Днес е различен ден за българските учители
А дали е хубав, или едва сега започва трудното и тъжното ... вероятно всеки го вижда по различен начин. Важното е, че днес е различно. С действията си учителите опровергаха скептичната философия, така характерна за народопсихологията на българина, че всичко е предрешено, че няма смисъл да се съпротивляваш срещу властимащите(било то правителство, или синдикални босове). Явно беше, че и Желязко Христов, и Тренчев никак не са доволни от вота на учителите. Може би бяха се договорили за друго с министрите. А ние не без основания се страхувахме, че ще манипулират вота. Не знам дали са имали такива намерения, но ми се струва, че всичко това, което им показаха българските учители от 15-ти септември досега, ги накара да не си го позволят. Бях в централата на Подкрепа и твърдя, че гласуването се отчиташе без манипулация. Нищо, че имаше каша (един отчита в проценти, друг - в брой учители, трети - в брой училища... не са добре подготвени за такова нещо), важното е , че нямаше лъжа. Друг въпрос е , че според казаното от преговарящи и свидетели на преговорите, този проект за споразумение не бил подкрепян от синдикатите, а правителството едва ли не на сила ги накарало да излезе като общ проект. Ами да не са се съгласявали! Ако колегите знаеха предварително това, още по-голям щеше да бъде процентът на отхвърлящите! Но дори и така казахме своя глас и така заявихме" Не можете да си играете с нас. Виждаме манипулациите и лъжите. И това според мен е важен глас! А сега ... да мислим по-нататък, да си даваме кураж един на друг. За да се опитаме да постигнем нещо. Ще ни трябват сили, колеги.
Днес беше важен ден, в който се случи голямото отсяване. Видя се кои колеги останаха непоколебими и твърдо решени да отстояват исканията си докрай, без да се поддават на манипулации, вслушвайки се в гласа на сърцето си. Даже споделих с моя приятелка, че каквото и да се случи накрая, дори стачката да не успее, аз нито за миг няма да съжалявам за решението си.
- Кога ще си на училище, моето момче?
-Когато каже класната, г-н министър.
Храстът казал на дървото
Слез и ниско залегни
Виждаш, буря се задава
Тук до мен и ти се наведи
Ще преживеем дружно с тебе братко
Ще се скатаем от ватърът студен
Ще оцелеем сладко сладко
Ден след ден
Дървото, клоните разклати
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци
Вещаят бури, а цял живот пълзят
И преживяват си под чужда сянка
Така на завет от вятърът студен
И оцелявам сладко сладко
Ден след ден
Ден след ден
И така животът продължава
Вечният си мъдър кръговрат
Някой постоянно оцелява
Защото други срещу бурята, стърчат
Ден след ден
Ден след ден
Ден след ден
Дeн след ден.
А мога ли аз да Ви попитам Вас, когато ходехте по семинари да се обучавате как да водите синдикалните организации и когато на воля и безотчетно пиляхте парите на синдикалните членове, викахте ли :"Не мога..." И кой подготвяше безумните варианти за споразумения с правителството - нали пак Вие и Вашите компетентни експерти! И кой ревеше по митингите :"Стачка до дупка!; а къде ви е стачния фонд, за да защитите членовете си? И какъв е плана на стачката, който "Подкрепа", КНСБ и сие стратегически замислиха? Пълно безумие, безобразия, дезорганизация и некомпетентност.
А сега - ще ми излизат! Да си седнете на ... и да финализирате в полза на българските учители и българското образование тия преговори, че мътните ще ви вземат!
Изказвам извинение на всички членове на ЕНСК , които доказаха, че не са от породата на безродниците, за тези думи; благодаря им с дълбок поклон за мъжеството и издържливостта, които показаха през този месец.
Извинявам се и на администратора, но душата ми плаче.
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, НИЕ УЧИТЕЛИТЕ ОТ ГР. АЙТОС ПРОДЪЛЖАВАМЕ СТАЧКАТА. НА 01.11-ДЕНЯТ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ,ЩЕ ПРОВЕДЕМ ШЕСТВИЕ ПО ЦЕНТРАЛНИТЕ УЛИЦИ ДО ЦЪРКВАТА"СВ.ВМЧ.ДИМИТЪР",КЪДЕТО ЩЕ БЪДЕ ОТСЛУЖЕН МОЛЕБЕН ЗА ЗДРАВЕ И В ПАМЕТ НА ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ БУДИТЕЛИ. В ШЕСТВИЕТО ЩЕ СЕ ВКЛЮЧАТ И НАШИТЕ УЧЕНИЦИ. У С П Е Х !
Това е тема от един форум /от dir.bg/, където между многото хули и обиди към учителството намерих следното: „ …Когато френският президент дойде у нас и му казаха за стачката на учителите, той ги поздрави с ”Добре дошли в клуба на демокрациите”.Друг голям политик е казал:”Лошо нещо е демокрацията, но по-добро не е измислено”. Жалко, че българите 17 години тръгват по пътя на демокрацията и още не са направили и първите си крачки по този път! За съжаление у народа ни няма никаква гражданска култура, никакъв опит в граденето на демокрацията. Тук никога не е имало истинска стачка, затова много не знаят как се прави, други пък не могат да я възприемат. Българинът е свикнал да търпи, да седи с наведена глава, да псува политиците и да се напива като по времето на героите от Елин -Пелиновия разказ ”Напаст божия”. Свикнал е някой друг да му свърши работата, затова и политици отвън са му внасяли. Каква истерия само с тази стачка - първата учителска стачка в българската история, първата стачка от 17 години насам, защото всичко друго -по улиците, на ”Орлов мост”, около Парламента и бившия Партиен дом са бунтове, палежи, неподчинение, но не и стачки и са били с чисто политически цели. ….. Защо обвинявате хора, които с демократични и законни средства се опитват да променят нещо, а не се включите, защо вместо да си употребявате енергията да ругаете учителите, не ги подкрепихте и не показахте на това правителство, че не може да се гаври с тях, че не може да ги разиграва и унижава?...” Мисля, че поне в едно нещо стачката успя – широк обществен отзвук по проблемите, да събуди позаспалия народ и хората да започнат да мислят, да не се страхуват да изказват и защитават позиция. Трябва да продължим – настойчиво и цивилизовано, друг път няма!