Любов
Любов 05.05.2006 shtepselinka 1326 прочитания

Страх или прикриване?

    Доста изписахме по темата за това кой го е страх да започне връзка, защото дълго време е бил без и кой го е страх да започне нова връзка, защото дълго време е бил с един човек.
    Дойде ми една друга мисъл...
    Ами, ако страхът от това да започнеш нова връзка не е всъщност страх, ами е начин да прикриеш това, че все още искаш да си с дадения човек?
     Имам конкретен пример в главата си в момента. Едно момиче твърди, че не може да напусне приятеля си, защото я е страх да бъде сама, защото НЕ може да остане сама. А иначе твърди, че между тях чувствата вече не са същите, той не се държи с нея много добре - това го виждаме всички между другото... Следва въпросът, който ми мъчи главата тези дни: а бе аджеба, седя аз и ги гледам тези двамата отстрани и ги виждам колко много се обичат  - просто, непринудено, без стойки, без показни. Да, от време на време той се държи като пълен идиот, ама се обичат..."тези двамата в тяхната грешна любов" Wink Това ненужно отклонение беше.
    Думата ми е, че започнах да се замислям дали тя не излиза пред нас с това, че я е страх да го напусне, поради факта ,че тя наистина го обича и НЕ иска да го напусне.В смисъл, че  й е някак смътно ясно, че той много много не заслужава тя да го обича, но тя продължава да го прави и не може да разбере защо и за да не признава, че още го обича и че не знае защо, тъй като той не се държи добре с нея..
    ?!? Ух, много и сложни изречения!!!
    Някой разбра ли ме какво имам предвид?! Плийз, да ми обясни какво  е разбрал...

Тагове

чувства (2)
време (1)

Категории

Приятели
Реклама
Вечният приятел Любов · 11.01.2007 · Teri ...много си подхождате, изживяли сте еднакви неща и сякаш сте се познавали от малки. Чувствате се чудесно заедно.И след това тя/той се хваща с човек за който не мисли, че си подхождат, не мисли, че сякаш сте се познавали, изпитва страх от него... Човек, който не познава та... Съобщение Първо, част Първа BgLOG.net · 23.01.2008 · messanger Теория на страхаСтрахът, малкият страх, който ежедневно ни съпътства. Обичаме си страха, той е нашият регулатор. Страхът ни предпазва от болката. Но и страхът замества болката. Това става неусетно.Страхът е нещо, което отдавана се преследва. Страхът се преследва още в м... Когато детето дойде... BgLOG.net · 16.05.2007 · roxanne ...дали го приемам? Събуждам се с нетърпение да разбера, че се е случило и с дълбоко стаен страх какво точно ще стане, ако все пак, най-накрая, сме успели. Намерих толкова много рационални причини да искам дете, че вече изглежда жизненоважно да се случи. Скоро.И все пак съ...

Коментари

Krassie
Krassie преди 19 години и 11 месеца
Аз, те разбрах, въпреки леко навързания словоред :)-според мен страх, не е точната дума-това си е навик!-А, колкото до прикриване,едва ли, по скоро на нея или на него, им се иска нещата да са както в началото но чувствата или стават по силни но не толко видими или угасват! Друго положение няма!
gargichka
gargichka преди 19 години и 11 месеца
Щепс, Щепс! Ама много интересни теми си подхванала днес! Направо не знам от коя да започна!!!

(както и не знам как да си почна мисълта щото имам чувството, че часове наред мога да говоря по въпроса:) )

Мисля, че разбрах какво имаш предвид. Страх ли я е или го обича. Всъщност странно: в тази (досадно честа) ситуация обикновено главния герой твърди точно обратното: че продължава да обича човека въпреки недостатъците му. И което не иска да си признае на глас и пред себе си е, че го е страх да остане сам. Странно, странно! Сигурно за теб не, де, ти си я познаваш приятелката и теб едва ли те учудва. Но всъщност й прави чест ... в смисъл ... изисква се сила, за да осъзнаеш някакъв страх.

Но то е ясно някак си, че нея щом я е страх да остане сама, както тя твърди, значи я е страх да не загуби нещо, което той й дава, тоест има нещо, което той и дава, нещо хубаво и положително. Сигурно и това е, което си видяла (и което май се наричаше любов:) ).  Но айде, и да отлепим малко от примера с приятелката ти, то си е доста честа ситуация все пак ... Понякога може много да се чудиш защо двама души са заедно и защо единия ако е, да речем, голямо говедо понякога, другия не го напуска и страда.  Обаче често даже ако ги гледаш двамата отстрани, почти не ги виждаш къде са тия хубавите работи. Те са си уникални и между тях си.

Охх толкова много изписах, а даже сама не знам до какъв извод достигнах. Май и аз взех да се обърквам, сложна работа! Smile
Pupito
Pupito преди 19 години и 11 месеца
Това е! Сблъсъка е още от библейски времена ... страх <-> любов ..... стария завет е основан на страх, а новият - на любов ... двете се допълват взаимно ..... където има любов, има и страх, ако го няма тогава не е любов .... страх от това да не те оставят, страх дали ще отговориш на потребностите и/му ..... и така мога да изреждам до утре ... надявам се разбирате какво ви казвам! .... Браво, Savin, или щепсьо ... или както ти харесва! Tongue out
koumynyka
koumynyka преди 19 години и 11 месеца
не прикривам нищо, но наистина ме е страх, по дяволите!
jofita
jofita преди 19 години и 11 месеца
Как да започна просто незнам.Това ми е първото влизане тук .Мислите ми се губят в момента ,а искам толкова неща да споделя  да ги кажа ,защото раздират душата ми и нищо не е така както беше.Всъщност живота ми никога не е бил спокоен .Напрежение ,проблеми и то защото през цялото време търся любовта.Винаги съм искала да ме обичат.Така се чувствам щастлива и способна да раздавам любов ,дори тройно от това което получавам.И винаги съм била наранявана.А сега я намерих ,но вече е късно .Не мога да направя нищо.Чувствам се така безпомощна.Боря се с това което искам и което трябва.А така го искам до себе си ,да ме прегърне ,да ме целуне нежно,но нямам това право.Защото съм семейна.Аз трябва да обичам мъжа си ,да се боря за щастието на децата си.Толкова въпроси,вече ще се пръсне главата ми.Защо сега те намерих ?Защо изобщо те намерих?Може би изобщо не трябваше да те познавам.Толкова ми беше добре да живея с мисълта че голямата любов е илюзия.Как да живея сега ?Страх ме е ужасно .Нямам смелост да се боря за теб.Как да се науча да живея ,като знам че теб те има.Страх те е за мен .Не искаш да ме нараниш.Говориш за приятелките си и аз приемам всичко защото не мога да ти дам това от което имаш нужда.И не мога да разкрия напълно какво става в душата ми ,защото ти трябва да си щастлив там далеч от мен с друга.Колко пъти сме говорили,ние сме един за друг.Точно това от което имаме нужда и двамата,но е невъзможно.Ти не искаш да разваляш семейство,а аз не искам да разваля живота ти.Трябва да се науча да живея с безценната любов в сърцето сикъм теб без да те има до мен.Но боли ужасно боли.Как да кажа на сърцето ,спри да го обичаш?Обичай съпруга си!Но не искам да не те обичам .Тази любов ме събуди и ме направи жива ..................................Ето казах всичко което ме мъчи .Незнам дали точно тук беше мястото ,но съм доволна че можах да го споделя.Не че ми олекна ,но трябваше да го направя.Днес пак ще го чуя.Ще си говорим дълго и нежно.Ах как разкъсва душата ми ,неговото "обичам те ,слънчице".Но ще се справя.Такъв е живота.А сега ще си поплача малко .

shtepselinka
shtepselinka преди 19 години и 11 месеца
Здравей, Jofita! Жалко, че ти е толкова трудно в момента, когато се включваш в блога...  Frown Мисля, че наистина ще се почувстваш поне малко по-добре като споделяш. А за решението, което трябва да вземеш, смятам, че ти трябва време и отговорът сам ще се появи в съзнанието ти. Ситуацията е много деликатна и надали изобщо някакъв съвет може да важи, затова мисля, че времето само ще покаже. Ти само не губи надежда, че нещата ще се оправят в една или друга посока!