Курс по биодинамично земеделие 23 - 25.03.2012, гр. Средец
Добре е понякога да си спомняме, че няма "култура" без "Агрокултура" (земеделие); Няма интензивен културен живот в Кордова без богатия земеделски живот на Андалузия, няма възраждане във Флоренция без щедрата Тоскана...
Щайнер изтъква абсурдността на аграрната икономика, определяна от хора, които в действителност никога не са отглеждали никаква култура и не са се грижили за никакво стопанство.
Развит е и нов подход към тази ситуация, събиращ наедно потребителските и производителските сдружения за взаимната им изгода. Движението за Общностно Подпомагано Земеделие (Community Supported Agriculture) се зароди първоначално в биодинамичното движение и продължава бързо да се разпространява. Градинари или селски стопани събират около себе си поддръжници, които предварително се съгласяват да посрещат финансовите нужди на предприятието и неговите работници и в замяна всеки от поддръжниците получава дял от продукцията с течение на сезона. По този начин консуматорите се свързват с действителните нужди на Земята, стопанството и Общността; те ликуват при богати реколти и остават верни в случай на неблагоприятни условия.
П Р О Г Р А М А
23.03 (Петък)
15.00 – 15.15 Откриване на курса
15.15 – 16.30 Основи на биодинамичното земеделие, част I
16.45 – 18.00 Основи на биодинамичното земеделие, част II
18.15 – 19.30 Основи на биодинамичното земеделие, част III
20.00 – Вечеря и малък пролетен празник.
24.03. (Събота)
8.30 – 09.15 Рисуване „Пролет в моята ферма/градина“
9.30 – 10.45 Грижа за растенията и растителна защита
11.00 – 12.00 Животните във фермата
12.30 – Обяд
14.00 – 15.30 Торене и компост. Биодинамични компостни препарати.
15.30 – Практическо занимание – биодинамичен компост.
19.30 – Вечеря
20.30 – Документален филм за фермата „Вайде-Хардебек“
25.03. (Неделя)
08.30 – 09.15 Рисуване „Пролет в моята ферма/градина“
09.30 – 11.00 Качество на биодинамичните продукти. Социално
фермерство
11.30 – 13.00 Пленарна дискусия
13.00 – Заключителни думи.
http://aobg.org/files/calendar_events/2012.03%20-%20%D0...5.pdf
Такса участие 20.00 лв...
Състоянието на селското стопанство в света
Добре е понякога да си спомняме, че няма "култура" без "Агрокултура" (земеделие); Няма интензивен културен живот в Кордова без богатия земеделски живот на Андалузия, няма възраждане във Флоренция без щедрата Тоскана...
Днес е невъзможно да не се сравняват характеристиките на глобализираното селско стопанство с преобладаващите черти на западната култура: безусловна вяра в техническия прогрес и науката, господство над природата, систематично търсене на печелене на време и производителност, ранно дори ускорено производство. Индивидът забелязва неспособността на мисълта си за разбиране на сложното и органичното, но притежава безгранична способност да вижда само личния си интерес. Вследствие на това световното селско стопанство е засегнато от дълбоки диспропорции. Точно върху този аспект избрахме да се спрем в това неизчерпателно изложение.
В страните от "Третия свят" през 60-те и 70-те години се проповядваше така наречената "зелена" революция за увеличаване на добивите чрез селекционирани семена, употреба на хербициди, пестициди и торове. Нежелателният резултат от това беше задлъжняването на селяните и изчезването на най-слабите, краят на брането на билки и на риболова в напоителните канали, което обогатяваше оризовото ястие, и увеличената зависимост от страните доставчици на тези химически продукти.
В началото на XXI век има желание да бъдат наложени семената на генетично модифицирани памук, царевица и други растения. Някои местни видове са унищожени, а на други е откраднат генотипа, след което е патентован от западни компании.
Всеки знае, че моделът на химическо земеделие се е доказал в развитите страни, че той позволи повишаване на общото жизнено равнище: производителността и повишените добиви от основния сектор предизвикаха понижаване цените на "земеделската продукция" и освободената покупателна способност се обърна към стоките за "масово потребление" (коли, електродомакински уреди) и развлеченията.
Но днес се знае също, че насреща си имаме и един нежелателен резултат: разрушаването на живота на почвите и замърсяването на атмосферата, здравословните проблеми на хората. Нито една област на Земята не е пощадена, пестициди се намират в млякото на дивите елени в Лапландия. Всички в световен мащаб търпят щети. Стопаните, които изцяло са участвали в "прогресивното отглеждане" са загубили почти всякакъв спомен за старите знания навсякъде по света.
Всичко е забравено, констатират се щетите, всичко трябва да се изобретява отново, за да се лекуват минерализиралите почви: половината от обработваемите почви са изтощени от свръхексплоатация, но също и от свръхпроизводство на фуражи и обезлесяването, всичко трябва да се изобрети отново, за да се лекува застрашената, насилена земя.
Огромното нарушаване на равновесието между страните на Севера и Юга е втората най-забележителна черта на световното селско стопанство. Първоначално то е резултат от историята на колонизацията придружена с "Разграбването на Третия свят". Местните производства се насочиха навън, изцяло обърнати към Севера отклоняващи се прекалено от местните нужди (например в Сенегал отглеждането на просо е изоставено в полза на фъстъците). По-късно, както се случи и с европейското селячество, развитието на Европа и Северна Америка се опря пак на селяните от Юга: те платиха с труда си, с потта си. Защо? Защото цените на земеделските стоки фиксирани в западните стокови борси спаднаха в сравнение с цените на индустриалните произведения. Поради това влошаване условията на обмена, селяните от Юга трябваше и все още трябва да отделят за износ все повече продукция, за да изплащат същото количество вносни стоки.
През 90-те години към това се добави и политиката наречена "борба с бедността" (иначе казано "плановете за структурно преустройство"), въведена от Международния валутен фонд (МВФ) и от Световната банка, за да могат неразвитите страни и тези, които сега се наричат развиващи се, да ликвидират натрупаните си външни дългове. Какво налагат тези финансисти? Увеличаване на културите за износ (напр. памук). Това се прави в ущърб на храните. Така една страна като Мали, която се самозадоволяваше с хранителни продукти, днес вече задоволява само 23% от нуждите си, Сенегал – 30%. През 2008 г. по-голямата част от южните страни са поставени в зависимост по отношение на храните. Селяните страдат от глад.
И така стигаме до третия аспект, който сме длъжни да запомним, толкова горещо актуален е той: световното земеделие не изхранва всички жители на планетата.
Първо, защото, както вече дадохме да се разбере, съществуват производствени единици за пилета, за сьомга, за домати, както има заводи за спортни обувки, ролери или пластмасови коли. Земеделското производство е организирано в специализирани вериги. Така, пилетата произведени за три седмици (което не са пилета) се продават на Филипините по-евтино от местното пилешко (което също не винаги е пилешко, защото има също международна търговия на тридневни пиленца доставяни със самолет... но дивите прелетни птици, които се счита , че минават през Конго, биват официално обвинявани, че пренасят птичия грип... Извинете за това отклонение!).
Става ясно значението на преговорите в СТО (Световна търговска организация), чиято цел беше да се либерализира напълно търговията със земеделски хранителни стоки (да се премахнат всякакви митнически протекции). Това лято в Женева се провали срещата по земеделските въпроси. Местните производствени системи не могат да се справят с конкуренцията на индустриализираното и субсидирано селско стопанство на Севера. И може да се чуе как някои говорят за "продоволствена сигурност", а други за "продоволствена независимост".
Второ, поради увеличаването цената на петрола, хиляди хектари послужиха за производство на агро-горива (изразите "зелен петрол" и "биодизел" идват от езика на пропагандата). Една трета от реколтата на царевицата и житните култури беше изгорена, за да захранва карбураторите (12 милиарда литра етанол през 2004 г., 35 милиарда - през 2007 г.). Предлагането за храна, т.е. количеството жито предназначено за храна на хората, намаля и цените се увеличиха.
Накрая, тъй като общата тенденция на цените на селскостопанската продукция е към покачване (от март 2007 до март 2008 г. житото поскъпна със 130%, соята - с 87%), срочните договори за покупка на хранителни стоки се превърнаха в дериватни финансови продукти; това ще рече, че самите договори стават предмет на спекулация. Тази спекулация е причина за поне половината от нарастването на цените на ориза и започват да се дочуват разговори за гладни бунтове.
Тогава разбираме защо г-н Зиглер, специален докладчик в ООН по въпросите на храненето, казва: "Днес, когато е възможно да се изхранят всички хора, някой да умира от град е престъпление против човечеството!" Един след друг докладите на ФАО твърдят, че едно добре водено селско стопанство може да изхрани 6.8-те милиарда хора на планетата. Резултатите на биологичното земеделие в южните страни са много окуражаващи. В една статия, пак на ФАО (15.02.2008), се твърдеше, че генетично модифицираните култури увеличават употребата на пестициди и не намаляват бедността.
Според ФАО гладът ще засегне 14 милиона души поради бързото покачване на цените и затоплянето на планетата, което предизвиква климатични смущения: тук прекалено много вода, там появяване на пустини, по-бурни циклони, и т.н. Г-жа Ж. Шийран, директор на световната програма за храните, говори за "земеделско цунами", тъй като всички страни са засегнати и става въпрос за първата глобална продоволствена криза! Може да се добави (Африка пак е особено засегната), че това е повече или по-малко така и че това е едно не съвсем естествено цунами, а такова, за което са отговорни хората.
Така, нека да добавим, че гладът, а също и хранителните помощи са се превърнали в оръжие. Селското стопанство, жизнено важен сектор още през 19-ти век, почти забравен през 20-ти век, излиза на световната авансцена в един контекст на противопоставяне.
Сега трябва за малко да се предпазим от лавината от информация, която ни залива, и от която може би са част горните редове, да подхванем от друг край това земеделие наречено световно.
Но 90% от световната селско-стопанска продукция произведена в стопанствата, не участва в международната търговия. Почти цялата продукция отива за задоволяване нуждите на относително близки географски зони. Всъщност земеделието е свързано с определена област, с нейните жители и почви . Всяка страна може да си позволи средствата за своята "независимост" по отношение на храните. Спомняме си, че някога, когато резервите се свършваха, гладът се дължеше на невъзможността да се прибягва до запасите на други области, поради изолацията, липсата на превозни средства. Обменът, по-специално в земеделието, почива на допълващите се географски особености.
Още по темата
Образование
· 18.03.2011
· arebemagare
Поне един път най-после да спрем да говорим за земеделие и да поговорим за селяните. Селяните именно могат да решат да произведат една храна с минимално наторяване и без вреди за хората и околната среда. Работейки с познание за биологичните явления, те умеят да отглеждат култури и дори да участват в намаляването на CO2 в атмосферата. Ако някои превръщат животните в инструменти или създават най-лоши химери, други се опитват да се грижат за животните и да ги отглеждат. Сега всичко трябва да се открива, да се измисля наново, тъй като вече не съществува естествена природа нито селски инстинкт. Всеки има избора да се опита да стане съ-творец вдъхновявайки се от живота и практикувайки познание за живота.
Но колко време би могъл да устоява един дребен селянин, чието парче земя е обградено от океан от соя в Бразилия? И колко време още ще имаме правото и средствата да действаме? Мислим ли за контрола върху семената, за забраните да се използват определени растения, или някои животински органи?
През 80-те години, д-р Зелингер, който обучи във франция едно поколение земеделци в биодинамичното земеделие казваше: "Знаете ли, в Австрия е забранено да се опложда една крава от друга раса, но понякога биковете прескачат оградите..." Хората също са способни да преговарят и да определят места за преминаване.
Източници: ООН, ФАО, Световна банка, Атлас на околната среда на ''Дипломатически свят" от 2007 г., статия от "Монд" от 31.07.2008 г.
Сюзан Оланьон
Превод от френски – Светла Бисерова
Антропософски вести бр. 27/Йоановден 2009
Биодинамично земеделие
http://aobg.org/index.php?ln=1&id=12
Биодинамични зеленчуци - Росица Димитрова
http://jivdom.info/knigi/Biodinamichni_Zelenchyci___pod...i.doc
Пазарът на глада
http://bulgaria.indymedia.org/article/21114
Welcome To The Holistic Agriculture Library
http://www.soilandhealth.org/01aglibrary/01aglibwelcome....html
Health begins in the soil.
The Fukuoka Farming Website
http://fukuokafarmingol.info/
препратка: http://artecolonia.ucoz.org/
Биодинамичното земеделие
Какво е Биодинамичното земеделие? В търсенето на отговор нека зададем и допълнителния въпрос: Може ли Земята да се лекува сама или жизнената й сила е твърде отслабнала за това? Ако сме наблюдателни, без значение къде е разположена нашата земя, със сигурност ще забележим болестни признаци в дърветата, в отглежданите растения, във водата и даже във времето. Биологичното земеделие с право се стреми да спре разрушението, причинено от човека; все пак, биологичното земеделие не предлага лекове за боледуващата Земя. От тук идва и следния въпрос: Какъв е първичният извор на жизненост и съществува ли той все още?
Шери Уайлдфойер
По “Въведение към Биодинамичното Земеделие”, Стела Натура, 1995
Биодинамиката е наука за силите на живота, зачитане на основните принципи, действащи в природата и подход към земеделието, който взима предвид тези принципи, за да възобнови равновесие и оздравяване. По съвсем реален начин Биодинамиката е продължаващия път на знанието, а не съчетание от методи и техники.
Биодинамиката се основава на представата за живота на Гьотее и се развива от Рудолф Щайнер в творчеството му, познато като антропософия – нов подход към науката, който включва наблюдение на природните явления, трезвомислие и познание на духа. Тя предлага описание на духовната история на Земята като живо същество и описва еволюцията на изграждането на човечеството и на природните царства. Някои от тези основни принципи на Биодинамиката са:
Разширяване на мирогледа
Досущ както ни се налага да разглеждаме магнитните полета на цялата земя, за да разберем действието на компаса, така и за да доловим живота на растенията, ни се налага да разширим кръгозора си, така че да обхване всичко, което е свързано с растежа на реастенията. Тясното микроскопично гледище не е достатъчно. Растенията са извънредно отворени към и образувани от влиянията на дълбините на земята и висините на небесата. Ето защо и подходите ни към земеделието трябва да обхващат повече области, отколкото обикновено се счита за уместно.
Допитване до книгата на природата
Всичко в природата разкрива нещо от същинския си характер в своите жест и форма. Внимателното наблюдение на природата – на сянка и слънце, в мокри и сухи местности, при различни почви – предоставя по-плавно долавяне на съставните й елементи. По този начин евентуално човек се научава да чете езика на природата. И тогава отношението ни може да бъде творческо, придавайки акценти и равновесие посредсвом специфичните си действия.
Практикуващите земеделци и експериментатори през последните седемдесет години имат огромен принос към корпуса на познания познат под името Биодинамика.
Космическите Ритми
Светлината от слънцето, луната, планетите и звездите достига до растенията в редовни ритми. Всяко от звездните тела допринася за живота, растежа и формата на растението. Разбирайки жеста и ефекта на всеки ритъм, ние можем да планираме във времето подготовката на земята, засяването, култивирането и жътвата в най-голяма полза на културите, които отглеждаме. Съответно всяка година се издават специални календари на различни места на планетата, които позволяват на земеделците да работят ден след ден в ритъма на различните космически влияния. Така примерно съществуват листови дни (маруля, спанак), плодови (ябълки, домати), коренови (моркови, картофи) или цветни (броколи, карфиол).
Животът на растенията е непосртедствено свързан с живота на почвата
Биодинамиката зачита факта, че и почвата сама по себе си може да бъде жива и тази жизненост подкрепя и влияе на качеството и здравето на растенията, които израстват в нея. Затова едно от основните усилия на Биодинамиката е насочено към изграждане на стабилен хумус в почвата ни посредством торенето.
Ново виждане за храненето
Ние добиваме физическата си сила от процеса на разграждане на храната, която поемаме. Колкото по жизнена е храната ни, толкова повече стимулира собствената ни дейност. Така и биодинамичните земеделци и градинари целят качеството, а не количеството.
Химическото земеделие е прокарало преки пътища за постигане на количество, прибавяйки разтворими минерали към почвата. Растенията ги поемат посредством водата, подминавайки по този начин естествената си способност да търсят от почвата каквото им е необходимо за здравето, жизнеността и растежа. Резултатът е умъртвената почва и изкуствено стимулирания растеж.
Биодинамиката отглежда храна в силна зависимост със здравата, жива почва.
Медицина за Земята: биодинамичните препарати
Рудолф Щайнер посчва, че една нова наука за космическите влияния ще трябва да замести старите, инстинктивни мъдрост и суеверия. Изхождайки от собствения си опит, той въвежда това, което е познато като биодинамични препарати.
Придобити по естествен начин растителни и животински продукти се комбинират в специални рецепти в определени годишни сезони и после се добавят към купчините с компост. Тези препарати носят концентрирани сили в недрата си и се използват, за да организират хаотичните елементи във вътрешността на купчините компост. Когато процесът е приключил, получените приготовления са лекове за Земята, която извлича нови жизнени сили от космоса.
Два от препаратите се използват директно в полето, единият върху земята преди засяване, за да стимулира живота и другия върху листата на растящите насаждения, за да подсили способността им за възприемане на светлината. Резултатите от използването на препаратите са научно изследвани.
Малкото стопанство, като базова единица на земеделието
В своите "Уроци към земеделците" Рудолф Щайнер предлага идеала за самостоятелното стопанство – това, в което трябва да има само точния брой животни за набавянето на тор за плодородието и тези животни трябва реципрочно да бъдат изхранвани от стопанството.
Можем да търсим същинския жест на такъв вид стопанство и при други обстоятелства. Те трябва да са свързани със запазването и рециклирането на жизнените сили, с които живеем. Зеленчуковите отпадъци, животинската тор, листата, хранителните остатъци, всички те съдържат ценна жизненост, която може да се запази и да се оползотвори за изграждането на почвата, ако се употребяват мъдро. Така и торенето е ключова дейност в Биодинамичното творчество.
Стопанството е също и учител и набавя учебната възможност за имитиране на мъдрата природна самостоятелност в рамките на дадено пространство. Също така някои хора са създали и успешни стопсанства чрез съчетаването на няколко неграничещи си парцела земя.
Икономика основана върху познанието на занаята
Щайнер изтъква абсурдността на аграрната икономика, определяна от хора, които в действителност никога не са отглеждали никаква култура и не са се грижили за никакво стопанство.
Развит е и нов подход към тази ситуация, събиращ наедно потребителските и производителските сдружения за взаимната им изгода. Движението за Общностно Подпомагано Земеделие (Community Supported Agriculture) се зароди първоначално в биодинамичното движение и продължава бързо да се разпространява. Градинари или селски стопани събират около себе си поддръжници, които предварително се съгласяват да посрещат финансовите нужди на предприятието и неговите работници и в замяна всеки от поддръжниците получава дял от продукцията с течение на сезона. По този начин консуматорите се свързват с действителните нужди на Земята, стопанството и Общността; те ликуват при богати реколти и остават верни в случай на неблагоприятни условия.
Технически гид по Биодинамика (английски):
Гид за алтернативните селскостопански системи:
Биодинамично земеделие и приготвяне на компост
For a technical guide to Biodynamics,
try Appropriate Technology Transfer for Rural Areas (ATTRA)'s
Alternative Farming Systems Guide: Biodynamic Farming & Compost Preparation
Резюме:
Биодинамичното земеделие беше първото екологична селкостопанска система в отговор на търговските оплодители и специализираното земеделие след средата на века, но все още то остава широко непознато за модерните селски стопани и за агрономичната университетска система. Приносът на биодинамиката към биологичното земеделие е все пак значителен и заслужава повече внимание. Следния материал предлага преглед на биодинамичното селско стопанство и предоставя допълнителни детайли и ресурси относно специализираната практика по приготвянето на биодинамичния компост.
Rudolf Steiner. From Wikipedia.
Waldorf Education. From Wikipedia.
Biodynamic agriculture. From Wikipedia.
Text of Steiner's lectures on agriculture
Коментари