пак ще се бяга
Незнам защо винаги се получава така. Срещаме се, целуваме се, прекарваме си невероятни мигове заедно а аз май ще бягам. Ще бягам от това, за което отчаяно мечтая, от което се нуждая, май. Май, защото ме е страх, страх ме е да се отдам напълно, страх ме е че ще я нараня но .. не ми харесва да съм зависим..... А зависим ли съм - незнам. Знам само че пак ще бягам.
А не знам как да и го кажа ;(
А не знам как да и го кажа ;(
така че за сватба навивайте Тери и Яничка, а не мен
Уф и на мене ми се случва честичко така... Най-вече, когато съм искала някого много силно и в крайна сметка като е мой и хоп, вече не ми се занимава с него, защото виждам, че нещата стават сериозни... а пък сериозните неща, както добре си го казал - от тях ставаш зависим, носиш отговорности... Може би просто ти е рано още