Музика от "гаражните банди" на Димитровград
специално за Black Hawk, който не ми повярва, когато му казах, че в създаваната от димитровградчани музика има нещо велико...
Te са музиканти. Винаги са били. Познавам ги от много малка, гледах ги как вървят из центъра на града развели дългите си коси, мъкнех се по репетиционните им, забутани в разни гаражи, мазета, очукани стаички тук и там.. Слушах ги с отворена уста и разтуптяно сърце. После дългите коси изчезнаха. Част от тези хора станаха бизнесмени, сериозни и с вратовръзки, но запазиха музикантският си дух. И пак ги слушах затаила дъх как свирят и създават музика, която те кара да плачеш, да пееш, да скачаш и да се радваш .. стига да харесваш мелодичен хард рок
Te са мои приятели. Коцето, Папо, Чочо, Зареца, Ицо, Ваня, Аншо, Миро... всички те са музиканти, които създават уникална музика, която заслужава да се чуе, макар и никога да не достигне популярността, която заслужава.
Ще започна с група Парабола (A Parabola) , съставена от Миро (вокали), Коцето (китара), Папо (бас) и Аншо (барабани). Те са група много отдавна, но така и не успяха да останат заедно. В момента Коцето живее в Лос Анджелис със съпругата си. Но преди да замине всички те се събраха и направиха първият си и единствен авторски албум. От този албум са готови (смесени) две песни, за които сега ще дам линк:
http://www.garageband.com/artist/aparabola
Тук са сложени двете песни - 'Tonight' и 'Losing Power'. Te са две уникални парчета, които носят страхотно усещане... Мен лично Losing Power ме разплаква, защото знам по какъв повод е писана...
Слушайте ги :)
Другата група, A Prose, беше по-скоро проект, създаден от Чочо (ритъм китара), Зареца (бас), Аншо от група Parabola , Ицо (китара) и Ваня (клавишни). Пееше отново Миро. Те се явиха на конкурса "Моята Nokia сцена" ... и спечелиха!! с песента "Leave Me Now" . Взеха първото място от раз. Ето снимка от концерта им:
След това имаха предложение за запис и издаване на албум от сериозна звукозаписна компания, но както обикновено става, след някои неразбирателства в групата, това пропадна...
Въпреки всичко сега те са добри приятели.. които за съжаление вече не свирят.
Останаха прекрасните им парчета, направени заедно -
http://www.garageband.com/artist/aprose
Вдясно са три от песните им. Поздравявам ви с тях :) Дано ви харесат.
Te са музиканти. Винаги са били. Познавам ги от много малка, гледах ги как вървят из центъра на града развели дългите си коси, мъкнех се по репетиционните им, забутани в разни гаражи, мазета, очукани стаички тук и там.. Слушах ги с отворена уста и разтуптяно сърце. После дългите коси изчезнаха. Част от тези хора станаха бизнесмени, сериозни и с вратовръзки, но запазиха музикантският си дух. И пак ги слушах затаила дъх как свирят и създават музика, която те кара да плачеш, да пееш, да скачаш и да се радваш .. стига да харесваш мелодичен хард рок
Te са мои приятели. Коцето, Папо, Чочо, Зареца, Ицо, Ваня, Аншо, Миро... всички те са музиканти, които създават уникална музика, която заслужава да се чуе, макар и никога да не достигне популярността, която заслужава.
Ще започна с група Парабола (A Parabola) , съставена от Миро (вокали), Коцето (китара), Папо (бас) и Аншо (барабани). Те са група много отдавна, но така и не успяха да останат заедно. В момента Коцето живее в Лос Анджелис със съпругата си. Но преди да замине всички те се събраха и направиха първият си и единствен авторски албум. От този албум са готови (смесени) две песни, за които сега ще дам линк:
http://www.garageband.com/artist/aparabola
Тук са сложени двете песни - 'Tonight' и 'Losing Power'. Te са две уникални парчета, които носят страхотно усещане... Мен лично Losing Power ме разплаква, защото знам по какъв повод е писана...
Слушайте ги :)
Другата група, A Prose, беше по-скоро проект, създаден от Чочо (ритъм китара), Зареца (бас), Аншо от група Parabola , Ицо (китара) и Ваня (клавишни). Пееше отново Миро. Те се явиха на конкурса "Моята Nokia сцена" ... и спечелиха!! с песента "Leave Me Now" . Взеха първото място от раз. Ето снимка от концерта им:
След това имаха предложение за запис и издаване на албум от сериозна звукозаписна компания, но както обикновено става, след някои неразбирателства в групата, това пропадна...
Въпреки всичко сега те са добри приятели.. които за съжаление вече не свирят.
Останаха прекрасните им парчета, направени заедно -
http://www.garageband.com/artist/aprose
Вдясно са три от песните им. Поздравявам ви с тях :) Дано ви харесат.
Изтеглих си въпросните песни. Става, ама до там. Тук трябва да се отбележи, че мнението ми въобще не е миродавно. Аз съм прекалено претенциозно копеле и цяла сутрин съм се облъчвал с Pink Floyd.
Каквото и да си говорим обаче тези хора заслужават похвала, че се занимават с нещо по-смислено в този град.
Поздрави.
Освен това аз също съм адски претензиозна, мнителна и критична до мозъка на костите си (и не голословно, занимавала съм се над 10 години с музика) , така че в случая явно става въпрос просто за различие във вкусовете :)
Поздравите приети.
Иначе какъвто и музикален инвалид да съм все пак усетих, че има разлика.
Иначе за музиката, или се влюбвам в нея още от първите няколко секунди и я слушам с години или не (може би трябва да напиша за отношението си към мизуката). Та оценявам ги хората, но го нямаше ЧУВСТВОТО.
Мислех, че мнения обменяме, а то
Kiya, радвам се че ти харесва. Жалко, че Парабола не ти се отварят, на мен лично те са ми по-любими.