само по тясната си специалност, а и по въпроси, касаещи работата им като администратори и мениджъри.
Да, самоуправството и корупцията се вихрят с пълна сила и може изобщо да не се съмняваш, че те са издигнати и над ниво директори. Смятам, че в това е основната беда. Липсва морал във всяко отношение от страна на окопалите се с години на своите местенца служители на МОН (регионалните инспекторати са териториални администрации към министъра на образованието). Принципът на действие е да се крепят директорите, които добре умеят да играят своите игрички и поделят печалбите с преките си и с по-висшестоящи началници.
Когато учители се опълчват срещу опропастяването на едно училище, в отговор на техните сигнали и жалби пристига организирана банда от експерти, и смазвайки ги безскрупулно, демонстрира кой командва парада. На учителите им се дава ясно да разберат, че не трябва да питат и не трябва да приказват по такива въпроси. Затова в учителските среди цари страх и безпрекословно подчинение спрямо управляващите. За съжаление днешните будители са с ниско преклонени глави и треперят за хляба си. Те са в състояние да затварят очи пред всякакви грозни и долни деяния на властващите.
Обидно ми е, но това ще го изразя в друг постинг.