Октомври 2 или всичко, което ми причини ...

Напоследък знаех, че нещата нямаше как да станат по-зле.Вярвах, че вече след всичко съм изпитала най-голямата болка и няма как да се случи нещо или да изпадна в ситуация, която да ме нарани повече...но грешах .Случи се .Всъщност то се е било случвало през тези 2 години, докато бяхме заедно, но аз бях сляпа и днес-нищо ново на практика-просто го осъзнах...Осъзнах , че ти никога не си бил до мен. Да , не си! И сега не си тук- когато говоря лоши неща за теб, дори и сега не си до най-съкровените ми усещания и мисли, защото...Защото коства усилие.Усилие ли по дяволите ти коства!!!! А на мен знаеш ли какво ми костваше да те обичам? Ти знаеш ли какво означава баща ти да ти каже , че си "боклук" само защото си с някого? Собственото ти татенце? Знаеш ли , че си оставих нервите в скандалите с тях двамата , за да те защитавам? Усилие ли ти коства да си до мен? Знаеш ли, 4е загубих нашето дете в 1 такъв скандал с тях? ...
Беше по онзи тротоар край парка Заимов , когато днеска почувствах колко ласкав и успокояващ ден беше днеска . И страшно красив в много злато и беж :) Не обръщах внимание на многото двойки около мене, защото се наслаждавах на последните слънчеви лъчи, докато те чаках да дойдеш да се поразходим докато почнат лекции.
Едно време, когато те обичах, нещото , което най-много ценях в теб, беше това, че понякога имаше търпение да ме изслушаш и понякога не се чувствах сама...Механичният разговор за работа и правене на кариера, нетипичен по принцип за нас и начинът, по който мъртво излизаха думите от устните ти , ми позволиха да отделя цялото си внимание за красивата природа наоколо .Или просто ми беше много студено...
Беше ми ставало студено много пъти, когато съм сред хора , с които би трябвало да имаме нещо общо ( колеги сме в университета или работа) , а те са студени като камък и няма начин да оставя следа върху студените им сърца , които отдавна са паметници. Сега ми беше интересно и ...мъчно? да видя как човек, който пред мен се беше развивал като личност , се беше превърнал в паметник . Вярвах, 4е този момент, в който имаме достатъ4но време да поговорим , мога да ти споделя какво ме боли, защото мислех 4е сме приятели . Имах нужда да вярвам 4е ще ме облекчиш.
-Твоите проблеми ве4е стават ежедневие . Костват ми много усилия..."
Сама. Бях напълно сама ве4е в целия свят. Бях загубила дори и останалото добро в душата ти, която някога ми принадлежеше.Да, ти целият беше камък и нямаше никакво зна4ение ве4е , 4е стоя толко близо до теб и съм със същия парфюм и същото червило от тогава...Нямаше значение, че не спирах да те гледам или че държах отпуснатата ти ръка,душата ти не ми принадлежеше.
След всичко това минахме покрай пейката , на която си обещавахме , че ще имаме 3 деца...Една част от мен гледаше отстрани мен- с насмешка обсъждаща това място , дори с изследователски интерес и теб- игнориращ както винаги всичко, което е имало зна4ение за мен...и направих заключението- не ме болеше. След всичко това мен не ме болеше. Освен 4е бях загубила твоята доброта и душата ти, аз бях загубила и моята душа  и всичките си чувства...