За 19 години в България са закрити близо 40 на сто от училищата и половината детски градини

През миналата седмица стана ясно, че от есента няма да отворят врати нови 80 закрити училища и ще бъдат съкратени 1500 учители. Ако "Кремиковци" трябва да освободи работници, всички се вълнуват, медиите съобщават, хората обсъждат. А "оптимизацията на училищната мрежа" - сиреч закриването на училища, като че ли стана нещо обичайно и никой не се стряска от статистиката на затворените класни стаи. А за последните 19 години, ако съдим по данните на НСИ, в България са закрити 1330 общообразователни и специални училища. Според статистическия ни институт тяхната бройка през учебната 1990/1991 г. е била 3584, докато през тази учебна година в страната са останали само 2254 училища. Сиреч, за 19 години са ликвидирани 37,1% от училищата. Най-много сред закритите са началните и основните школа до VIII клас. Детските градини преди 18 години са били 4590, днес са 2291 - намалели са с 50,1%.
По принцип като официална причина за закриването на учебните заведения се изтъкват демографската криза и намалелият брой деца. Пак според НСИ през 1990/1991 г. сме имали 1 859 15 ученици в предучилищна и училищна подготовка. През 2008/2009 г. те са 1 322 952. Което ще рече, че децата са намалели с 28.8%. По простата логика това означава, че училищата са закривани с по-бързо темпо от това, с което са намалявали генерациите. Структурата на училищната мрежа изпреварва демографията, а не я следва. Това пък означава, че в момента останалите все още класове са уплътнени и във всеки клас влизат повече на брой деца.
Според данни на МОН съкратените учители при този процес са около 9000. Според НСИ от детските и училищата са отпаднали 36 316 преподаватели. Сега предстои нови 1500 да напуснат училищата си. И понеже статистиката е неумолимо нещо, НСИ ни казва още, че през 1992 г. са се появили първите 16 частни детски градини и училища, а през тази учебна година те са вече 303 - ръст с 18,9%. Само в последните две години броят им се е увеличил с 69.

С едничката цел - икономии

В първата половина на 90-те години, както се помни, в сила бе първият етап от една програма за образователна реформа, която се финансираше със заем от Световната банка. В документа, ратифициран и от парламента, бе записано, че училищната мрежа в страната ще се "оптимизира", като от това ще се пестят по 6 млн. лв. годишно. Икономиите, най-общо казано, трябваше да се употребят за укрепване на... администрацията в образователното ведомство. Това бе част от скандалните намерения, които трябваше да се осъществят със заема. Дотолкова скандални, че в Народното събрание се разрази скандал и следващият транш от програмата за заем просто не бе одобрен от парламента.
Макар и не с такива темпове, обаче, философията на този заем всъщност се реализира и до ден днешен успешно. Причината е, че едновременно с демографското закриване на училища в системата от началото на 2007 г. бе въведен нов модел на финансиране - т.нар. делегирани бюджети. Въведен бе единен базов норматив за издръжка на ученик, който за различните видове училища се умножава с различен коефициент. Бюджетът на всяко училище се съставя, като нормативът се умножава по броя ученици. От този бюджет училището получава 80 на сто, с които се разпорежда, а останалите 20 на сто се разпределят от общината за образователни нужди на нейна територия. Според МОН тази система дава свобода на директорите да оперират с парите свободно според собствените си мениджърски умения, да определят сами щата на учителите и да увеличават заплатите, ако съкратят част от педагозите. Само че делегираният бюджет всъщност е

финансиране на брой деца

а не на дейности. В крайна сметка се наложи дейностите да бъдат осигурявани финансово чрез допълнителни национални образователни програми, за които обаче всяко училище кандидатства с проекти.
Закриването на училища с едновременно въвеждане на делегираните бюджети създаде финансов ред в образованието, базиращ се на... жестоки икономии. Нещо, което не може да се каже за сектора на министерствата и държавната администрация, например. От самото начало бе ясно, че този вид финансиране ще удари особено по малките училища, където децата не са много, но разходите за необходимия учителски състав и за обучението няма как да се спестят. Ясно бе, че такива училища не могат да издържат.
Днес поголовното закриване на школа в малките селища е факт. То се оправдава главно с "повишаване на качеството" - в повечето малки училища обучението няма как да е на ниво, понеже има слети и маломерни паралелки, често децата от няколко класа учат заедно. Проблемът е, че въпреки всички старания и средства, които се дават учениците да бъдат пренасочвани към т.нар. средищни училища в по-голямо селище, немалък процент от тях просто престават да ходят на училище. По данни на НСИ през миналата учебна година 17.7 хил. ученици са напуснали общообразователните училища, от тях 14.9 хил. са в основото образование.
Анализ на тези взаимосвързани процеси и прогнози за състоянието на образованието в малките общини МОН не е направило, или поне такива не са известни. Удължаване на учебния ден в средищните училища и извънкласни дейности с назначаване за целта на учители от състава на закритите училища не са система. За извънкласните дейности е предназначена една от националните програми, но в нея не всеки може да се вреди.
Отгоре на всичко, за да си ликвидираме училищата,

плащаме доста пари

Има цяла бюджетна национална програма за целта. През 2007 г. за закриване на училища са отпуснати 36 млн. лв. За ликвидиране на училище с до 21 ученици се даваха 80 000 лв., ако децата са били над 44, сумата нарастваше до 250 000 лв. По 12 000 лв. даваше МОН за закрита паралелка. През 2008 г., когато бяха закрити цели 340 училища, общата сума за посичането им бе 67 млн. лв. и още 21 млн. лв. имаше като финансов бонус за въвеждане на делегираните бюджети. За 2009 г. са заделени 15 млн. лв. за обезщетения на съкратени учители, 35 млн. лв. за закриване на общински училища и 1 млн. лв. - на професионални. До 250 000 лв. ще бъдат изплатени за закрито или преобразувано училище с над 44 ученици; 150 000 лв. се дават за закрито школо с 21 до 44 деца. Ако училището е с до 20 ученици, на общината ще се дават 80 000 лв. Държавата откровено стимулира ликвидирането.
По принцип закриването на училища става единствено по предложение на общинските съвети, но то се одобрява или не от министъра. Естествено, не във всяка община работят будители от времето на Възраждането. Не са малко сигналите за нарочно закриване на училища, което е изгодно, тъй като общината пести разходи, а получава приходи. При система, стимулираща икономиите от образованието, това е факт. Закриват се или се сливат дори училища с по 200 ученици, защото и те не могат да оцелеят при така създадените финансови условия. В последните месеци училището в с. Лесичево в Пловдивско води истинска битка за оцеляването си, нарочено от общинарите за закриване, макар да е единственото в общината с гимназиален курс. В редакцията се жалваха и професионални гимназии в Габрово, които пък се помещават в апетитни сгради, удобни за приватизиране. Гимназии се превръщат в основни училища, основните стават начални. И така нататък. Това, че има възможност за подобна стихийност, не говори добре за управлението на системата. А доколко се е подобрило качеството на образованието, виждаме от сравнителните международни проверки за знанията на учениците, пък дори и от матурите, в които резултатите неизменно вървят надолу спрямо предишните години.
Дори в приетата от парламента национална програма за училищното образование до 2015 г. няма никаква визия за това как училищната мрежа да стане адекватна на нуждите на всеки регион - според конкретните демографски прогнози, според поминъка на района, миграцията от него или към него, според социалния статус на населението. И според перспективите за развитие на общините. Всъщност стихийният процес на закриване на училища на теория може да продължи до безкрай. На практика би трябвало да се прекрати незабавно, тъй като и в момента вече цели региони са останали без училища и всички резерви са изчерпани.

 В. Христова   в. "Дума" 20.06.2009