Съвременният Дон Жуан или...?
Ами, аз пак ще започна с това, как пихме "по бира" с един приятел.
Най - интересното е, че аз даже не пия бира, а все съм на биропиене
и все съм в някакви приключения.
Той е рядък мързел и думата "разходка", е равностойна на "война",
така, че щом предложи една къса разходка в парка, веднага се възползвах.За него парка например, е място, пълно с изнасилвачи, дебнещи нас - горките жертви, зад всеки храст или дърво и не само...
Човекът, бягащ за здраве, е просто симулант, прикриващ истинската
си същност, а мъжът с торбата, вървящ небрежно зад нас, е убиец,
носещ инструментите си за екзекуцията...
Смешно ми е и се заливам от смях, като продължавам да му пригласям
в обрисуването на хипотетични ситуации.Неусетно сме стигнали до
колата ми и му казвам "чао", а той продължава напред.
"Пушачката" в мен се обажда и започвам да ровя в чантата си за
цигарите.С периферното зрение съм забелязала, някакъв мъжки силует, две коли пред мен, нещо да се суети.Мина покрай колата ми и пак се върна до неговата. Всичко това регистрирах със случайни погледи - по - разсеян човек, не търсете, но този път се изненадах от себе си, на каква наблюдателност съм способна.Явно разходката ми е повлияла.И изведнъж, оня цъфва от мойта страна, до отворения прозорец, и започва някакъв безумен разговор.Сега, като се замисля, спокойно можеше да бъде скрита камера,ама не беше...Накрая така и никой не изкочи, крещящ:
"Скрита камера!!!", "Шарааан!!!","Хвана сее!!!" или каквото там крещят,
в такива случаи.
- Добър вечер...
Отговарям на поздрава и го гледам с нескрит интерес.
-Мога ли да ви притесня...?
Вече започвам да гадая следващия въпрос, който според мен, ще е
нещо от рода на :"Знаете ли блок № едикой си, къде се намира?" ,
но той ме сварва неподготвена:
-Бих искал да се запознаем...Може би ще ви се стори странно, защото хората не се запознават така, но това не е пречка, нали?Не е задължително някой да ни запознае...Няма нищо лошо...нали...?
Вече ми е станало смешно.Докато говори го оглеждам от глава до пети
и слушам разсеяно.И това постоянно "нали?", направо ме довършва.
Момчето е хубавко - атлетична фигура, стилни дрешки, привличащ
фейс, ама...
Да, няма нищо лошо в това двама души да се запознаят случайно, ама...защо пък трябва да го правят, всъщност?Ами, ако е психопат?
Май, разходката в парка ми се отразява зле.Хаха...
От друга страна защо трябва да се запознавам с него?Нямам нужда от такива запознанства.В тях са заложени определени очаквания, които,
аз няма да оправдая.
- Да пийнем по нещо, някъде, ако не бързаш?
Не, че не го очаквам, но съм шокирана.
"Да пийнем..."Тоя да не реши, че с едно "пийване" и ще ми паднат задръжките?
- Оооо, благодаря, но много бързам.
Как ли стана така, като до преди малко, изобщо не бързах?
- Тогава, някоя друга вечер? - вече съм осъзнала, че няма да има
"някоя друга вечер" и, че това е най - безсмисления разговор, който
съм водила напоследък:
- Ежедневието ми е доста динамично.Нямам свободно време за личен живот, така, че...приятна вечер.
Хаха...Само как го измислих!По - тъпо не можеше ли да бъде?Може би трябваше да си го кажа направо:
"Пич, не ми приличаш на психопат, ама то на психопатите не им го
пише на лицето и все пак - тези случайни запознанства, с които си
се захванал, са много странни.Да не мислиш, че си единственият мъж?
Я, се огледай - пълно е с такива като теб.А случайните запознанства,
ми бяха специалитет, когато бях в пубертета.Не, че сега не съм перде, ама такива като теб ми идват в повече..."
- Приятна вечер и извинявай за притеснението...
Погледът ми е отправен в огледалото за обратно виждане, докато бавно потеглям и тъмнината ме поглъща...
Това пък какво беше?Не ми стига "интимния уют" на светофарите, а сега
и това...
Така ли изглежда днешният Дон Жуан, залагащ на "случайните запознанства"?И какво изобщо означава "случайни запознанства"?
То и при тях има някаква увертюра, един вид предварителен контакт,
някакви погледи - скрити или не чак толкова...А тук?Започвам да си
мисля, че или шеметът в мен нещо е изпуснал или тоя наистина изкочи
от нищото.Каквото и да е, някоя жена наистина може би би тръгнала...
И?Сигурно ще прозвучи супер задръстеняшки, но не го разбирам.
Мда ... абе ... въпроса е според мен в начина. Реплики от рода на "Здрасти, може ли да се запознаем?" някак автоматично предизвикват у нас жените поглед тип "Ами ето де, ние вече се запознахме!" ... нали? Или "Може ли да си поговорим" при положение, че ние вече си говорим. :)
Тва май ще да е бил някакъв по-отчаян вариант на днешния Дон Жуан. :) Хех, Ефинке, гледай пък ти, разби му сега сърцето на човека! Бива ли така ... :Р
Абе еййй, .... лесно ли ни е ? а? Лесно ли ни е ?
Не сте ли гледали рекламата на Кока-Кола дет младежа слиза от хавтобуса зарад девойка?
И кво толкоз що го отряза така?
Ми ако е бил готин?
Ми ако си го изпуснала?
Ама ква е тЪз защитна реакция - точно на момента ?
Младежа видял едно прекрасно създание ... и ко? Айй да му резнем глЪвътЪ ей тЪй за спорта дет се вика... ааа...
Въпрос: Ти ако си харесаш така някой .. кво ще му кажеш на първо четене ? А ?
Въпроса тук според мен не е, че "ние жените" не обичаме (вече?) случайните срещи, романтичните типове и т.н. - както съм чувала, че било в днешно време. Пълен абсурд, разбира се, че обичаме! ... Но тук ситуацията е малко по-друга, поне според мен. Този е оставил у Ефинката впечатлението, че нещо е странно, че нещо не му е наред. Виж само как той започва разговора - дали може да я притесни?! Някак си ... как да кажа ... това просто не е мъжът от реклама на каквото и да е, който тезаговаря и ти си очарована ... ами е странен тип, който пoчвa странен разговор по странен начин и оставя странно впечатление.
И пак: не е, че жените не обичаме да ни заговарят на улицата. Че не обичаме дани обръщат внимание едва ли не... Мога да ти дам примери и за двата вида ситуации. Имам предвид ... има ги и онези невероятни моменти, в които се запознаваш с някой просто ей така ... и в които да проявишкураж си струва, пък и то става от самосебе си, защото и двамата виждате, че си допадате... Но ги има и разни типове, които те заговарятнякъде и веднага искат да излезете, което само по себе си е странно.
Хм ... сега успях ли да си обясня мисълта?
"Ти ако си харесаш така някой .. кво ще му кажеш на първо четене ? А ?"
Ами ... ок ... ако азреша да се пробвам по тоя начин, в никакъв случай няма да пoчвaм разговора с "може ли дате притесня". Нито пък второто ми изречение ще е "Айде да излезем". Ами... де да знам ... ще го питам нещо каквото ми падне, колкото да говидя що за птица е. И като цяло не бих разчитала на този вариант. Мда.
на вълните.Мислите ми са разпиляни някъде по пясъка и
водата постоянно ги отмива...Време е да доплувам.
Гардже, абсолютно вярно си схванала ситуацията -
поне това, което ме шокира.Може би е редно да уточня,
че аз съм толкова голям шемет, че по принцип трудно
може да ме шокира някой мъж, ама този успя.
Момчето си беше наред - изглеждаше повече от добре,
изразяваше се добре, проявяваше някакви емоции по време
на разговора, но Краси е прав, че то и водата е пълна с микроби,
а я пием.На пръв поглед, доста мацки биха хлътнали по него.
Изобщо не му трябваха такъв род запознанства, освен, ако наистина
нямаше някаква по - особена причина.
Не бих казала, че е имал време да се впечатлява от скромната ми личност.Освен, ако не е бил онзи, който крачеше зад нас с торбата
в парка.Хахаха...Пък и аз не съм някаква неземна красавица, която
спира дъха на всеки зърнал я мъж.
Стига съм плещила глупости.
Романтика?Оооо, разбирам ги тези неща, но случаят изобщо не ми
изглеждаше романтичен.Иска ми се да вярвам, че греша, но има
прекалено много въпросителни, за да е така.
Все пак най - странното от цялата ситуация е, че именно на мен
ми се случи - авантюристката, романтичката.И именно, аз реагирах
по този подозрителен начин.Не, че нямаше достатъчно причини, но...
В предвид как обръщам винаги всичко на шега и ситуациите, колкото и необичайни да са, се развиват положително.
Случайни запознанства?Не ги отричам.Всеки ден се запознавам
с различни хора - случайно.Преди няколко месеца се запознах с
едно момче от Сливен.Търсеше железария, която беше в посоката,
в която се движех.Вървейки се заговорихме за различни неща и
в един момент осъзнах, че разказвам случки от детството си на
това момче, което познавах от няколко минути и се смеехме с
пълно гърло, а хората навярно си мислеха, че сме стари познати.
"Съвременният Дон Жуан или..."
Или просто мошенник?
Стори ми се много дълго като заглавие, пък и ми се искаше всеки
за себе си да продължи изречението.
Не знам защо описах точно тази случка от моя живот.Със сигурност,
не защото е прясна, още повече, за да се тръшкам каква параноичка съм станала, а защото наистина вярвам, че нещо не беше наред.
Не всичко, което лети се яде.
Момчета, не исках да засегна романтичните ви души, ама не всички
мъже са с такива.:)))Лелей, прозвучах сякаш мъжете ме лъжат на
всяка крачка.УжасТ!;)
Това трябваше да бъде една романтична среща, ама не беше...
Защо не беше? На него всичко си му беше наред... хубаво момчето... само дето...
Всъщност, Ефинке, струва ми се, че тук не вече-възрастната, а именно романтичката и шеметът в теб се възмущава, защото по някакъв начин е усетила, че не е това...
Ами, не съвсем.Възмущават се и трите.
Докато романтичката си лети безгрижно наоколо и сияе:
"Колко романтично...", реалистката (възрастната), я срязва направо:
"Я, стига си летяла, а се огледай.Помисли.Този от къде се взе?
Защо пък трябва да се запознаваш с него?Какви са му мотивите
за това запознанство?Какви са му очакванията? и т. н.", а шеметът нетърпеливо пита: "Какво толкова се е случило и, аз пак не съм разбрала?"
Знам само, че отново бих постъпила така и с тази случка ми се искаше
да се замислим дали всяка случайна среща\запознанство е толкова невинна, колкото изглежда на пръв поглед.Най - лесното е да я сложим
в графата "романтичнти", но дали наистина е за там?:)
Най-пресният ми случай от морето пък беше точно обратното. Бяхме компания - две двойки и аз (ако трябва да бъдем точни, имаше още едно момче, но той толкова се бе дистанцирал от мен, че очевидно дори и на най-наблюдателните свалячи им бе убягнал). Та приближава се едно момченце, което пък в нормална ситуация въобще не би ми харесал на външен вид. Разговорът протече за не повече от минута и имаше горе долу следния вид:
той: Нещо не е честно - 3 на 2?
аз: Аааа, нищо, аз се забавлявам...
той: Искаш ли да не се забавляваш сама?
аз: Добре ми е така, мерси...
той: Добре, брой до три...
аз:?!? 1..2..3...
той: Сега кажи остани или чао...
аз: Аз си оставам тук...
той: Да бе, това е ясно... Кажи остани или чао
аз: чао...
И изчезна :о) След около час като видя, че конфигурацията ни така и не се промени реши да дойде пак и да си поговорим и честно казано, ако не си тръгвахме точно в този момент, би било удоволствие да си полафя с това момченце без никакви планове за това какво ще се случи по натам...
Тъй че... мисълта ми е.. зависи от подхода.. Естествено, че не е лесно винаги да уцелиш подходящия тон или реплика...Аз примерно, въпреки че съм прекалено мнителна, подозрителна, на моменти параноична бих казала, имам много близки хора, с които съм се запознала по дискотеки, барчета и т.н. в разговор, който е започнал с цел свалка.