Правото да обичаш...
Харесва ми да давам чувствата си, ама дали винаги имам право?
Да речем, че си избирам някакъв обект и започвам да го обсипвам с внимание, ненатрапчиво, нежно, просто ей така - усмивки, погледи, разговори, кратки докосвания на ръка с ръка - онези дребни нещица, които се забелязват и които забелязваш кога се забелязват.
Да, де, ама като тоя човек си има кой да го докосва, кой да му се усмихва, кой да си говори с него? То си личи, че му е приятно да си лафи и с мен, ама обикновено не тоя дето яде баницата е виновен, а тоя дето му я дава... Сещам се за припева на една чалга песен : "Знам, че те възбужда да удариш чужда..." Докъде се простира моята отговорност и докъде тая на въпросния обект?!Изобщо той има ли отговорност - аз лично, гледайки отстрани подобна картинка винаги казвам, че втората мацка е виновна и ... май съм права....
Едно време някак си по-различно стояха нещата - ако си харесвах някого, то той или не разбираше или разбираше вече като е станало много късно - толкова добре го криех! А сега... Сега може би не ме е страх, че ще бъда прекалено уязвима, ако разкрия някакви чувства, изпитала съм вече разочарование и знам поне пътя, по който се преболедува. Е, да, ама сега не трябва да защитавам себе си, ами друго едно такова - също обичащо, което също обича да обича. И сега ако аз се включа и аз почна да обичам, то ще му преча на онова другото да обича... Не може да не й преча, и тя е човек, да не говорим, че е жена и много добре усеща всичко, сигурна съм, че се притеснява... Имам ли право да се пробвам да купя чужди обувки ми е мисълта или не? И ако да, докъде се простира то?
Да речем, че си избирам някакъв обект и започвам да го обсипвам с внимание, ненатрапчиво, нежно, просто ей така - усмивки, погледи, разговори, кратки докосвания на ръка с ръка - онези дребни нещица, които се забелязват и които забелязваш кога се забелязват.
Да, де, ама като тоя човек си има кой да го докосва, кой да му се усмихва, кой да си говори с него? То си личи, че му е приятно да си лафи и с мен, ама обикновено не тоя дето яде баницата е виновен, а тоя дето му я дава... Сещам се за припева на една чалга песен : "Знам, че те възбужда да удариш чужда..." Докъде се простира моята отговорност и докъде тая на въпросния обект?!Изобщо той има ли отговорност - аз лично, гледайки отстрани подобна картинка винаги казвам, че втората мацка е виновна и ... май съм права....
Едно време някак си по-различно стояха нещата - ако си харесвах някого, то той или не разбираше или разбираше вече като е станало много късно - толкова добре го криех! А сега... Сега може би не ме е страх, че ще бъда прекалено уязвима, ако разкрия някакви чувства, изпитала съм вече разочарование и знам поне пътя, по който се преболедува. Е, да, ама сега не трябва да защитавам себе си, ами друго едно такова - също обичащо, което също обича да обича. И сега ако аз се включа и аз почна да обичам, то ще му преча на онова другото да обича... Не може да не й преча, и тя е човек, да не говорим, че е жена и много добре усеща всичко, сигурна съм, че се притеснява... Имам ли право да се пробвам да купя чужди обувки ми е мисълта или не? И ако да, докъде се простира то?
Тук правилата се диктуват от сърцето и ще бъде грешка, ако пренебрегваме желанията му. Това, че евентуално може да се изпита разочарование, не е основание да крият и да се потискат чувствата. Аз съм "ЗА" те да бъдат показвани, пък каквото ще да става.
Също така си мисля, че не трябва чак толкова много да се разсъждава за последствията от една връзка, а е хубаво човек да се чувства по-свободен и да се остави в ръцете на съдбата.
Не може някой мъж да се чувства като "обект", и като така да е невинен за последиците от един флирт. Защото, видите ли, това второто момиче го е задявало. Ако той не се нуждае от този флирт, нали просто няма да поддаде!
Знам няколко истории, при които мъж отхвърля предложение за необвързващ секс с готина мацка.... понеже си има някого и не е заинтересуван да прави секс без любов. Та няма какво мъжете да ги мислим за хептен само "тестостерон без мозък към него".
Аз мисля, че ако се случва нещо, няма за какво да се обвинява другата жена.
Първо защото има случаи, когата другата жена няма никаква идея, че този пич си има приятелка или жена.
Второ- може този мъж да си търси много настоятелно и други партьорки. Той като си има половинка, защо не мисли за нея, а другата жена трябва да се съобразява с това.
Имам един познат, който е женен. Жена му е много хубавичка, малко мълчеливичка, но се разбират чудесно. Като ги гледаш заедно си мислиш, че са перфектната двойка. Хармония, обич, коте, писи, мило...
Та този същия господин в момента, в който излезе от вкъщи и очите му се отварят на четити. Като види жена става като мишката на Гаргичка.:-) Постоянно се натиска на други жени и ако някоя се съгласи, изобщо не се замисля.
После ако го питаш: "Защо правиш така, нали обичаш жена си?"
Той отговаря: " Да, много я обичам, но това е друго нещо"
И така жената ще си живее в заблуда цял живот, ако някой не реши да и разкаже. То е малко кото обществена тайна.
Но също и познавам мъже, който отказват секс, защото са с друга или защото просто не са в състояне да правят секс със "всяка стещната".
Така, че е много относително. Важното е хората да могат да разговарят и обсъждат проблемите и да са честни един към друг.
Ами като за начало, съгласна съм с Куинката за вината. Вина е глупава дума и доста често вреди при употреба. И все пак ... абе ...
виновен си е (в случая) баш тоя дето изяда баницата!
И още как си е виновен! Или да го кажем по-меко: отговорен е за действията си. Ако си на мястото на жената, на която й изневеряват, на кого да се сърдиш сега - нали на изневерителя! А оная другата мацка - тя не нарочно ти струва зло, тя си гледа интереса (който в случая е: да спи с мъжа ти:) )
Но си остава и оня момент с чувството за солидарност, гузната съвест и т.н.... Та затуй не е една беля.
Ако все пак в един такъв флирт, мъжът, който има сериозна връзка поддаде, и ако можем да говорим за вина, то вината е негова. Все пак кучки има много (съжалявам за думата, но така най-точно мога да опиша жени, които обичат да отнемат чужди мъже
Няма нищо лошо във флирта, не трябва да си слагаме спирачки, но ако си имаме някого, нали затова сме заедно - за да не го нараняваме и не му причиняваме това, което за самите нас би било неприятно.
Разбира се, ако вече чувствата между двамата влюбени не са както преди, един от двамата нужда от "освежаване" или изобщо от раздяла ,нещата са по-различни и специфични.
Винаги съм смятал, че гаджетата не пречат, защото винаги могат да станат бивши. Трети човек трудно може да развали една връзка - тя просто или я има или я няма. Най-много да станеш повода, искрата, обърни-камъка - от това няма какво да се чустваш гузна, ако не си ти - ще е някоя друга.