Пустинна земя

            Лутам се изнебето и не познавам умира. Предавам се само на вятъра и се спускам къмбездънната яма на своята тъга. Сърцето ми не познава умора, не познаваи свян. Сърцето на орела се стреми към победа. И сърцето жъне победаслед победа. То следва тялото, там където никой друг не би го последвали тупти като в последния му час. Сърцето на орела и погледа велик.

            С поглед искамда изпивам небесата и безкрайното море. И с поглед ще откривам всичкинови светове. И надежда ще има в погледа ми лишен от светлина. Щевиждам и други орлови крила. Ще се превръщам в капка от соленото море ище бъда лъч в синьото небе. Поглед на орел мрака ще раздели, за да могада намеря тази пустинна земя. Пустинната земя към която така се стремя.Всеки замах на крилете ще отеква в слуха ми. Всеки полъх топлина щесгрява моята душа. И когато стигна таз земя пустинна, пак покой не щенамеря и отново в небето сама ще се рея.

            Защо съмпризвана да мечтая и в хората само красиво да виждам? Защо се изморявамот мислите черни и защо всичко тъжно ме изцежда до край? Защо тъгата сее насложила в сърцето ми и не иска самотно да си върви? Защо задавамвъпроси, а не продължа да летя?

            И летя избезкрайното небе, и привиквам всички демони и зверове. Да бъдат в моетоцарство проклети, да умират хиляди пъти и моята любов да ги съживява.Да мразят тъй силно, както мрази роб и да любят тъй както обича единпатриот. Да бъдат проклети, тъй както проклинат ме мен, и възвишен дабъде всеки нов техен стен. Да стоят там на скалите, от които скачахпреди и да виждат как са безсмъртни. Да не могат покой да намерят,както аз не намирам покой.

            И ще летя изнебесната шир. Няма да се върна назад. Искам да намеря пустинна земя ив пустинна земя сърцето си да погреба. Да забравя черната мъка ицарство от вихър и  мъгла да сътворя. Да обсипя спорти високи всеки неин край и в болки жестоки да бъде сама моята душа.Да бъде истинска и добра тази пустинна земя, за да взема нужното, коетоднес ми трябва за да простя. Защото прощавам на всеки, но не и на мен.Защото научих се да тъжа след като забравих своята душа. И скитам посвета широк и не признавам никой, дори Бог. И забравих скрупули инежност, забравих дори какво е любов. Забравих името и същността си, ноне забравих целта си.

            Имах цел, коятоследвам и сега, искам да намеря пустинната земя, в която царството сиаз ще изградя. Царство сред пустиня и оазис за моята душа. Знам, тинякой ден в моето царство на мрак и тъга ще пристигнеш, като пътникизморен до мен ще приседнеш и ще разказваш за своя път. Искам аз да теслушам и да чуя всеки куплет от тъжната ти песен.и мъката твоя в своетосърце ще заключа, там в тази пустинна за двама земя. Ще ти разкажа и азза полета свой. Ще ти разкажа как да станеш герой. И после ще литнависоко в небето. Ще ме последваш ли?...