В-к "Стандарт": 4 дни матура за четвъртокласниците

Като родител мога да кажа , че отвратиха децата от ученето .....
Да добре е , че не сме четвъртолкласници, но сме родители и учители на такива и ще станем свидетели на поредната простотия на министерството.
Нали уж не трябваше да се стресират децата с изпити и тестове........
като няма да влияят оценките на свидетелството защо аджааба да ги правят децата и да се напъват за успехи учителите
Не съм веща, не мога да кажа, има ли обоснован смисъл от това
нека се изкажат  и учителите, какво мислят по този въпрос.
Но аз смятам , че е някаква демонстрация, че нещо в министерството се работи и се отчитат някакви резултати.........(нали не успяха да се прочуят с матурите за 12 клас , дай сега с тези по-надолу...
само скромно мнение

не забравяйте и изходните нива по тези четири предмета + чужд език, музика...

това за чужд език и музика какво значи
и там ли изпити
а защо и по музика в немузикални паралелки
бихте ли обяснили повече
аааааааа и не бяха ли насрочени някъде около тези дати избори за евродепутати (не, че има нешо обшо, ама нали в училищата се правят )

При нас всяка година се правят по шест изходни нива. По музика се прави, защото искат от РИО.

Няма нищо лошо в оценката на изхода на учениците от всяко ниво - така е по целия бял свят, така трябва да стане и у нас.
Нали трябва да е ЯСНО какво излиза от това училище!

Друг е въпросът как ще го усучат някои мързеливи учители и конюктурни директори - лъже-маже-пиле-със-зеле игрички, покупки и други - ето това е страшното.
 
Но ако има обществен контрол над всяко външно оценяване, ако то се прави от безпристрастни и добросъвестни хора и не се поставят академични критерии за дребосъците - нещата ще потръгнат. Трудно, разбира се, в началото, ама това в момента на какво прилича? Затрива се безжалостно един от най-хубавите отрасли, които сме изработили българите - образованието.

...но няма да стане така. резултатите лесно може да се манипулират от самите учители. Директорите могат да използват резултатите от теста, за да разчистят неудобните "поради несправяне с работата"...

Все пак живее в България.

Колеги, системата не е готова за външно оценяване-няма ресурси /технологични и организационни/ за да бъдат оценките адекватни на моментното състояние и  независими от образователната среда! МОН прави поредната недомислица-първо си създадоха  права  с промяна в ЗНП, а сега ще си ги консумират по един комерсиален начин, познат ни от практиката с изпитите от 7 клас! Ще  си позволя да публикувам информация за външното оценяване-как се прави в САЩ и Евпора:

Първите опити да се направи издържана в научно отношение оценка на образованието са регистрирани още в средата на миналия век, Известният деятел в областта на образованието в САЩ Хорас Ман организира през 1845 г. проучване на постиженията на учениците в САЩ чрез използване на въпроси от областта на историята, аритметиката, географията, астрономията, естествената история "речниковото богатство". Тези въпроси били зададени на 530 “най-добри" ученици, както и на още толкова, подбрани случайно. При сравнителния анализ на резултатите се оказало, че има съществени различия в знанията на учениците от различните училища, но общо взето резултатите на голяма част от тях са ниски .
Съществен тласък в развитието на идеята за оценка на образованието дава тестологията, свързана с имената и дейността на Фр. Галтън, Ал. Бине , Л. Торндайк и други, които не само разработват теоретичните основи, но и създават тестове за измерване и оценка, намерили приложение и за оценка на образованието.
Теоретически идеолог на оценката на образованието с право се приема американският философ и педагог Джон Дюи, който през 30-те години на XX в. формулира идеи и предлага концепции за оценка на образованието вече като научно направление. Върху основата на своята прагматична философия той формулира редица постановки за оценката на образованието, като например: "Ценността на обекта или на процеса зависи от това, доколко той задоволява нечия нужда"; “Първата задача на извършващия оценяването е да направи анализ на целите" и др.
Крачка напред в практическата реализация на идеите на Дж. Дюи прави и друг американец – Ралф Тайлър, който още през 30-те години на ХХ в. в своята концепция за оценка на образованието защитава идеята за връзката между резултатите от обучението, от една страна, и измененията в учебните програми и в стратегиите на ученето, от друга. Той се противопоставя на оценката на образованието, направена по външни признаци, като например по броя на книгите в училищната библиотека, и се застъпва за емпирично сравнително изследване. През 1942 г. Тайлър разработва концепцията за "целево ориентираната оценка", според която различните учебни програми трябва да се оценяват чрез сравняване на предварително поставените цели и действително постигнатите. В процедурно отношение той препоръчва най-напред да се определят точно учебните цели, след това те да се операционализират (конкретизират), да се посочат условията, да се разработят и използват подходящи методи, с които да се съберат данни за постигнатите резултати. Последните ще се оценяват с оглед постигането на поставените предварително цели и задачи.
В края на 50-те години на XX в. с възникването и развитието на програмираното обучение става необходимо да се докаже по научен път неговата ефективност. За целта се провеждат множество експерименти в много страни, публикува се значителна по обем литература. Тази ситуация и особено дейността стимулират по особен начин развитието на идеята и на съответните изследвания, свързани с оценка на програмираното и на традиционното обучение. Наред с класическите изследователски методи – наблюдението и експеримента, в обръщение навлизат дидактическите тестове, различните модификации на анкетния метод, оценъчните скали, контент-анализът и др. Те обогатяват методологията на педагогическите изследвания и на оценката.
В началото на 60-те години на XX в. в САЩ и в почти всички развити западни страни започват широко обхватни изследвания с иновационен характер в образованието, свързани с неговото обновление. "Спътниковият шок" в САЩ предизвиква реализацията на различни проекти в системата на предучилищното и началното възпитание и образование, както и в сферата на природно-математическото средно образование. В Западна Европа въз основа на практиката на американското образование започва постепенното внедряване на т.нар. обединено училище (Comprehensive School, Gesamtschule, Ecole Unique, Scuola Media, Grundskola, Einhetsskola, etc.). За провеждането на специализирани изследвания с диагностичен характер върху ефективността на обединеното училище се създават различни лаборатории, изследователски центрове и групи. Наред с традиционния отговор на въпроса, кой вариант на обединено училище е най-ефективен за конкретните условия в отделните страни, на преден план започва да излиза нов подход към оценката – т.нар. критериален подход и свързаната с него оценка. Същността му се състои в това, че в качеството на критерии за оценка на образованието се приемат поставените цели.
Външните оценъчни изследвания в САЩ имат богати традиции и се провеждат главно с помощта на различни тестове. Според новите данни за тази цел всяка година се инвестират над 200 милиона долара за създаване на тестове, с които се тестират над 40 милиона ученици от първи до дванадесети клас. Също така в 40 щата на страната се провеждат тестови програми, като тази дейност се регламентира със специален закон!!! Измерват се и се оценяват знанията и уменията на учениците по четене, писане, математика, езикови умения, писане на съчинения, знания от областта на социалните и природните науки и др.
САЩ участват редовно в изследванията на ІЕА, значението на които се оценява по следния начин: “…сравнителните изследвания в образованието … разширяват полето на опита, необходим за измерване на рандемана в училище; те позволяват по-сигурни общи изводи на основата на проучвания, които разкриват факторите за постиженията; увеличават шансовете да се приемат нови идеи, с които концепцията и управлението на учебните заведения и на училищните класове да бъдат подобрени; увеличават капацитета за изследвания на САЩ, както и изследванията и на други страни. И най-после, те дават възможност да бъдат подбрани образователни политики и практики, които сами по себе си заслужават внимание”

Национални практики в сферата на оценяване на образователни стандарти в САЩ
В Съединените щати с въпроса за външното оценяване се занимават основно две организации. Това са NAGB (National Assessment Governing Board) , Национален управителен съвет по оценяването и NAEP (National Assessment of Educational Progress – Организацията за национално оценяване на развитието в образованието), както и още една: Службата за тестиране в образованието (ETS – Educational Testing Service), но нейната дейност не се ограничава само в рамките на САЩ и има международен характер.
National Assessment Governing Board (NAGB)
През 1988 г. Конгресът на САЩ създава Национален управителен съвет по оценяването (NAGB - National Assessment Governing Board), който да определя цялостната политика на NAEP. Съветът е независим от министерството на образованието на САЩ и е 26-членен – губернатори; щатски, местни и федерални служители; педагози; представители на щатските законодателни власти; представители на бизнеса, както и отделни граждани. NAGB провежда своята работа и осъществява задълженията си чрез пет постоянни комисии. Целият съвет и неговите комисии се срещат веднъж на всяко тримесечие. Освен това при нужда се осъществяват допълнително телеконферентна връзка и лични срещи. Комисиите извършват следните дейности:
• осъществяват мониторинг на външните договори;
• преглеждат и препоръчват какво да бъде съдържанието на тестовете на NAEP;
• подготвят и препоръчват процедури за оповестяване и разпространение на резултатите, получени от NAEP;
• правят препоръки до пълния съвет на NAGB за контрол и ръководство по отношение на други дейности на NAEP.

Тъй като тази проблематика е доста обемна и няма възможност да се предостави тук, интересуващите се могат да ми пишат и ще им изпратя е-книга за оценъчните практики в САЩ и Европа.

"Резултатите няма да влияят на оценките в свидетелството за завършен четвърти клас. Целта е да се види нивото на децата след началната степен на образование, обясни Вълчев." Явно това ще е външно оценяване на учителите. И за да е още по-интересно - никъде няма публикувани примерни тестове, да се види все пак за какво става въпрос.

Pipilota, понеже  си родител в България, прочети какви права имат родителите в Америка :)
От учебната 2004/2005 г. външното оценяване е заложено като редовна практика в американските училища. Всяко едно училище, попаднало в извадката, предвидена от NAEP, задължително се уведомява с писмо в самото начало на учебната година – в края на м. септември или началото на м. октомври. Писмото съдържа описание на NAEP; законовите предпоставки за възникването и дейността му; йерархичната му съподчиненост; учебната дисциплина и целта на изследване; времето, предвидено за провеждане на изследването; персонала, провеждащ изследването, както и кратко описание на процедурата . Родителите на учениците, чието училище е попаднало в извадката на NAEP също получават известие по пощата, с което са уведомени за това, че детето им ще участва в изследването, учебната дисциплина, времето на неговото провеждане, целта на измерването. Ако родителите не желаят детето им да участва в изследването, могат да откажат въз основа на каквато и да е била причина з това. В такъв случай те получават уверение, че техният син или дъщеря няма да бъде задължен/а да отговаря на нито един въпрос, свързан с изследването. Известяването на семействата се извършва от NCES под контрола на NAGB .
NAEP оценява извадки от ученици в 4-ти и 8-ми клас в различни академични дисциплини. Резултатите от оценяването се докладват в национален и щатски мащаб в съответствие на наложените от NAGB три степени:
• на долната граница – показва непълно наличие на необходимите знания и умения, които са основни за извършване на успешна работа във всеки един клас;
• владеещ – показва значително академично постижение за всеки клас, който е оценен. Ученици, достигнали това ниво, са демонстрирали способности над изискванията на съдържанието, като знания, приложение на знанията в реални ситуации и аналитични умения, приложими към съдържанието;
• напреднал – представя изключително постижение.
Тези нива са определени с цел да осигурят описание на това какво учениците трябва да знаят и да са способни да правят. Тези три нива на постиженията са основни, според което се оповестяват и резултатите от изследванията .
Извадката се определя на случаен принцип и е представителна за страната. Така например през 2003 г. NAEP измерва постиженията и по четене и по математика на около 343 000 ученици, обединени в 7 151 четвърти и 5 711 осми класове. С цел да провери качеството на инструментариума, който ще се използва за основното изследване по четене и математика, NAEP провежда пилотно тестиране. За изследването, планирано през 2005 г. например, пилотните тестове ще бъдат проведени с ученици от 4-ти и 8-ми клас в представителна извадка от 800 училища през първото тримесечие на 2004 г. NAEP изрично подчертава, че пилотното изследване “използва инструменти и извадка от ученици, различни от тези на основното изследване по четене и математика. Не е възможно извършването на сравнение на резултатите” на пилотното и основното изследване.
За всяко едно изследване NAEP създава своя структура на персонала, ангажиран с измерването на постиженията на учениците. Така например за пилотните изследвания екипът включва щатски, регионален и училищен координатор, “полеви персонал” и представители на NAEP, като всички имат свои задължения и работят съвместно. Всеки от тях има свои задължения по време на провеждане на оценяването. Като цяло, училището също има свои задължения: определяне на училищен координатор от колектива; попълване на въпросници от директорите и някои от учителите; членове на училищният персонал, познаващи добре учениците с увреждания и ограничено владеене на английски език (ако такива са попаднали в извадката) дават своите препоръки за осигуряване на приспособления или помощ, попълвайки за целта въпросник .
Щатският координатор на NAEP работи съвместно с департамента по образованието на съответния щат и е отговорен за изпълнението на следните задачи:
• осигуряване на информация за определяне на извадката от ученици;
• осигуряване на информация за известяването на родителите на учениците, попаднали в извадката;
• отговаря на въпросите на училищната общност за периода на провеждане на изследването.
Членовете на “полевия персонал” се наемат от NCES и отговарят за изпълнението на следните задачи:
• подбират случайна извадка от списък на ученици от съответните училищни степени;
• изпращат на училищния координатор предварителен пакет с информация за измерването от 2 до 4 седмици преди провеждането на самото оценяване;
• посещават училищния координатор в училището преди извършване на измерването, за да завършат подготовката на оценяването;
• занасят всички тестови материали в училището в определения за оценяване ден;
• провеждат измерването.
Училищният координатор има следните задължения:
• определя дата за извършване на измерването – съвместно с представител на NAEP определят удобна за това дата;
• предоставя на представител на NAEP списък на ученици от съответните училищни степени – скоро след известяването на училищният координатор получава инструкции за изготвяне на списък на учениците в съответните класове, които ще бъдат оценявани; имената на всички ученици винаги се запазват в тайна, имена на отделни ученици, техни отговори и балове никога не се съобщават.
• получава предварителен пакет с информация за измерването и започват финалната подготовка на измерването – между 2 и 4 седмици преди датата на измерването получава пакет с информация и инструкции за това как да извърши подготовката за измерването от NAEP; този пакет съдържа имената на учениците, включени в извадката; след като пакета е получен, с училищния координатор се свързва представител на NAEP, за да му даде разяснения относно материалите и да отговори на евентуални негови въпроси;
• информира родителите – по закон родителите на децата, избрани да участват трябва задължително да бъдат информирани, че тяхното дете може да бъде извинено и да не участва по каквито и да било причини и не е задължено да отговаря на всички тестови въпроси; за целта координатора за щата или представител на NAEP осигурява примерен материал;
• разпространява и събира въпросниците за училището и персонала – предварителният пакет съдържа въпросници, които училищният координатор да разпространи; въпросниците се попълват предварително и се предават на членовете на полевия персонал в деня на измерването;
• среща се с представител на NAEP за извършване на последни приготовления – в случая училищният координатор е отговорен за следното:
 осигуряване на сведения за пола, етническата принадлежност и т.н. на учениците, попаднали в извадката;
 осигуряване на необходими приспособления и улеснения, ако в извадката са попаднали ученици с увреждания или ограничено владеене на английски език;
 определяне броя на сесиите и местата на провеждане, които ще са необходими; “полевия персонал” на NAEP може да провежда сесиите едновременно или последователно, в зависимост как е най-удобно за училището;
 подреждане на класните стаи или местата, на които ще се проведе измерването;
• в деня на измерването подсигурява участието на учениците в предвидените сесии – училищният координатор трябва да се яви в училището преди началото на измерването за да заведе “полевия персонал” на местата, на които ще се проведе измерването и да се увери, че учениците участват в определените сесии (4).
Измерването е с продължителност около 90 минути. Всяка тестова книжка съдържа допълнителни въпроси, като някои от учениците са помолени да попълнят и допълнителен въпросник.
Тестовете се провеждат в периода от 27 януари до 7 март. Всички тестови материали се съобразяват с общата политика на NAEP, наложена от NAGB. Тя се съобразява с три документа, които отразяват приемливите технически и професионални стандарти и съгласието на признатите експерти в областта, както и позициите на основните професионални и технически асоциации, свързани с тестирането в образованието. Тези три документа са следните:
1. Standards for educational and psychological testing. (1999). Washington, DC: American Educational Research Association (AERA), American Psychological Association (APA), and National Council on Measurement in Education (NCME).
2. Code of fair testing practices in education. (1988). Washington, DC: Joint Committee on Testing Practices.
3. National Center for Education Statistics (NCES) Statistical Standards, DRAFT, July 2002.
Резултатите от изследванията, както на национално, така и на щатско ниво, се разбиват и докладват за групи от ученици, формирани по различни признаци – по пол, расова и етническа принадлежност, социално-икономически статус. Така например в щата Канзас резултатите се представят най-напред според пола (момчета, момичета), след това според расовата и/или етническа принадлежност (бели, чернокожи, испаноговорящи, азиатци или от тихоокеанското крайбрежие, американски индианци), социално-икономически статус (висок, нисък). В щата Айдахо освен тези показатели резултатите се докладват и в зависимост от това дали децата принадлежат към населението на големите градове, покрайнините на градовете или към селските райони (без да се споменават конкретно), като освен това ги сравняват по същите показатели с резултатите на цялата нация. Въпреки това законът изисква NAGB да разглежда инструментариума, който NAEP конструира и използва за измерване на постиженията на учениците и да следи въпросите “да не съдържат расови, културни, полови или местни предразсъдъци, да са със светски, неутрален характер и да не са обвързани с идеологии”. Местните подразделения на NAEP и в двата щата публикуват на сайтовете си в Интернет резултатите от изследванията, давайки пълна гласност за постиженията на своите ученици за двете възрастови групи (4-ти и 8-ми клас). Освен това се публикуват и описанията на методологията на изследването, начините за обработка на информацията, примерни тестови задачи със свободен и избираем отговор, а дори и безплатен софтуер!

Не се знае и от кои учебници ще са въпросите. Въпреки че ДОИ са едни, авторите на учебници разработват темите по различен начин. Опитахме се, че пуснем тестове от книжка на друго издателство - няма смисъл.

Ако тестовете са толкова грамотни като тези на Просвета по Човек и общество и Човек и природа просто няма смисъл да хабят държавни пари за глупости.  

4 дни изпити? Извинявайте, но това няма ли да е доста голямо психическо натоварване за децата?

Натоварване е, разбира се. Както казва Стефанов, ние сме длъжни да направим и изходните нива, което прави още четири дни натоварване.

Съгласна съм с мненията на всички, изказали се до този момент. След като няма ДОИ за оценяване, които да са във връзка с учебното съдържание; след като различните учебници представят учебния материал по различен начин и съответно знанията на учениците не са едни и същи; след като квестори ще са си самите учители, за какво обективно оценяване може да става въпрос?

Категорично не съм съгласна, че тези резултати могат да бъдат критерии за работата на учителя!   

Мисля, че едно разумно решение е, матуритетните тестове (за четвъртокласници?!) да се признаят за изходно ниво. От инспектората ни са склонни да приемат тази идея. Така намаляваме натоварването.

Но от друга страна навсякъде се твърди, че "Резултатите няма да влияят на оценките в свидетелството за завършен четвърти клас." - значи не са проблем. Ако детето не издържи изпитите, няма да му се впише в бележника, няма да смени училището. Нещо повече - в този случай децата не възприемат текста сериозно и си играят на тото.

Вижте календара - до 18 май трябва да са свършили всички изпитвания - на 20 май са избори за евродепутати - 21-ви може да е почиван, след това остават 22 и 23. После празници...

Точно така - от психологическа гледна точка това разтръбяване, че оценките няма да влияят върху успеха на децата, вече даде своите резултати. Моите ученици, например, коментираха, че в такъв случай не е нужно да се престарават.

В България всичко е нагоре с краката. Кой получава услугата "образование"? Кой плаща? Родителите. Вместо родителите да настояват за контрол, да съдействат, да участват, държавата ще контролира сама себе си и ще си пише каквато оценка и изнася. Смешно би било да припомняме Радините вълнения, но се получава така, че родителите съскат "за какво го учите това, няма смисъл" вкъщи на децата си, те се настройват срещу нас. Ми нека им дадем форум на родителите какво те искат от своите деца. Ние сме наемни работници, като дигнем глава, после си губим работата, като стачкуваме, после ефект няма, че и един месец после мизерстваме.

Ако има някой, който е пряко лично заинтересован, да вземе нещата в ръце, да се организира, да налага на държавата решения.

Точно така, това се иска, само че за целта е необходим някакъв минимум ГРАЖДАНСТВО да излъчи това народонаселение.
А на мнозина от средното поколение у нас, хайде да си го кажем - просто не им се носи ОТГОВОРНОСТ за налагане на решения. Не са научени, не са свикнали, просто не го могат и не го искат - "я по-добре чорбаджията да се разправя с големите работи, за нас - каквото той реши"...

Колкото пъти ми се е случвало да изляза в защита на някаква онеправдана група хора, от което и аз съм станала част - на спирка, в тролей, в училище - точно толкова пъти зад мен е заставал точно НИКОЙ и нещата са завършвали с нечие разгневено - "заради устите на такива като Вас сме на това дередже!" ... !?!?! 

Ани, твоята истина е и моя истина! Напълно подкрепям коментара  ти! Но може от всеки учител да очакваме гражданско осъзнаване и просветеност. помисли над онази  притча:
Непросветения човек цепи дърва и носи дърва, а просветения цепи дърва и носи вода!
В продължение на  дебата по изпитите на четвъртокласниците-в този им вид  и при тези условия изпитите ще бъдат средство за оправдание на една немалка сума от бюджета на т.н. Център за контрол на образованието.
През 2004  с екип от специалисти, НЕРАБОТЕЩИ В МОН, разработихме  идеен проект за логистика на оценяването в средното образование. Презентирах го  в Съвета по учебния план-консултативен орган към министъра на образованието! Реакцията беше зашеметяваща- мастити депутати ме обвиниха  в мераци да приватизирам българското образование :))
Идейния проект беше ноухау на  американската тестова организация  АСТ. Ако имате интерес и искате да се запознаете с него, мога да го анонсирам и да го  публикувам тук.

Ако тестовете се провеждат от самия класен ръководител, то няма никакъв смисъл от тях, защото той винаги може да подскаже. Добре е да има външни представители и оценители от МОН. Все пак трябва да бъдат съобразени и с възможностите на учениците невладеещи добре български език.

Доколкото дочувам, матурите ще са с квестори и външни оценители (учителите от 1.-3. клас).

Ама това наистина ли е сериозно за матурите на 4 клас? Чета, чета, и все се надявам да е шега някаква....

Каква е подготовката за такъв изпит? Специална, тип "кандидатстване в езикова гиманзия" или децата разчитат на знанията си от годината?

Ако става дума за специално учене - не може нашата държава да е изградена само от идиоти-управници. Не може подобна идиотия. Та тия деца са само на 10-11 години...

Ако става дума за редовият материал от годината, под формата на писмени тестове  - и тук има такъв ВСЯКА година, напролет. Провежда се всеки денв продължение на 2 седмици !!

Покрива основно материалът по английски и математика/геометрия, с малки въпроси и от другите предмети. И децата се готвят в училище за него и няма никаква истерия. И ние, родителите, изобщо си нямаме хал-хабер какво ще има или какво да помагаме. И не помагаме....

После, наесен идват резултатите, учителите коментират слабите места и почват да работят по тях. И след Коледа почва подготовката за новият тест напролет. Така става.

Въпросът ми за тази "матура" е: колко сериозна трябва да е подготовката и какво значение има тя за по-нататъшната реализация на детето?

Проблемът е, че има три различни учебника по всеки предмет и не се знае как ще бъде зададен въпроса в матурата (не, не е шега - децата си имат изходно ниво по основните предмети + 4-дневната матура). Едва ли ще се тръгне да се подготвят по различните учебници, те са общо 12!

Разбрах от сигурен източник, че тестовете са направени от учители, които обаче не са обучени как да ги изработват, което означава, че не са спазени някои важни изисквания.

Като родител на четвъртокласник и в същото време за голямо съжаление и учител съм отвратена от психологическия тормоз на децата ни. Аз лично изобщо няма да натискам моето дете да се гърби за тези тестове, без това няма никаква полза от тях. Просто някой неграмотник пак е гушнал парите на министерството. Срамота за нашето образование.

Не смятам, че има нещо лошо в държането на "матура" в четвърти клас. Аз самата съм държала в четвърти клас "матура". Ужасяващо е да видите, как студенти - бъдещи преподаватели, са неграмотни. Например студентка в ШУ по история ІV курс, не знае какво значи думата конфронтация. За какво говорим тогава?
А що се отнася до матурите, те във вида, в който се опитват сега да ги наложат, са меко казано опорочени. Нека да ги има, но нека наистина да бъдат проверявани от външни преподаватели. Защото има училища, в които е практика да се прави контролно по няколко дена. Имам предвид едно и също контролно. Учениците не успяват да отговорят на всички въпроси, или грешат, учителката на другия ден връща отново същите работи и те имат право да си го довършат или поправят грешките. След три такива връщания успехът е прекрасен - като успеваемост имам предвид. Но в действителност? На следващото контролно нещата се повтарят. Дали искаме неграмотници или наистина искаме децата ни да се подготвят така както трябва за живота? Защото един ден именно те ще управляват тази страна, ако още я има де.

Днес си говорихме с колежката, че резултатите от матурите при добро желание могат да бъдат изопачени много лесно, защото квесторите ще бъдат хора от училището.

Според мен успеваемостта се състои в наличието на реални знания. А начинът, по който те ще бъдат постигнати, усвоени, няма значение.