Любов 31.10.2006 obichkam_te 794 прочитания

Той - първият незабравим!!!!!!!

Понякога ми се иска да се върна назад и да стигна до онзи момент когато за първи път усетих плътта му толкова близо до мен, когато за пръв път очите ми опознаха члена му.Всичко ставаше толкова непринудено, сякаш просто трябваше да стане.
И двамата се желаехме, просто страстта кипеше в нас, нежността и чистотата царяха, беше тиха, спокойна нощт.Беше тъмно, само лунната светлина пронизваше мрака.Чувах само дъхът му, усещах как ме обливат топли вълни, цялото ми тяло трепереше.Възбудата беше достигнала връхната си точка и двамата бяхме изпднали в екстаз желаехме се повече от всичко.И тогава доиде този момент в които тои проникна в мен - изведнъж усетих как две противоположни чуства се сляха и се чуствах толкова различно усещането беше толкова непознато за мен.До този момент бях само едно момиче обикновенно, непознаващо болка, тъга, любов и най-вече самота.Той ме научи да обичам, да страдам с него изпитах всички чуства, преживах какво ли не.И сега идва краят!ДА ще се разделим, но че мога ли да забравя първите си чуства, първите си срещи с реалността - едва ли някога ще го забравя!
Реклама

Коментари

svetlina
svetlina преди 19 години и 6 месеца
Личното ми мнение е, че за тази цел трябва да се постараем да помним чувството, а не човека. Знам ли - хора много... Пожелавам ти никога да не губиш свои чувства, защото много боли...
Hristena
Hristena преди 19 години и 6 месеца
Ще прибавя само един цитат от края на "Край река Пиедра седнах и заплаках" на Паулу Коелю.
"- И не забравяйте едно нещо! - извика тя, докато се отдалечаваше. - Любовта остава. Само мъжете се сменят!"