Писмо

 Здравей, самотно момиче ! Пише ти едно самотно момче...

Обичам да си пиша с разни хора
Дори наглед безсмислени слова,
Но малко по малко вече чувствам умора
Добър съм аз, бъди и ти добра.
Стоя си сам и често мисля,
Мисля си за любовта до късните зори,
За любовта, за другите неща в живота,
Че и за смъртта дори.
Навярно пак отвеяно говоря
И пак разкривам своите мечти
И пак с надеждите си тишината поря
Но ако се отегчаваш, моля те прости
Самотен съм с душата си и с цялото си тяло
И чувствам черен, непрозрачен мрак и студ
Съпротивлявам се без сили, вяло
А май че може би съм луд.
Прости, девойко, на това уплашено момче
Не се сърди, а го обичай
Затуй че плаче като мъничко дете
Обичай го затуй и всичко друго
Любов му дай, мечти, сърце.
Не се сърди това не е шега безвкусна
Това е истинската ми съдба
Но само съжалявам, че пропуснах
Да спечеля тази предварително загубена борба.
И моля те не ме предавай
Но преди да пишеш помисли
Защото ако да ще ми помагаш
Сърцето ми на самотата си да отмъсти.

                                                               1995г.