Още веднъж за работата с родителите
ВалдорфскоучилищеЛандсберг.wmv
След като написах предният пост, направих клип от снимки, правени във Валдорфскoтo училище в гр. Ландсберг и в детската градина във Финнинг.
Предоставям ги на вниманието ви!
ВалдорфскоучилищеЛандсберг.wmv
След като написах предният пост, направих клип от снимки, правени във Валдорфскoтo училище в гр. Ландсберг и в детската градина във Финнинг.
Предоставям ги на вниманието ви!
Образование
· 14.10.2007
· queen_blunder
Благодаря за интересната публикация!
Чувствах се прекрасно там! Потопих се напълно в преживяването. Даже за първи път в живота си си водех дневник. Просто не исках да забравя нищо от случващото се там! Всеки ден си казвах:"Тук е моето място".Всеки ден правех своите малки открития и се чудех как не съм се сетила до сега. Толкова е близко до ума!
Впрочем за мен такова близко сътрудничество не е далеч от работата ми тук, в България. И тук аз работя в програма, в която работата с родителите е част от философията и. Това е Програма "Стъпка по стъпка" на Центъра за развитие на детето към университета "Джордж Вашингтон", САЩ. И макар, че отдавна побългарихме програмата, все още е останало доста като взаимоотношения и форми на работа с родителите от "оригиналната програма". И ако сега ви разказвам за онази програма, а не за моя опит, то е защото исках да споделя, да пренеса онзи опит такъв, какъвто го видях. Много хора ходят по света на практика по различни международни програми, но кой знае защо, не споделят това, което са видели, преживели, премислили, научили. А ми се струва, че е изключително важно този световен опит да стигне до по-широк кръг от хора. Кой знае, може на някой учител точно този мой опит да е бил нужен, за да се опита да промени собствената си работа с родителите!
Спомням си ентусиазма в началото на работата ни по програма "Стъпка по стъпка". Колко е важна работата с родителите за американската програма говори факта, че хората имат координатор на работата с родителите! След като излязохме от първите 4 години работа по програмата, ние вече нямаме и бързо запобна да ни личи! Но пък сега берем плодовете от усилията ни от преди 15 години. Нас с колежката ни срещат родители от онези времена и ни спират по улиците, обаждат ни се и все още ни търсят за консултации за порасналите си деца, идват деца и родители да ни подаряват играчки (аз съм детска учителка), да ни спонсорират или просто да си поиграят с децата от нашите настоящи групи. И до сега си спомням споделеното от една майка от този период, когато едното и дете отиде в училище. Тя ни каза: "Виждам колко много може да помогнем ние, родителите, на класа. И понякога ми се ще да кажа на учителката:"Използвайте ни, ние може много да ви помогнем". Спомням си, че тогава и казах:"Ами кажи и, може би тя не вижда как бихте могли, а ти вече знаеш как....Направи го, то е за вашите деца....." Така че взаимоотношенията с родителите се изграждат. Формите за работа се намират. Стига учителите и семействата да престанат да се държат като хора от двете страни на барикадата. Стига учителите да престанат да мислят за училището като за собствена територия и да приемат родителите не като натрапници, а като равностойни партньори. Да престанат да гледат с пренебрежение към родителите като към хора, които не са достатъчно отговорни към децата си, а да им подскажат как точно да показват своята отговорност.
Мисля, че за сегашното безхаберие на родителите сме виновни главно ние, учителите, и времето от преди 1990 година. Тогава ние приучихме обществото да мисли, че само ние сме отговорни не само за образованието, но и за възпитанието на децата. От тогава битува практиката родителите да си оставят децата на прага на градината в 7,30 сутринта и да си ги вземат в 18 часа вечерта. И контактът с учителите да бъде 2-3 пъти годишно на родителски срещи. На практика децата до 6 годишна възраст наистина са най-вече продукт на детската градина. И никой не си прави труда да разпространява опита на грижовните семейства, които наистина се опитват да правят нещо добро за възпитанието на децата си допълнително, в малкото часове, които детето прекарва в къщи. Защото във всяка група има поне 2-3 такива семейства.
И Американската програма, и Валдорфската ми показаха, че добрата съвместна работа с родителите се постига на базата на многообразие във формите, постоянство в усилията, уважение и гласуване на доверие на родителите, подкрепа на техните инициативи, т.е. партньорство и прозрачност в работата на групата или класа.
Определено мога да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ!
Благодаря за това което споделяш с нас, защото то може да ни бъде полезно в нашата работа. Споделям твоето мнение. В работата си търся винаги нещо ново, да излизам от рамките на дадена програма и от шаблоните.
Трудничко е, но търсещите личности винаги намират начин и работата с родителите, и работата с децата да бъде интересна. Аз често си отварям програмите от 70-80 години на ХІХ в./как звучи само/ и там намирам много позабравени ,а в същото време полезни неща. Ами да, първите ми години като детска учителка, в градините в които работех имаше опитни полета,в групите станчета на които учехме децата да тъчат. А днес- компютри, други техники. Изглежда в старите програми /говоря за детските градини/ могат да се открият елементи от Валдорфската педагогига. Още веднъж благодаря galina и ще продължавам да следя с интерес подобни публикации.