не съм същата

Влюбих се безпаметно.Направо полудях,а най-смешното е,че не ми се е случвало по този начин.В нета стана по-лесно.Някак си думите и чувствата от самосебе си се нареждат.И на всичкото отгоре уж си имам гадже.Виждаме се няколко пъти в седмицата и правим секс.Той с едни интереси,аз със други-ако това може да се нарече връзка.Не съм била влюбена в него,може би свикнах,а и секса с него е стахотен-паснахме си още първият път.Не знам какво харесах в другото момче...малко непринуден,на моменти притеснителен и решетелен..абе трудно можеш да го разбереш.Мисля,че аз пришпорих събитията.Свикнала съм като искам нещо и да го получа.Сега се питам дали не беше каприз или е истинско това чувство.Толкова силни чувства показах,че в един момент се оказах празна.Не знаех къде е реалността.Аз ли съм,наистина ли мисля всички тези неща,които му казвах.Всичко беше прекрасно!Ставах и лягах с мисълта за него,тайничко кроях хубави планове,направо летях.Проверявах си пощата по 100 пъти на ден-дали не ми е писал нещичко..Градовете ни са доста далеко един от друг.И колкото аз ставах по-настоятелна,толкова сякаш той ставаше по-безразличен..Така го усещах.Преди да предприема каквото и да било ми се искаше да се убедя,че той е човека,че него съм търсила и съм чакала толкова време.Това чувство да ти се свие стомаха на топка,да ти заседне буца в гърлото,да анализираш всяка думичка и да искаш ти да си само неговият свят.Малко е егоистично,но ми се случи за първи път...И всичко това до преди няколко дена.Бях с приятели,пийнах мъничко и дали, защото беше нощ и силно ми се искаше да съм до него,да ме гушка и да ме целува...му изпратих малко неприлични смс-и...И втози момент си помислих..ето,сега ще се обади и ще ти каже колко много те иска,че те обича и др.неща,които си казват влюбените..но нищо.."добре и лека нощ".Втози миг усетих,че съм му натрапвала присъствието си,че не той ме е обичал,а аз съм имала нужда да дам любовта си на някой.Толкова дълго съм я пазила в себе си,а той просто е намерил ключето,за да отприщи всичките ми чувства и емоции....Не спах!Непрекъснато си гледах телефона и си казвах..почакай още мъничко,сигурно се чуди какво да ти каже,ще се обади,ще видиш.Успокоявах се сама.И така до сутринта..От тогава съм празна-вече втори ден.Налагам си да не мисля за него и да го забравя и знам,че ще се случи.Аз и без това заминавам на студ.бригада скоро...Та исках да ви кажа как е възможно силните чувства да опустошат човек.Не мисля,че ще обичам пак.Дори не искам..Ще продължавам да се виждам с така нареченото ми гадже,да правим секс и да се залъгваме,че всичко е наред..До кога?Незнам..И отново съм на същият кръстопът...Там от,където тръгнах...