Пеенето вкъщи - специално за Яничка
Днес се разпях. Не знам какво ми стана. Снощи си открих - по-точно Кирил ми откри, след много мъки, една от любимите ми песни на Anouk-Everything (ще ви я кача после да я чуете), която пеех някога като 16 годишно хлапе с моята група. Песента е много, много надъхваща. Има невероятни барабани, а вокалите и текста са убийствени. Както и да е, днес сутринта още със ставането си я пуснах. Трябваше да ходя до болницата да взема болничният лист на мама, та за разсънване я надух до дупка, без да правя сметка, че е още 10 часа (за някои хора е рано 
) Докато се обличах, запях. Но запях така, сякаш съм на 16, годината е 2002 и се намирам пред микрофона в нашата репетиционна. В един момент се усетих, че викам по-силно от самата певица. Толкова ми беше хубаво, надъхвах се и пеех из стаята , нахлузвайки в движение дънките, а в едната ръка държах микрофона... дезодоранта де...Прозорецът беше отворен и през него нахлуваше най-веселата слънчева светлина. А песента беше пусната на repeat и така се завъртя около 15 пъти, докато...
На вратата се позвъни.
Загазих, викам си. Моят блок е пословичен с това, че е населен предимно от стари хора и много млади хора - демек бебета.
Спрях музиката и плахо отидох до вратата да погледна през шпионката. Някой обаче си държеше палеца на дупчицата.
"Кой е?" - питам войнствено.
"Най-лошият ти кошмар" - отговаря ми един засмян глас.
Е тоя глас ще го позная и сред цяла тълпа хора!
Отворих като вихрушка и гледам : Дидо! И Никсъна! Китариста и барабаниста на моята група, разпаднала се още от време оно.
Да вземат да минат покрай нашия блок точно когато съм си пеела. Заслушали се в познатото парче и различили моят глас. И решили да ми дойдат на гости
Толкова се зарадвах, че ги разцелувах и двамата. Влязоха, пихме кафе и си говорихме за музика, за групата, караха ми се пак че съм спряла да пея, но няма значение... Беше прекрасно!
И всичко само, защото пеех вкъщи :)
А сега за Anouk.
Обожавам я. Може би защото гласовете ни се припокриват едно към едно. Но много трудно се намира бе, да го... Тази песен конкретно е от 3-тия й албум, неиздаван в България - Graduaded Fool. От него единствено тази песен представлява стила, който аз обожавам - сравнително мелодичен хард рок.
Лично на мен любимите ми нейни албуми са първите 2 -
Together Alone
и Urban Solitude
Препоръчвам ви ги горещо! А сега - песента станала виновница за гостите ми днес :) Anouk - Everything
) Докато се обличах, запях. Но запях така, сякаш съм на 16, годината е 2002 и се намирам пред микрофона в нашата репетиционна. В един момент се усетих, че викам по-силно от самата певица. Толкова ми беше хубаво, надъхвах се и пеех из стаята , нахлузвайки в движение дънките, а в едната ръка държах микрофона... дезодоранта де...Прозорецът беше отворен и през него нахлуваше най-веселата слънчева светлина. А песента беше пусната на repeat и така се завъртя около 15 пъти, докато...На вратата се позвъни.
Загазих, викам си. Моят блок е пословичен с това, че е населен предимно от стари хора и много млади хора - демек бебета.
Спрях музиката и плахо отидох до вратата да погледна през шпионката. Някой обаче си държеше палеца на дупчицата.
"Кой е?" - питам войнствено.
"Най-лошият ти кошмар" - отговаря ми един засмян глас.
Е тоя глас ще го позная и сред цяла тълпа хора!
Отворих като вихрушка и гледам : Дидо! И Никсъна! Китариста и барабаниста на моята група, разпаднала се още от време оно.
Да вземат да минат покрай нашия блок точно когато съм си пеела. Заслушали се в познатото парче и различили моят глас. И решили да ми дойдат на гости
Толкова се зарадвах, че ги разцелувах и двамата. Влязоха, пихме кафе и си говорихме за музика, за групата, караха ми се пак че съм спряла да пея, но няма значение... Беше прекрасно!И всичко само, защото пеех вкъщи :)
А сега за Anouk.
Обожавам я. Може би защото гласовете ни се припокриват едно към едно. Но много трудно се намира бе, да го... Тази песен конкретно е от 3-тия й албум, неиздаван в България - Graduaded Fool. От него единствено тази песен представлява стила, който аз обожавам - сравнително мелодичен хард рок.
Лично на мен любимите ми нейни албуми са първите 2 -
Together Alone
и Urban Solitude
Препоръчвам ви ги горещо! А сега - песента станала виновница за гостите ми днес :) Anouk - Everything
Музика
· 02.05.2026
· Teri
Парчето на Анук сега го въртя за n-ти път. Не бях го чувала, тук някак по-странен ми звучи гласа и, а песента определено си струва :)
Страхотно е това, че точно когато си си пяла сама вкъщи, са дошли ТОЧНО тези хора да те видят и да си говорите за музика :) Каква случайност - биха казали някои хора, а всъщност няма нищо случайно
Между другото наистина гласът й в последните 2 албума (които не са издавани в България - Graduaded Fool и Hotel New York) е по ... как да се изразя ... тъничък :) Някак по-пронизващ е станал, взима и по-високи тонове. Спомни си само колко плътно пееше в Nobody's Wife и я сравни със сега :)
А за случайността - наистина няма нищо случайно :) Просто си представи с каква сила съм пяла, за да ме чуят от улицата (аз живея на 3тия етаж)
Тази песен не я бях чувал! Сега си я свалих и си я надух за н-ти път на 6-те колони в къщи :) Да видим дали ще дойдат съседите...да им я запиша :)