Приятели? И к'во от туй?
През не толкоз дългия ми живот съм забелязал много странно диференциране на отношенията между приятели и гаджета. И на мен ми се е случвало, разбира се, но обикновено съм бил от т. нар. активна страна, която е отрязана поради най-тъпата реплика, която някой може да каже - "Не става. Не искам да си развалим приятелството.".
Чудя се какъв е смисълът на подобна реплика. Всъщност тя си е без смисъл, но как да е. Преди броени минути си писах с една дама от БГЛог, която ми заяви, че е "сингъл", защото единствените стойностни хора, които познавала й били приятели. Еми че какво му е лошото на това?
Всъщност, чудя се какво кара хората да не се решат на връзка, когато са добри приятели помежду си? Защо тръгват винаги с фразата "Не искам да си развалим приятелството."? Защо винаги се търси фаталния край, а не едно красиво и градивно развитие на едно щастливо приятелство?
Все въпроси, на които никой не ми е отговорил досега. Чудя се, защо хората се измъчват с години, когато единият се влюбва в другия. Не е ли това по-голямо разваляне на едно приятелство, отколкото да се впуснеш в едно любовно предизвикателство, което може да прерасне в нещо още по-голямо. Не е ли хубаво човекът до теб да те познава така, както само твоите приятели те познават. Да знае от какво имаш нужда и да може да ти го осигури.
Въпроси, въпроси, неперспективни връзки и пак обратно към приятеля, и плач на рамото му за поредното любовно разочарование...
Чудя се какъв е смисълът на подобна реплика. Всъщност тя си е без смисъл, но как да е. Преди броени минути си писах с една дама от БГЛог, която ми заяви, че е "сингъл", защото единствените стойностни хора, които познавала й били приятели. Еми че какво му е лошото на това?
Всъщност, чудя се какво кара хората да не се решат на връзка, когато са добри приятели помежду си? Защо тръгват винаги с фразата "Не искам да си развалим приятелството."? Защо винаги се търси фаталния край, а не едно красиво и градивно развитие на едно щастливо приятелство?
Все въпроси, на които никой не ми е отговорил досега. Чудя се, защо хората се измъчват с години, когато единият се влюбва в другия. Не е ли това по-голямо разваляне на едно приятелство, отколкото да се впуснеш в едно любовно предизвикателство, което може да прерасне в нещо още по-голямо. Не е ли хубаво човекът до теб да те познава така, както само твоите приятели те познават. Да знае от какво имаш нужда и да може да ти го осигури.
Въпроси, въпроси, неперспективни връзки и пак обратно към приятеля, и плач на рамото му за поредното любовно разочарование...
Но винаги съм се чудил на това твърдение, че някой не иска да се обвърже с приятел. Според мен няма нищо лошо в това. Даже е чудесно двама добри приятели, момче и момиче да се влюбят един в друг. Защо пък да не пробват?
1) След секса мъжът започва да уважава жената по-малко. Не, че не я уважава изобщо. Напротив, напротив. Но при всички случаи за него тя щеше да остане по-горе, ако никога не я бе имал.
2) След секса жената се чувства по някакъв начин употребена. И за да се почувства по-добре започва да иска и очаква от мъжа някакви неща, които, ако не получи се усеща наранена.
3) Разбира се, ако двамата се обичат, тази 'първоначална криза' се преодолява бързо и забравя лесно, а нещата стават безумно красиви.
4) Поне що се отнася до мен и личните ми усещания го намирам за вярно.
Защо е нужно някоя патка, която има голяма вероятност да си е купила изпитите и/или дипломата, да ти определя начина на мислене? Аз лично намирам точки 1 до 2 за тъпи и необосновани, а точка 3 остава излишна...
Вярвам, че двама приятели могат да бъдат щастливи заедно, защото са минали едно ниво на опознаване, което в едно "обикновено" влюбване е замъглено от сладката болест. И опознаването почва на съвсем друга основа.
Съгласен със Щепсито, такива връзки са красиви и не е задължително да завършват трагично. Лично аз не мога да мразя човек, на който съм казал "обичам те".
PS. Да, Ace, не се отнасят само за приятели.
Обаче се сетих за една реплика на моя колежка:
- Как можеш да си приятел с някой с който си се въргалял в кревата?"
- ????!!!
Е, тя и брака не одобрява тъй, че с нея май сме на противоположните полюси.
Не виждам как можеш да имаш дълготрайна връзка с някого без да си приятел с него или поне да се стремиш към едно приятелство (ако примерно са били непознати когато са тръгнали).
Точно на два пъти досега ми се е случвало да губя приятел поради причина, че става нещо повече между нас. Единият път завърши със сълзи, изтрити номера на телефони, премахване от ICQ листата... и не аз бях инициаторът на този завършек. Вторият е описан тук: http://bglog.net/Poroci18/7264
... като във втория случай си признавам, че имах доста силни чувства към човека.. е, пак не се получи.
Въпросът е "защо"..
Хайде, в първия случай човекът не ме привличаше като мъж и не бях влюбена в него, докато аз го привличах като жена и беше влюбен.. ама във втория случай и двамата имахме поне сексуално привличане към другия.
Поддадохме му се и сега не можем да проведем дори един искрен разговор.
Мнението ми е следното. Напълно възможно е и е твърде прекрасно, когато двама приятели се влюбят и искат нещо повече един от друг. Тогава се получават едни от най-стабилните и прекрасни отношения. Двама много добри мои приятели, които помежду си са приятели от близо 7 години, наскоро се събраха като двойка и в момента са ужасно щастливи, влюбени и аз много им се радвам :)) (Коцко, Женка, обичам вииии!!!
НО !
За да се получи нещо такова, трябва 1. и двамата да го искат еднакво силно, 2. двамата да искат ЕДНО И СЪЩО (не единият секс, пък другият връзка примерно), 3. да си имат огромно доверие и 4. в случай , че нещо се прецака, приятелството им е да достатъчно стабилно, за да го понесе!
Съгласи се с мен, Ейс, че всички тези условия твърде често липсват. А без тях се получава една голяма мацаница. И провал на нещо градено и от двамата... провал на едно приятелство.
Според мен, тъй като връзките с приятел са дългогодишни, а гаджетата често се разделят - затова хората се боят да не се изпокарат с прителчето си само заради една нетрайна връзка: да го загубят като приятел, без да го спечелят като гадже.
Статистически дали има основание? Нямам идея. Кой да ти каже дали с някого ще ти потръгне? И то трайно? Аз бих опитала, без да се колебая.
След като вече съм прочела коментарите - ще кажа само за тази психоложка:
Тя явно има предвид конкретен случай: че жената отстъпва пред настояванията на мъжа. И после наистина може би съжалява. (Възможно е тя да не е изпитала изобщо удоволствие от упражнението). А мъжът наистина може би не я уважава вече чак толкова.
Има един подтекст в този вариант, който прозира в оценките и на двамата: че от мъжа се очаква да прави секс на поразия, докато жената трябва да се държи на положение. Това е смешно! Поне на мен ми е смешно.
Та това, което е казала психоложката, е напълно реалистичен вариант. Обаче далеч не изчерпва всички случаи: ами ако жената е активната страна? Ако тя го напива примерно и той поддаде, а после съжалява? Познавам хора, които са били в такава сируация.
А най-често срещано според мен е следното: когато и двамата го искат, и се кефят, и няма прецакан и прецакващ, а двама души, които заедно правят нещо хубаво и за двамата.
Много точно, кратко и ясно си го казала!
Мда ... може да се напише много по повода.
Веско и Ace, момчета, какво точно не разбрахте?! да ви питам, вие с всички жени, които познавате ли искате да спите? съмнявам се. е, да де, ама как да кажеш на една супер навита жена, че нещо не я харесваш достатъчно, за да си легнеш с нея, още повече ако има навика да ти държи главата, когато повръщаш след като си се напил безподобно, или пък ти обяснява, че ти няма нищо, просто гаджето ти не те познава достатъчно и т.н. за тази жена иде реч, която ви разбира, познава и на всичкото отгоре е вашата най-добра приятелка. да де, но защо ви е само приятелка?! нещо й липсва вероятно.
и да знаете, че никак не ми харесва да обяснявам очевадни неща, ама сама се набутах;) ако пак има нещо неясно, ще ви го обясня друг път;)
Серенити, и на Момо го написах - точки 1, 2 и 3 (твоите, обаче) не важат ли и за връзка без да е имало приятелство? И да те питам за първия случай - след като не те е привличал като мъж, защо си се впуснала в такваз авантюра? А за втория.... не сме ли го обсъждали вече другаде?
Момичета, защо гледате конскокапачно и не се опитвате да погледнете обективно на моделната ситуация? Идеята ми беше точно такава, въпреки че не съм споменал каква ми е идеята в поста. Просто явно се вижда, че хората обичат да им е гадно. Особено хората от женски пол. Защо - не знам!
ПП Шогунка, хубав коментар.
Съгласна съм, че "Ще си развалим приятелството" е тъпо оправдание. Не само, че не е вярно, ами и не е логично, нито убедително. Пък и е изтъркано.
Установила съм, че ако не ти се е налагало да го правиш, тоест ако не си попадал в подобна ситуация, е трудно да разбереш
защо е трудно да отрежеш някого.
А то е, защото неминуемо го нараняваш. Той се чувства отхвърлен ... бога ми, той Е отхвърлен. И лошото е, че едно НЕ нито е достатъчно, нито е в състояние да го разубеди. Той търси АРГУМЕНТИ. Той иска отговори на въпроса "Защо не". Защото той пък разполага с контрааргументи. Защото вие си пасвате явно все пак - щом сте приятели. ТОГАВА ЗАЩО НЕ? Какво ми има тогава - пита се той. Не съм ли достатъчно мъж? Защо въпреки че тя ме познава толкова добре и е наясно с положителните ми качества, не ме възприема като МЪЖ?
Ами ... това ранява. Както ранява и "не ме привличаш сексуално". По същия тоя параграф. Обидно е. Ранява мъжествеността. А питащият търси за себе сиобяснения.
защо не става?
защото съм грозен? защото не съм достатъчно мъжествен (това даже е по-страшно от грозността)? Защото съм отблъскващ тип? .... ако ТЯ не ме харесва като мъж, дето ме познава толкова добре, тогава кой?
Така че, Ейса, това твоето обяснение е по-калпаво и от другото, сори че ти го казвам. Ама виждаш колко вреди може да нанесе.
А, вярвай ми, ти НЕ ИСКАШ, наистина не искаш да нараниш приятеля си.
Но ти (Ейс) искаш да не се лъжем. Правилно. А истината е сложна и затова трудно се обяснява. И да, истина е, че той не те привлича сексуално. Но не защото не е мъж (както той неминуемо разбира и му става болно), ами защото на теб ти трябва нещо друго, защото не са ви такива взаимоотношенията. ЕТО ТОВА трудно се обяснява, защото то СПОРЕД ТЕБ не са ви такива. Според него са си такива. На него му е трудно да го повярва. Пита "защо". Казваш му нещо. Той започва да дискутира с теб. Опитва се да те убеди. С аргументите си. Неприятно, наистина неприятно.
Но... може би човек трябва да го изживее това, за да го разбере.
Серенити, и на Момо го написах - точки 1, 2 и 3 (твоите, обаче) не важат ли и за връзка без да е имало приятелство? - точки едно, две и три могат да важат за връзка, да. В случая обаче говорим за приятелство преминаващо във евентуална връзка. Искаш да ми кажеш, че там не важи, така ли?
И да те питам за първия случай - след като не те е привличал като мъж, защо си се впуснала в такваз авантюра? - В първата.. "авантюра" се впуснах защото бях хлапе и не знаех какво искам. Трябваше ми малко време за да разбера, че човекът не ме привлича. Дори не се стигна до интимности. Всичко започна и свърши доста бързо. Затова казвам, че човек трябва да знае какво иска, ако смята да прави нещо такова.
А за втория.... не сме ли го обсъждали вече другаде? - Да, обсъждали сме го втория, позовах се на него просто за да подкрепя теорията си.
Мен лично не ме кефи да ми е гадно, макар че съм от женски пол. Затова гледам да го избягвам. През годините съм си изградила нещо подобно на система, чрез която избягвам ПОНЕ кофти моментите, които е възможно да бъдат избегнати.
Този спор ми се очертава безсмислен. И за да завърша моето участие в него ще кажа, че всъщност аз не отричам привличането между приятели. Просто смятам,че човек трябва добре да си помисли преди да се впусне в нещо такова с другарчето си. Защото вероятността да съжалява е голяма. Ако пък му се поема риска да загуби човека отсреща - личен избор, разбира се! Аз лично не знам дали бих го направила вече.
Усмивки!
П.П. Между другото аз съм казвала право в очите на мъж-приятел: "Не ме привличаш". Понесе го. Може би щото по начало не е комплексар. Обаче ако е ... sтой та гледай! Ако ти проговори пак ще е късмет.
Всъщност тъй и не разбрах, защо гаджето трябва да се дели от приятелите?!
А тази тема ме наведе на мисълта, че приятелите ми от мъжки пол, на които държа, не ме привличат като мъже. Не че не са готини, но за мен лично рядко представляват интерес. Очевидно е защитна реакция. Така или иначе приятелството обикновено е по-дълготрайно от връзката. Въпреки че, ако някой ме привлече много, и ако той чувства същото (което просто не ми се е случвало с приятел), бих се хвърлила в това. Човек трябва да рискува поня кога :)
За психоложката. Може би е обсъждала конкретна ситуация и е развивала някакви хипотези във връзка с нея, иначе не ми се вярва един специалист по психология да формулира такива генерални правила. Доколкото знам, психолозите те питат как се чувстваш, а не ти казват:)
За темите табу. Ако с мой приятел мога да си кажа повече, отколкото с гаджето си, веднага правя суич:) Но в крайна сметка от мене си зависи с кой колко ще си казвам и едва ли ще позволя горното да се случи. Нали затова ставаме интимни - за да сме си най-близките на света.