Спомен за един музикант

Днес се рових в нашата библиотека и намерих един разказ, посветен на баща ми – известен музикант сред старото поколение. Стана ми много приятно, като го прочетох. По истински случай е:

"ПРИШЪЛЦИ"

На Божидар Торбов, с най-приятелски чувства.

Авторът 

Месец януари. Зимата вилнееше с пълна сила. Температурата беше паднала под нулата и сковаваше всичко с невидимите си клещи. Леките коли, паркирани на площада като безмълвни чудовища стояха по местата си и не можеха да се съпротивяват на бурята, която си играеше с тях, като с детски играчки. Само тук и там се виждаха забързани минувачи. В единия край на площада малък ресторант като морски фар понасяше върху себе си ударите на свирепия вятър, примесен със сняг. Големите прозорци на заведението се огъваха едва забележимо, но издържаха все още на природната стихия.

Във вътрешния салон на ресторанта беше по-топло и няколко редовни клиенти вечеряха. В салонът, където беше оркестъра, нямаше жива душа. Музикантите като корабокрушенци се бяха сгушили около голямата колона срещу сцената и наблюдаваха с нескрит интерес природната стихия. Стояха в празния салон и се опитваха да се стоплят единствено с приказките си и надеждата, че няма да се случи нещо лошо.

-Жоро, виж какво е останало в “библиотеката”, да пийнем нещо, че стана студено. – обади се Божидар Торбов, диригент на оркестъра.

Жоро органиста се качи на сцената и донесе бутилка.

-Какво да правим? – се обади Марина – певицата на оркестъра, високо стройно момиче. Часът е девет, а в ресторанта няма хора. Божо, питай управителя да ни освободи. Много е студено, виж какво стана навън.

-Колеги, не се безпокойте. Ще дойде пак лято, ще се печем на плажа във Варна. – се обади диригента.

В този момент в ресторанта някак си незабележимо, неусетно влязоха двама клиенти. Кой ли очакваше тяхното появяване? Те бяха необикновени гости. Като неканени пришълци от далечна планета – целите побелели от сняг. Тъмнокожите се усмихваха приятелски и се показваха два чифта бели зъби. По всичко личеше, че гостите са от далечна Африка. Музикантите ги гледаха учудено. Каква приятна изненада. Пришълците поздравиха вежливо музикантите, изтупаха се от снега и седнаха точно срещу тях. Те си поръчаха вечеря и с интерес очакваха изявата на оркестъра.

- Какво да свирим? Да не са музиканти? Разбират ли от музика? – се обади Здравко басиста.

- Не се безпокойте. – каза Божо. Ще измислим какво да свирим. Марина ще изпее една песен на Сачмо. Ще видим как ще реагират. На тия клиенти чалга не върви. Ще трябва да подберем репертоара.

Музикантите се качиха на сцената и певицата Марина запя известната песен от репертоара на Армстронг “What a wonderful world”. Гостите с интерес наблюдаваха изпълнението на оркестъра. Мелодията завърши и от масата им се чуха ръкопляскания и възгласи.

-Браво, браво!

Музикантите се спогледаха учудено. Изненадата беше приятна, желана. Тя стопли за миг премръзналите им души в студената януарска вечер.

-А сега какво да свирим? – се обади саксофониста.

Единият от гостите стана бавно от масата и се запъти към оркестъра.

-Ние сме студенти от далечна Африка. Благодарим за песента на Сачмо, но ние много обичаме българска народна музика. Ако може да изпълните песента “Брала мома къпини”.

-Молбата ви ще бъде удовлетворена. – каза Божо и даде знак на оркестъра.

Изведнъж в ресторанта стана по-топло, по-приятно. Двамата студенти от Африка пееха заедно с певицата. Очите им като малки въгленчета светеха в студената януарска нощ, а краката им под масата тропаха в такт с песента. Краят на мелодията беше заглушена от аплодисменти, ръкопляскаха гостите и редовните клиенти от другия салон на ресторанта.

Двамата студенти от далечна Африка платиха сметката и станаха от масата. Запътиха се към оркестъра и оставиха една бутилка на масата.

-Много ви благодарим за песента “Брала мома къпини”. Ще дойдем пак. Беше много приятно.

Снежната стихия навън пое отново в студените си прегръдки неочакваните гости на ресторанта.

Музикантите седяха на масата и не можеха все още да асимилират случилото се. Те не чувстваха студа. Толкова им беше топло и приятно на душата. Бутилката с алкохол, подарена от африканците, стоеше неразпечатана на масата.

Историята с двамата гости от далечна Африка, любители на песента “Брала мома къпини”, ги беше така приятно изненадала, че друго нищо не ги интересуваше в момента.

20.05.1990 г. Антон Стефанов