Новият закон за образованието- финансират се и частните училища
Това, че в проекта на новия закон за образованието е записано да се
финансират и частните училища наравно с държавните, заради така
наречената "ДИСКРИМИНАЦИЯ" е меко казано подигравка с 99% от българския
народ, които нямат възможност да плащат по 3500 евро такса за един срок
някъде в частно училище.
Проектът на нов закон за училищното образование бе представен тази
седмица и предизвика вълна от коментари, се отбелязва в коментар на
Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
В проектозакона са залегнали много текстове, които заслужават
внимание, но една конкретна част намери място във водещите заглавия и
предизвика полемика. Става дума, разбира се, за финансирането на
образованието и по-специално на частните училища и детски градини.
Тези разпоредби изправиха косите на левите "интелектуалци" и отприщиха
нова вълна от антикапиталистически словоизлияния.
Единственият въпрос на който трябва да си отговорим в случая, е какво
финансира държавата – образованието на децата или издръжката на
училищата? Това е дилемата. Не усложнявайте този въпрос, а просто си
отговорете на него. Кое е водещото или изначалното – образованието на
учениците или издръжката на училищата? Вече сте си отговорили, ето го
и следващият въпрос – финансирането, тоест парите, трябва да следват
ученика или издръжката? Сигурно ви прави впечатление, че в тези
въпроси никъде не се споменава за държавни, общински или частни
училища. Противопоставянето на трите от гледна точка на принципа
"парите следват ученика" е безсмислено и изцяло изкуствено създадено.
Въпросите за собствеността и кой какъв стопанин е, просто нямат място
тук. Те са част от друг дебат, докато тук дилемата е ученик срещу
издръжка.
Изключително интересна е и "пазарната" аргументация на левите
"интелектуалци" по темата. Наред с всичко останало, се прокрадва и
чисто пазарна диалектика – защо да се субсидират частни субекти, ще се
изкриви пазара, държавата не бива да се меси и т.н. Парадоксално, в
случая аргументите срещу държавната намеса в икономиката (и въобще в
живота ни) се използват от най-големите противници на капитализма и
индивидуалната свобода. По всичко личи, че демагогията наистина няма
граници.
Но да се върнем отново към темата. Проектозаконът за училищното
образование разписва следния принцип – в държавния бюджет ще се
отделят средства за отглеждането, възпитанието и обучението на децата
и учениците, като в зависимост от избора на детето (тоест родителите
му) тези средства ще се насочат към съответното училище. Няма деление
на държавни, общински и частни училища. С други думи, държавата отново
финансира образованието, но родителите имат избор и училищата могат да
се конкурират помежду си. Именно тази идея е многократно предлагана от
ИПИ. Ето например същите принципи, предложени от ИПИ още през 2005 г.
– "Образованието и изборът, който трябва да направим". Да, сега не се
говори точно за ваучери, но така разписан единният разходен стандарт
ще работи по същия начин. /БГНЕС
От край време въпросът за предоставянето на държавното финансиране – гарантирано на всеки ученик до 16 г. възраст по конституция – на всяко училище без значение какво е по собственост се поставя криво и от подкрепящите и от противопоставящите се на тази практика.
Аз лично много ще се зарадвам ако поне в тази общност въпросът се постави рационално – защото не е сложен. Нито е „идеологически”, както са се опитали за пореден път да го изкарат политиците в последната а панорама.
А) Имаме по собственост в България 2 вида училища: публични и частни. И двата вида дават задължителното образование и го удостоверяват със държавно признати дипломи. Публичните получават за да свършат това – делегиран бюджет от държавния бюджет, частните – събират средствата за да свършат това изцяло от семействата на децата. До ден днешен не съм получила отговор на въпроса ЗАЩО така сме решили и такива правила сме приели през далечната 1992 г.?
Б) Частните училища развиват много широк спектър от услуги – спомагателни или повишаващи качеството на обучението им – от персонализиран транспорт и храна – до организирани езикови ваканции. Всички тези услуги се заплащат от семействата на децата. Цялата процедура е лесно организируема, защото честните училища са търговски субекти, регистирани по Търговски закон и Лицензирани от МОМН да извършват дипломиращо обучение.
В) Публичните училища НЯМАТ право да развиват спектър от услуги, нито могат да ги предлагат по търговски начин, защото са бюджетни предприятия.
Г) До момента всички приказки за конкуренция между публичните и частните училища са празни приказки и болезнено възприемане на социално разслоение след един 45 годишен период на изкуствен егалитаризъм на доходите.
Д) От момента, в който всички училища започнат получават делегирани бюджети Е НАЛИЦЕ НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ, защото на публичните училища са забранени дейности позволени на частните.
Е) Специално се обръщам към родителите на деца в частни училища и на собствениците на такива – ако искате да възстановите справедливостта и да престанете да плащате двойно – веднъж данъци и втори път – средствата за задължителното образование като част от таксата за частно училище –ВИЕ също трябва да се включите в борбата за изравняване на условията за функциониране на двата вида училища. Защото нито вие, нито децата ви, нито техните деца ще живеят добре в държава, в която нелоялната конкуренция е държавна политика.