Опълченците на Лидл
О, Лидл!
Вече три часа как тълпите
чакат да отворят вратите.
Панелките сиви трепетно повтарят
на тълпата рева.
Пристъпи ужасни! Тринайсетий път
гъсти орди бутат количките диво
и тела се блъскат, и кръв се пролива.
Псувни и проклятия! Хора кат животни!
Журналист безумний снима входа пак
и вика: “Търчете! Дайте си парите!“
И пенсиите тръгват с викове сърдити,
и „Напред!“ гръмовно въздуха разпра.
Магазина отговори с друг вик: „Ела“!
И с нов порой от проклятия и попържни
пенсионерите наши, оплискани с кърви,
бутат се и блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и с количка тича стръвно, за да може
един банан повече в нея да сложи.
Колички се чупят. Тълпите реват,
талази налитат, мачкат се, пищят.
Вият като вълци, бутат се кат овци,
и пак се натискат българите прости
като свине тичат, кой бос, кой обут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни студ.
Щурмът е отчаян, персонала – труп.
Три часа веч продават, но помощ не иде,
на работний ден края се не види,
а тълпи пенсионери пак фърчат към тях.
Нищо. Те ще бачкат честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Простаците идат; всичките нащрек са!
Поредният напън вече е настал.
Пенсионер обезумял ревна гороломно:
„Бананите свършват, мандарините също!
Затуй ли това блъскане, тез синини?
Таквоз нещо не помня и във войната дори.“
При тез думи страшни безумните орди
се втурнаха люто през тесните порти
гневни и шумещи! О, безумен час!
Тълпите озверяха напълно тогаз,
бананите липсват, краставици също
стоката свършва – тълпата прелива
и гневни, безумни по рафтове висят,
пред цяла вселена, в тоз забравен кът,
за една покупка, за малко далавера.
„По новините България нази ще гледа,
репортаж ще има, тя ще ни съзре,
ако не си купим: да мрем по-добре!“
Няма вече нищо! Има хекатомба!
Всяка стока цел е, купувача – бомба,
всяка крачка – удар, всяка душа – плам.
Прахове и мръвки изчезнаха там.
“Грабвайте млеката!“ – някой си изкряска
и пенсии полумъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни покрай празний рафт,
катурят, струпалят полуживи пак!
И персонала тръпне, друг път не видели
хора как се бутат, бедни, озверели
и въздуха цепят със просташкий вик.
Пазарът се обръща на бой и за миг
пенсиите наши, кой от кой по-болни
се фърлят да докопат храните отровни,
като виждат харно, че се свършват веч...
Но вълни не спират от орди дивашки,
грабят и се бутат все така – юнашки...
Йоще миг – ще затвори тоз магазин
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ интернета, щом тема зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
глупоста му дивна като някой ек,
от форум на форум и от век на век!
Автор: Стефан Янков
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи