Пожелах му

Още като се запознахме знаех, че има повече от голяма вероятност да замине за Англия.  Но на мен не ми пукаше. И без това бяхме от различни градове... Да ама не съм и подозирала, че ще се влюбя. В това няма нищо лошо, но аз съм Наистина Влюбена - онова голямото нещо, дето плаши и те кара да не спиш. Карай. Харесахме се и взехме, че се взехме. Виждахме се от време на време, а в родната компютърна зала вече ме знаят по име и сигурно им се явявам главен спонсор. Даже предния месец направиха ремонт и май аз доста съм помогнала за него. После си взех телефон и взехме да развиваме родните телекомуникации... Ама той замина. Наистина замина. Ей така - да не повярва човек как усетих, че разстоянието се удължи! Усетих го. Вчера ми се обади за последно и ме помоли да му пожелая нещо. Измърморих нещо от сорта да не проспи полета или поне излитането си (което си е хубаво пожелание, щото мойто глупаче напоследък системно не си доспива). Ами как да му пожелая нещо!!! Ако исках да пожелая всичко най-хубаво, то щеше да звучи така: "Бягай от мен, щото аз си знам най-добре каква напаст съм!". Ако му бях пожелала това, което на мен ми се искаше, щеше да звучи така: "Не заминавай!". Затова просто се направих на глупава. Не че ми беше много трудно... Но той замина без подходящ поздрав от мен.

... с мисли ще ти пращам слънце и попътен вятър, нека най щастливата звезда да те води в нощта!..

В песничката за Ум се пееше "Сбогом", но аз предпочитам да си мисля, че е само "До скоро" или "До след 3 месеца". Защото... защото вече не мога да мисля. Близките три месеца не искам да мисля. Надали ще ми е проблем. Ще се изключа за света, ще надебелея или ще разглезя още повече сестричката си, но няма да мисля за това колко далече е той. За това колко раздалечени са сърцето и тялото ми. Ще си гушна плюшената маймуна и ще чета книжки за хора, които живеят. Вместо мен. Защото... хммм... защото...
Ми отказвам да търся тоя отговор. Ще спра да дишам, защото ще спра да дишам. И толкоз.

ПП: Глупаче, ти дали се наспа? Понеже предполагам, че не си, ти написах нещо дълго, скучно и приспивно. Надявам се да е проработило... Защото за друго май не ставам напоследък...