За хан Остарух и Ханко брат

Когато пуснах тук първия си пост, в който публикувах бисерите на моите ученици, Sam Vimes пожела да напише в своето описание, че е пряк потомък на хан Остарух – с това име един мой ученик беше назовал създателя на българската държава.

И ако Радой Ралин навремето умишлено и целенасочено е творил такива смешни имена – спомням си за няколко от тях като Дора Бабе, Погодил Номерайнов, Елисавета Обиграна, Съвсем Босев, Йордан Паричков – при учениците творчеството в този дух възниква съвсем спонтанно и непреднамерено.

Предполагам, че всички си спомняте за Рамбо Силек – един много популярен ученически шедьовър. В колекцията си от бисери съм запазила смешния вариант на авторката на Пипи Дългото чорапче - Артрит Линдгрен.

А от днес се сдобих с още един уникат. Вижте го :)



Ако все още се чудите кой е този брат Ханко или Ханко брат, ще ви подскажа: това е великият баща на Аспарух, за който легендата разказва, че той дава мъдър съвет на своите синове да не се разделят, за да бъдат силни и непобедими. Задачата ни в часа по развитие на речта беше да се преразкаже известната легенда и така бисерът проблясна в написания текст.

Сигурно сега ще попитате защо учителката не е показала как трябва да се напише името на хан Кубрат, но аз ще ви отговоря веднага. Името на хана е дадено в текста, поместен в учебника, и той е пред погледите на децата. Освен това за хан Кубрат сме говорили и чели в часовете по човекът и обществото.

Моето мнение: нека да не се опитваме да осуетяваме бисерите на учениците, не само защото те винаги ще съществуват, особено докато я има класно-урочната система, но и защото те са като хубавата подправка – без тях животът в училището ще загуби от своето очарование.