Обещания
Събуждам се в опиянението на твоята любов и искам поне още ден да си с мен –ако светът ще свършва, искам с тебе да умра. Разтърквам леко очите си и се протягам, за кой ли път в съзнателния си живот го правя с удоволствие. Най-прекрасния миг от деня. Измивам лицето си с обилна доза вода, преплетена в уклончиво казани думи за добро утро. Стремя се да съм любезна, дори все още сънена. Не върви и казвам дума носеща ми черна точка. Колко ли такива имам вече… през деня вече е друго. Тогава не спя омаяна от твоето присъствие до мен… Обличам се - изречения казани с любов. После ме бичуват хиляди неволи на този живот с пространствени изречения за омраза и тежка съдба. Следват хиляди телефонни разговори, един от тях няма с похвала, само бичуващи думи примесени с малко любов, от твоята обич! Само ти си дневната радост.
Едни исъщи действия, всеки ден, ден след ден. И така цял живот. Не ми се живее така. Искам да те изненадам, дори и само веднъж. Искам да ме изненадаш. Искам да съм силна, когато утре се изправя и кажа, че напускам. Не напускам теб, а света на роботизираните човеци. Ти ставаш моя свят. Или моята вселена. Искаш ли да продължа???
Знаеш как мразя да кроя планове за бъдещето… знаеш, че живея ден за ден, от много време на сам. Обичах някога да градя плановете си и да сесъобразявам с другите в живота. Обичах да ги вдъхновявам, усмихвам и изненадвам. Тогава съдбата реши вместо мен и разруши граденото… от тогава я има тази тъга… от тези обещания, които давах, които ми бяха давани, които ми бяха просто обещавани. Писна ми от празни обещания, за които се боря и постигам сама. Писна ми отпразните хорски надежди в мен. Писна ми!
Мразя обещанията. Недей да ми обещаваш любов! Недей да обещаваш, че ще ме пуснеш някой ден ако го пожелая! Просто мълчи и ме обичай!
Коментари