Любими текстове на български песни
Споделете тук любимите си песни и техните текстове (lyrics). Аз ще започна пръв с някои от моите любими парчета.
Kирил Маричков - "Моят свят"
И отново стоя на брега на реката
и загледал водата замислен мълча.
Тишина и мъгла бавно скапват душата,
младостта отминава както всяка мечта.
И макар че от кал сме направени, Господи,
аз не искам във кал да прекарам живота си.
И не искам тъй ням да стоя край брега
да очаквам промяна и все да мълча.
Kак искам да живея в един различен свят!
Не, не ми казвай, че греша - не ме дърпай назад!
Моят път не е твоя, нека сам да вървя!
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!
Моят свят не е твоя, искам сам да вървя!
Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!
Мария Нейкова-Козият рог
Вървят ли двама на дълъг път
и път да няма не ще се спрат.
Ще бродят близки по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.
Решат ли двама да дирят брод
в тях грейва пламък за цял живот.
Той пръска искри в скръб и тъма,
ах, как не искам да съм сама.
Делят ли двама една съдба,
допрат ли рамо в една борба,
ще легнат чисти във таз земя,
ах, как не искам да съм сама,
ах, как не искам да съм сама.
Kирил Маричков - "Моят свят"
И отново стоя на брега на реката
и загледал водата замислен мълча.
Тишина и мъгла бавно скапват душата,
младостта отминава както всяка мечта.
И макар че от кал сме направени, Господи,
аз не искам във кал да прекарам живота си.
И не искам тъй ням да стоя край брега
да очаквам промяна и все да мълча.
Kак искам да живея в един различен свят!
Не, не ми казвай, че греша - не ме дърпай назад!
Моят път не е твоя, нека сам да вървя!
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!
Моят свят не е твоя, искам сам да вървя!
Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!
Мария Нейкова-Козият рог
Вървят ли двама на дълъг път
и път да няма не ще се спрат.
Ще бродят близки по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.
Решат ли двама да дирят брод
в тях грейва пламък за цял живот.
Той пръска искри в скръб и тъма,
ах, как не искам да съм сама.
Делят ли двама една съдба,
допрат ли рамо в една борба,
ще легнат чисти във таз земя,
ах, как не искам да съм сама,
ах, как не искам да съм сама.
Музика
· 02.05.2026
· Teri
Там, на хълма в лъчисти небеса
рубинената кула издигаше снага.
Там отдавна живеела сама
жестока, но прекрасна красивата жена.
Нощем в мрака в плен на самота
аз чакам да я видя, но не чака тя.
Но достатъчно било
зад високото стъкло
да застане тя,
за да я видя аз.
Тя със своя странен поглед е могла
да превръща хора във вещи със сърца
И ето и аз съм тук в рубинената кула
Превърнат съм напук в кристално огледало,
в безропотно стъкло.
Но достатъчно било
като елмаз и стъкло
да се огледа тя,
за да я видя аз.
Припев:
Без да мога обич да получа
аз живея като птица без криле
и навярно няма да сполучиш
ти, мое сърце.
Балканджи - Дяволска щерка
Ой ти девойко,
дяволска щерка,
Отколе лежиш ти
на Балканджи на сърце.
И мира няма,
покой не знае,
той за душата.
С него пее майка природа,
тръпне земята.
Кога се с други очи в очи гледаш,
облаци черни небе обгръщат.
Кога се с други нежно целуваш,
пламъци огнени гора поглъщат.
Кога се с други страстно любиш,
земя се страшно лилее потръпва.
И зейва пропаст,
скала се цепи,
Кръв капе от сърцето.
Защо си ти девойко
толко хубава,
ала защо девойко
си толко люта.
Очите ти са черни,
черна косата,
а думите неверни,
зачернят душата.
Балканджи - Либе
Очи черни черешови,
лице бело седефено
ръце копринено гладки,
усмивка омайна и блага
зъби от бисерo по-бели (х2)
Ах, как съм тебе либе, либе младо залюбил,
та съм нощи дълги, нощи дълги будувал,
вино съм старо извадил и в него съм твоя образ
подирил! Подирил!
На мене врата отвори!
На мене лице поднеси,
Да те тебе прегърна!
Да те тебе целуна!
Та душа ми мира да найде!
Та да ми сърце до тебе остане!
Остане!
Кат с менци за вода тръгнеш,
снага си стройна премени,
белоснежна си рокля облечи,
та да ти слънцето завиди.
Водопади от черни къдрици,
бел трендафил си в тях сложи!
Та кат тебе зърна -
да не мога друга да виждам!
За тебе риза ленена ще сложа,
в коси си здравец ще закича,
цвете омайниче ще да откъсна,
и на извора вековен ще те чакам.
За нас е този свят прекрасен,
за нас птиците да пеят,
люлеци ухания да леят,
а въздухът нази ... да омае!
На мене врата отвори!
На мене лице поднеси,
Да те тебе прегърна!
Да те тебе целуна!
Та душа ми мира да найде!
Та да ми сърце до тебе остане!
Остане!
Ще те намеря , намеря!
Ще те прегърна, прегърна!
Ще те целуна, целуна!
Ще те открадна, открадна!
Та душа ми мира да найде,
та да ми сърце до тебе остане, остане.
Очи черни черешови - аз тебе либе съм залюбил!
Лице бело седефено - аз тебе либе съм залюбил!
Ръце копринено гладки - аз тебе либе съм залюбил!
Усмивка омайна и блага - аз тебе либе съм залюбил!
Зъби от бисерo по-бели - аз тебе либе съм залюбил!
Аз тебе либе съм залюбил.(x2)
Балканджи - Самодива
Припадне ли сумракът и огънят затлее
приканя гората мъжко гърло да запее.
Надигне се луната, огъня с лъчи разпали.
С танц магически в гората самодива мене мами.
Дива,танц играеш!
Дива,мен желаеш!
Дива,появи се!
Дива,защото ти си...
Припев:
Дива, само дива стихия!-Люта змия!
С поглед кръвта ми изпива!-Люта змия!
Как на сърце се увива!-Люта змия!
Тази горска магия!(х2)
Пропука се зората, вятър пепелта развее,
свита между краката змия люта мене гледа.(х2)
Дива!И се галиш!
Дива!Мен не жалиш!
Дива!Появи се!
Дива!Защото ти си...
Припев:
Дива,само дива стихия!-Люта змия!
С поглед кръвта ми изпива!-Люта змия!
Как на сърце се увива!-Люта змия!
Тази горска магия! (х2)
Дива!
Дива!
Дива!
Защото ти си...
Дива,само дива стихия!-Люта змия!
С поглед кръвта ми изпива!-Люта змия!
Как на сърце се увива!-Люта змия!
Тази горска магия!
Самодива! (х5)
Балканджи - Ще остана тук
Уморен и гладен
вървя по тротоара,
колите ме пръскат.
майната им - нека си карат.
Хората се гледат
с дива омраза,
а пък аз си мисля,
кой от тях би казал:
"Само тук съм желан"
- Не си мисли!
"Само тук съм разбран"
- От кого? От себе си?
"Само тук обичам! Мразя!
- Не отричам.
"Само тук виждам аз"
- Себе си.
"Аз търся смисъл да остана"
- За кого - Родината или може би хората?
"Да се боря, чувствам сила"
- На кого му трябва и какво ще постигнеш?
"Свободата да мисля. Порива да обичам. Силата да градя."
- И какво ще направиш?
"Ще остана! Ще остана тук"
Общество от вълци,
да вървят в Балкана.
Тези, които искат да останат -
това са мокте братя,
братя по кръв.
Това е моят народ,
а и аз съм такъв.
( то всички текстове на Балканджи са ми любими всъщност)
Такаааа, като се сетя още, ще добавя. На Сигнал например има няколко , но тоя пост стана километричен :) Аз като Яничка също отдавам много голямо внимание на текста, дори повече от колкото на самата музика...
.
Един от любимите ми изпълнители е Георги Минчев. Той има няколко песни, които остават завинаги във времето.
Бяла тишина
Късен гларус над нас прелетя,
бързи спомени в мрака препуснаха
и подирихме пак любовта
в топлината на устните,
но намерихме само една тишина.
Беше тихо в очите притворени
и стояхме със тъжни лица
и се вслушвахме в спомена,
но дочувахме само една тишина.
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.
и блестят върховете на мачтите.
Кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една тишина.
Сребърни ята
и по върхарите затрепти мъгла.
Когато сладък сок налее гроздето
и слезе тихичко есента.
Сребърни ята над нас кръжат,
вглеждат се на юг, избират път .
Сребърни ята със нас тъжат -
утре те от тук ще отлетят.
унил бакърен цвят свежестта смени.
Разсърден вятърът нападна клоните,
постла шумящ килим от листа.
Смълчани утрини, напоени с мрак,
гнезда притихнали в пелени от сняг.
Къде са птиците, на юг отлитнали,
кога ще дойде с тях пролетта?
Сребърни ята след дълъг път
в пролетния свод ще закръжат.
Сребърни ята ще долетят,
обич и живот ще донесат.
Снегът на спомена
Снегът на спомена вали,
с дъха си стоплям твоите длани.
Oчите ти излъчват смях,
красят на утрото покоя.
Обичам те, обичам те.
Кажи, нали не те е страх
да тръгнеш с мен, да бъдеш моя?
Нали щастливи сме, нали,
нали ще бъде дълга нашата зима?
Обичам те, обичам те.
Ла-ла-ла ла-ла-ла-ла-ла-ла
ла-ла-ла-ла ла-ла ла-ла.
Минават дни, минават ветрове -
не ще угаснат в нас копнежите предишни.
Ще помним тези бели часове
и двора тих със белоцветни вишни.
Очите ти излъчват смях,
красят на утрото покоя.
Кажи, нали не те е страх
да тръгнеш с мен, да бъдеш моя?
Обичам те, обичам те.
Нали щастливи сме, нали?
Нали ще бъде дълга нашата зима?
Снегът на спомена вали -
мелодия неотразима.
Обичам те, обичам те...
Ето го и текста.
Чувствам, че отскоро нещо не върви.
Някаква умора сякаш ти тежи.
Ти недей да криеш - аз ще разбера,
знам в живота често става и така:
Пр.: Аз търся тебе, ти търсиш друг,
но той търси друга, тя пък търси друг.
Всеки ден заставам пред вашата врата,
докато отворя дълго аз звъня.
Майка ти - разбирам, крие те сега.
Ще предам, тя казва, вашите цветя.
Пр.: Аз търся тебе, ти търсиш друг,
но той търси друга, тя пък търси друг.
Вечер се прибирам с мойта самота,
вече не разбирам твоята игра.
Бяхме тъй щастливи - свърши днес това,
че в живота често става и така:
Пр.: Аз търся тебе, ти търсиш друг,
но той търси друга, тя пък търси друг.
Ако ти си отидеш за миг
Ако ти си отидеш за миг
Ще заровя лицето си в облак
И тежко на земята тогава.
Нито дъжд,
нито сняг,
нито слънце,
Ако ти си отидеш за миг
Ако ти си отидеш за миг
Само мъка оттам ще вали
заличила последните стъпки
на съня, който с мен се разделя.
Нито дъжд,
нито вик,
нито сън
Ако ти си отидеш за миг.
Беше отдавна, но си спомням до днес.
На един бал със маски, се срещнахме с теб.
Някой случайно ни запозна. И ти - Жулиета за име избра.
Смутен, развълнуван шегата приех. Ромео - отвърнах, - ще бъда за теб. И сякаш почувствах как със очи, ти отъврна: "Не знам, може би..."
Разговаряхме после за много неща. За Ромео, Жулиета; за теб и за нас. И сърцата ни сякаш събрани в едно, се докосваха с искрена чиста любов.
Спомням си. Всъщност помня до днес.
Как като в сън аз танцувах със теб.
Неусетно и бързо настъпи часа, в който маската всеки свали със ръка.
И тогава смутен, развълнуван и плах аз попитах: ще се срещнем ли някога пак.
А ти, Жулиета, отвърна със смях. О, Ромео, това беше само шега...
Шега...
А ти, Жулиета, отвърна със смях. О, Ромео, това беше само шега...
пак облян от светлина.
На сцената за миг поне
имам всичко на свееета.
Гледам твоите очи,
вечно търсят своя принц.
Тайно с поглед ме следиш.
Какво ли търсиш?
Защо ме питаш кой съм аз?
На сцената щом падне мрак,
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това
е само миг от приказка,
която ти сама си сътвооори.
Много думи разпилях,
късах струните със смях,
падах, плаках и летях,
в твоя приказен свяааат.
Бавно утихва вечерта
последни акорди – тишина
Ти оставаш пак сама.
Търсиш своя принц.
Защо ме питаш кой съм аз?
На сцената щом падне мрак,
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това
е само миг от приказка,
която ти сама си сътвооори.
Но всяка приказка
си има своя край.
Изтривам своя грим
и изчезва твоя принц, сегааа.
Защо ме питаш кой съм аз?
На сцената щом падне мрак,
ще видиш принца-просяк отстрани.
Вече знаеш, че това
е само миг от приказка,
която ти самааа си сътвориии.
Наскоро бях на един Рождествен концерт и тази песен направо ме докосна истински:
Рождество
/Ваня Костова/
Храстът казал на дървото
Слез и ниско залегни
Виждаш, буря се задава
Тук до мен и ти се наведи
Ще преживеем дружно с тебе братко
Ще се скатаем от ватърът студен
Ще оцелеем сладко сладко
Ден след ден
Дървото, клоните разклати
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци
Вещаят бури, а цял живот пълзят
И преживяват си под чужда сянка
Така на завет от вятърът студен
И оцелявам сладко сладко
Ден след ден
Ден след ден
И така животът продължава
Вечният си мъдър кръговрат
Някой постоянно оцелява
Защото други срещу бурята, стърчат
Ден след ден
Ден след ден
Ден след ден
Дeн след ден.
Безсъние
Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Със рокерите, тръгнали нанякъде
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Любовта без която не можем
Да си вземем сбогом със онази любов,
без която никак не можем-
не е лесно /х2
у дома да се връщаш /x2 бездомен /x2
Спи булевардът след дългия ден,
спят уморени тротоарите пусти,
през града аз вървя с подранилата зима
и събирам своите чувства.
И все по-далече, и все по-назад
стъпки остават /x2 във мене
и от просяк по-беден,
и от граф по-богат
аз вървя и раздавам надежда.
И събирам, раздавам, дори не броя
своите срещи в града милионен
Аз вървя, за да търся в теб любовта,
любовта, без която не можем,
Без която не можем!