Как да си докараме сепаратизъм и дезинтеграция в 2 лесни стъпки

Днешната доза ужасии по интернет достига до вас благодарение на общите усилия на управляващи и опозиция. Визирам следните новини:

БСП работи за дееманципация на бедните, необразованите и ромите чрез нов законопроект, с който се предвижда въвеждане на образователен и имуществен ценз за упражняване на конституционно гарантираното на всички граждани право на глас. Първо реших, че халюцинирам, че точно уж лявата партия е способна на такава по същество нацистка стъпка, но не, ето тук си пише черно на бяло.

Другата щуротия от днес е свързана най-интимно с първата, но връзката може да не е толкова очевидна. Става въпрос за плановете на правителството да субсидира частните училища по методa на делегираните бюджети “парите следват ученика,” въведен за пръв път именно от БСП, когато прекършиха най-голямата учителска стачка в новата ни история.

Тук има няколко момента. Първо, както съм писала и преди в постове за неолиберализма, последният съществува в две модалности: на теория и на практика. На теория ни говорят за малка държава, ненамеса на държавата в икономиката, ефективност и тн, но на практика всъщност често става обратното. Например, държавата става по-голяма, но вместо да харчи за социалната сфера, харчи за полицейщина и военни операции в чужбина. По същия начин ненамесата на държава в пазара е нереализируема утопия, защото 1) частната собственост по принцип не е природна и не пада от небето, а се създава всеки път политически и с насилие (например, смазване на работнически стачки в името на приватизация, както става с БДЖ в момента) и 2) виждаме колко селективно се прилага принципа.

В този ред на мисли, ”не на държавната намеса в пазара!” е лозунг, който освен, че напрактика се реализира в опозицията си, на всичкото отгоре дори не се прилага еднакво към всички. Тоест, позволено е държавата да разпределя пари към частния бизнес, но не е позволено да го прави в публичната сфера, където препоръките са повече приватизация, дерегулация, свиване на бюджета в името на пазарната дисциплина и др. И държавата разпределя пари, въпреки доминантната идеология че уж не го прави, защото преразпределението значело държавата да отнема на едни и да дава на други, но това било авторитарно и неприсъщо на демократичните общества.

В нашия случай се получава следната абсурдна ситуация: държавата затваря училища (както и пощи, болници, влакове и др.) в малките населени места, но субсидира частни училища, чиито такси между 3000 и 6000 евро както е по разните там американски и италиански детски градини/лицеи и тн би трябвало да са им повече от достатъчни за самоиздръжка. Пък ако не са им достатъчни и не могат да се издържат на конкуренцията, да го духат и да фалират или да се преструктурират, както повеляват икономическите теории, които  възхваляват пазарната дисциплина.

С други думи, държавата ефективно прекъсва всякакъв контакт с местното население в бедни райони далеч от София, освен когато трябва да му вземе данъците, за да ги разпредели сред софийската буржоазия и нейните образователни институции.

Най-интересното е, че тук управляващи и опозиция са в пълен синхрон: ГЕРБ затваря училищата на бедняците, а БСП иска да отнеме правото на глас на хората, които не са били на училище.

И ако в близките 5-10 години страната започне да се тресе от бунтове и сепаратизъм да знаете, че това няма да са “етнически” бунтове или някаква друга простотия, която ще измислят медиите. Това ще е естественият и разбираем резултат на войната срещу бедните, маргинализираните и неуките, която центърът на София води от вече над 20 години.

В крайна сметка за какво им е държава, която им взима всичко, но не дава нищо в замяна? Основата на всеки сепаратизъм не са някакви “сгрешени” религиозни/етнически/националистически/етц идеи, основата е винаги материална. И не имами, ходжи, барони и не знам какви местни лидери ще я създават, а собственото ни чистокръвно българско управление, което промотира единствено интересите на най-богатите слоеве на обществото, в ущърб на всички ни. И не само роми ще се отцепват в този социален сепаратизъм, естествено, но и българите от бедните райони също. Подтикнати от собствената им държава.