Национална програма "С грижа за всеки учител"

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРОГРАМАТА

Училището е мястото, където УЧИТЕЛЯТ придобива основните знания, умения и компетентности, които ще го преведат през поредната образователна реформа. Допълвайки ключовата роля на политиците, училището може да помогне на всеки учител да развие своя план за оцеляване до пенсионна възраст. Ако се очаква училището да го подготви за живота в глобалната криза, то трябва да насочи усилията си към всеки отделен учител, на когото да осигури условия за провеждане на 100 часа за хонорар от 1000лв. с група от 4 до 8 ученика, както и диференцирана финансова грижа спрямо различните потребности (особено на учителите с банкови кредити).

За тази цел е необходимо да се стимулират и насърчават учениците, предоставящи допълнителна работа на учителите.

ЦЕЛИ

 Осигуряване на възможност за допълнително заплащане на учителите, които имат проблеми с преподаването на учебния материал, и мотивиране на учениците за търпение към учители с  индивидуални  финансови потребности.

ОБХВАТ

Осигуряване на допълнителна педагогическа заетост на учителите за повишаване на нивото на преподаване на общообразователните предмети.

БЮДЖЕТ – 3 000 000 лв. Индикативни параметри – 5 000 учители.

Спирам до тук. Това е авторски прочит на програмата „С грижа за всеки ученик-2009”, пречупена през призмата на изпълнението на проект по същата програма за 2008г. в едно столично училище. Малко история:

През декември, два дни преди крайния срок за подаване на проекти, бях помолена от директор на столично училище да помогна на учителите да си напишат проекта. Поисках информация за брой деца, групи, теми и индивидуални планове за децата, с които ще работят. Получих списъци с имена на ученици, разпределени в седем групи, имена на шест учители и copy-paste на  годишни разпределения. За обучението на всяка група учителите планираха да получат по 1000лв.

С директора разработихме проекта с подробно описани дейности, включвайки изготвяне на персонални доклади за работата с всеки ученик, изработка на 20 презентации по ключови теми с 20 теста за проверка и оценка на напредъка на учениците чрез използване на електронна платформа, интегрирана в училищния сайт, и провеждане на онлайн състезания с тестови задачи. Създаването на атрактивна и занимателна учебна среда, различна от класната стая, беше основата, върху която проектирахме допълнителния учебен процес. За успеха на проекта заложихме темите, графика и целите на тестовото оценяване да бъдат описани в оперативен план за всеки учител и по тях да бъдат планирани седмичните задачи за учениците. Всеки учител да бъде задължен да изготвя седмичен доклад за напредъка на учениците, а в края на месеца да представя отчет за изпълнение на оперативния план. Освен това заложихме да бъдат използвани и средствата на информационните технологии при контрола на изпълнението на задачите (инструментите на електронната платформа за оценяване и др.), за отчитане участието на учениците да се въведе присъствен дневник, а за използването на презентациите и резултатите от тестовото оценяване да се използва статистиката от електронната платформа - брой изтеглени документи (презентации, указания и др.), брой тестове, брой участници в състезанията, брой изработени продукти и др. Заложихме и използването на анкетни карти за учениците и родителите като средство за обратната връзка с цел подпомогне работата на учителите.

Директорът внесе проекта в МОН  и..... започнаха проблемите, създавани от учителите. Коментарите започнаха с това, че „децата били изоставащи и с тях трябвало да се работи в класната стая”, „те не можели името си да напишат, камо ли в интернет да влизат”. Но най-голямата изненада се оказа „телефонното обаждане от МОН”, с което ги накарали „да махнат презентациите, тестовете и онлайн състезанията” и „да намалят групите на три”. Кой се е обадил от МОН, не се разбра. Докато директорът е бил на обучителен семинар в провинцията, учителите „изчистили” проекта от неудобните дейности и го занесли в РИО на МОН. Така в ръцете на експертите се оказал проект с три дейности-трима учители провеждат 100 часа, получават по 1000лв. хонорар и отчитат провеждането им чрез присъствена тетрадка-дневник, прошнурована,  прономерована, подписана от директора и подпечатана с печата на училището. Парите са преведени в банковата сметка на училището и проектът стартира с планираща среща, на която става ясно, че учителите разбират „грижата за всеки ученик” като отчитане на 100 часа и „проведени както си знаят”. След бурни спорове и коментари са представили на директора декларации, че отказват да работят по проекта с мотиви за „липса на достатъчен капацитет за изпълнение на планираните дейности по програмата, както и проявени съмнения за постигане на желаните резултати с учениците”.

Проблемите с тези учители не биха възникнали, ако бяха осъзнали, че сега е 2009 година и мишката отдавна изяде тебешира. Ако учителят се страхува от компютъра и не предлага на учениците адекватно и интересно занимание, става обект на подигравки и унижения. Липсата на умения за работа в интерактивна среда, с нови методи и технологии, създават информационна пропаст между учител и ученици. Огромна част от учителите са в пред пенсионна възраст и стремежът да се „избута и тази година” има много висока обществена цена. Понижаването на резултатите на българските ученици в международните изследвания е трайна тенденция, но по-лошото е, че учениците напускат и класните стаи. Необразовани и без професия, те се превръщат в бреме за обществото. Колко е „достатъчния” или „недостатъчния” капацитет, за да се упражнява професията „учител”, в МОН не знаят. Няма стандарти (държавни образователни изисквания) за учителската правоспособност и квалификация, а от 1998г. Законът за народната просвета задължава Министерски съвет да изготви наредба! И вместо наредба, започна ежегодно да раздава на училищата пари по програма „С грижа за всеки ученик”, приемана от учителите като хонорар - грижа за всеки учител. Кой да се „грижи” за учениците определя директорът и този въпрос е най-коментиран сред учителите, но как и какви методи да се приложат-не коментират!

Да довърша с училищния проект и директора, който опазва учениците от безгрижието на учителите.

За няколко дни бяха подбрани външни учители и въведени в проектните дейности, разработиха учебни планове и презентации по темите, съставиха работни и състезателни тестове и започнаха да провеждат заниманията в компютърния кабинет с използване на инструментите на платформата (дебати във форума, работа по групи, онлайн състезания и др.) Над 90% от учениците (т.н. „изоставащи”) имат домашни компютри с интернет и пълноценно работят и в домашни условия. Някои от учениците имат братя и сестри и родителите декларираха, че желаят и те да бъдат включени в заниманията, защото са ученици в същото училище. Най-малкия ученик, пожелал да „играе на тестове в интернет” е от втори клас. Момиче, което дълги години е живяло в Испания, също пожела „да влиза да учи”. И така пред директора се изправи друг проблем-как да „вкара” в проекта учениците, които не са „изоставащи”и не отговарят на изискванията на МОН, но искат да се включат? Ако откаже, директорът ги дискриминира, но ако ги включи, нарушава указанията на министерството, което е поставило ограничение от 4 до 8 ученика в група!

   Преди седмица е проведена анкета с учениците. Освен удовлетворението и предпочитанията за обучение в интернет, споделят, че много лесно са разбрали „дробите” и „строежа на изречението” и могат сами да направят презентация по задача. По отношение на оценяването споделят, че в интернет е много по-приятно и спокойно, отколкото пред черната дъска. „Като съм пред дъската и ме заболява корема от притеснение”, „като ме гледат всички и забравям урока”, „притеснявам се пред дъската”, „кофти е като ме изпитват”споделят учениците. Запитани „кое е най-интересното” в интернет обучението, всички са посочили „чата с госпожата” и „тестовете”. Желанието на децата да участват в интересни занимания и интереса на учителите, да ги задържат в класната стая, за да отчетат взети часове, коренно се разминават. Дали да се удовлетворят желанията на учениците или интереса на учителите, решава директорът. И ако този директор е удовлетворил желанието на децата, то неизбежно си е навлякъл гнева на колектива.

Липсващите насоки и изисквания за работа по тази програма създават повече проблеми, отколкото решения. След месец предстои „външно” оценяване, но колко от учителите са готови да приемат оценките на учениците за оценка на труда си?  По-скоро ще разчитат на учениците, за да се включат в програмата „С грижа за всеки учител”. В този си вид  националната програма „С грижа за всеки ученик” създава повече грижи за учители и директори, отколкото ползи за учениците. И това е поредната опорочена идея в средното образование!

      Участниците в проекта

Тази статия е публикувана във в. Сега, но смятам, че истинския дебат по  изпълнението на програмата  може да  се осъществи  от учителите в блога, а не от  форумците генек и bm1914ls  (с благодарност за техните коментари относно моята особа)