КТД Образование 2008: дали това е правилната посока?

Прочетох публикацията на Пайдея.
(Скоро ще прочета и целия така наречен "Колективен трудов договор".)

Само един коментар (на базата на синтеза на Пайдея) - това е заговор за прецакването на българския учител. Заглавието на този срамен документ би трябвало да е "Договор за унижаването на българския учител и отстраняването му от вземането на решения". За последното ще се грижат 5-има синдикалисти и бюрократите от МОН.

Честито!

Мария, твърде меко е заглавието на твоята публикация. Не "дали", а изобщо"не е". Лошото е, че нищо не постигнахме. Е, може би, само малко самочувствие, че сме будни и активни граждани. Което за нас, учителите, е лошо, но сто пъти по-лошото е, че не постигнахме нищо добро по отношение на българскито образование изобщо.

Прочетох два пъти новия КТД и не виждам реална синдикална защита по съществени пунктове.

1. Работодателите и Синдикатите заедно разработват (те си знаят как разработват – според мен всичко се прави „на тъмно”) най-важните документи като: Вътрешните правила за работна заплата, Правилника за дейността на училището, Етичния кодекс и т. н., но след това колективът само се запознава с тях, без да има право на мнение и на глас.

2. МОН обявява каква ще бъде системата за кариерно развитие, но това съгласуване със социалните партньори не ни топли въобще, защото те в същността си не функционират като истински представители на работещите в сферата на образованието. Много ясно го разбрахме по време на стачката.

3. Тристранката обсъжда промени върху нормативите за брой ученици, преподавателска работа и размер на учителската заплата. За мен липсата на някакви ограничения във вид на числа означава, че това са празни приказки. МОН има пълна свобода да си измисля нормативи и размер на заплати каквито си ще. А на нас не ни оставя нищо друго освен да очакваме някакви безумни решения в това отношение, без да можем да им се противопоставим.   

4. Много ми е любопитно как в конкретното училище ще се изпълни условието за 650 лв. брутна заплата за педагогическия персонал и 357 лв. за непедагогическия от юли 2008 г., които са средноаритметично за всички училища в национален мащаб. Би трябвало да има изискване за дадено училище или още по-правилно – за конкретния учител според квалификацията и стажа му. Но не – няма яснота, защото така е по-изгодно за работодателите.

5. Единният разходен стандарт за ученик явно няма да мръдне след 01.01.2009 г., щом се казва, че само за децата със СОП ще има промяна.

6. Годишните средства за квалификация са 0,8%, което е много, много малко. И най-краткият квалификационен курс не може да се покрие с тези средства. Както виждам, синдикатите не са се спазарили бъдещето кариерно развитие по прословутия модел, дето щеше да е обществено дискутиран, да се финансира по някакъв друг начин, а не с лични средства. Имам чувството, че май ще си плащаме за квалификация, както е било досега.

7. „Министерството ще работи за увеличаване на средствата за диференцирано заплащане.” И тук нищо конкретно. Могат да увеличат средствата, да, с някоя и друга стотинка. То пак ще се води увеличение.

8. ПКС-тата ще се заплащат като добавка към заплатата, но без да я формират. Това също е отстъпление, водещо до намаляване на заплатите, а не до увеличаването им.

9. Най-гадна е предпоследната клауза. Синдикатите се задължават да не предприемат стачни действия по договореностите от КТД, който ще действа през следващите две години, а в същото време не виждам в какво се състои защитата му за служителите и работниците в нашата сфера. Заплатите и добавките за квалификация ще „замръзнат” за този период от време и социалният статус на учителя ще продължи да бъде на и под прага на бедността. 

 

9. Най-гадна е предпоследната клауза. Синдикатите се задължават да не предприемат стачни действия по договореностите от КТД, който ще действа през следващите две години, а в същото време не виждам в какво се състои защитата му за служителите и работниците в нашата сфера. Заплатите и добавките за квалификация ще „замръзнат” за този период от време и социалният статус на учителя ще продължи да бъде на и под прага на бедността. 

Моля ви, поискайте от синдикалните си председатели стари браншови КТД, можете да погледнете и в други браншови такива. Това е стандартен текст. Той се отнася за постигнатите договорености, но не и за променените условия и нови възможности.

Относно съвместното изработване на важни за всички документи в конкретното училище, какво ви пречи, колеги, да ИЗИСКВАТЕ от своите председатели те да бъдат обсъждани и съгласувани на Общо събрание на работещите в училището? Е, това ще отнеме от скъпоценното време на някои хора, които бързат да оставят дневника и да си тръгнат, може да доведе до безрезултатна говорилня или сбирка на оплаквачи, но има шанс и някъде да проработи и да роди добри предложения. Още повече, ако исканията са разумни и възможни за реализиране, ако зад тях стоят всички работещи в училището, директорите ще се замислят преди да откажат - все пак преценката за тях като ръководители зависи от общите усилия на всички останали.

Новият КТД не е гениален, но е по-поносим отколкото лично аз очаквах. За съжаление, демонстрацията на сила и отказ от социален диалог на МОН продължава при всеки повод. Преситена съм от приказки и изявления колко щастливо и успешно си върви всичко в системата (изобщо в държавата), а в същото време всички си знаем че потъваме все по-надълбоко.  Ръководствата на синдикатите имат нужда от яко раздрусване, за да се събудят и да си спомнят какво трябва да правят като такива.

Да започнем с едно допълнение в Устава, което да задължава синдикалните лидери на всяко нива да работят единствено и само за защита интересите на хората, които представляват.

Нели не си съвсем права. Чл. 69 казва, че няма да се предприемат стачни действия "по ИЗПЪЛНЕНИ" договорености. Т.е. хипотетично, ако не са изпълнени - стачни действия могат да се предприемат.

 

Проблемът е, че както са договорени ангажиментите изпълнена договореност е "МОН е работил за повишаването на заплатите", а не "какъв е резултатът" от въпросната работа на МОН. Както знаем, МОН неспирно работи. Но това не се отразява по никакъв начина на бюджета за образование..., който е все такъв какъвто е решил министъра на финансите през 2006 г. в тригодишната бюджетна прогноза. 

И аз мисля като Мария. Всички договорености, които не са точни и конкретни или пък са казани в пожелателна форма, не са никакви договорености. Така измислен и приет КТД, ще излезе, че министерството няма да създаде никакви условия за протести, защото то ще е изпълнило всичките си ангажименти към учителите. От голямо значение е не само какво се договаря, но и в каква степен ще бъде изпълнена договореността.

Както с примера, даден от Мария - "МОН работи за повишаването на заплатите". Естествено, че дори заплатите да се повишат с няколко стотинки, пак ще се счита за изпълнена договореност, но дали това ни удовлетворява - е по-важният въпрос.