Нещо ми става

Не знам, от пролетта ли, от какво ли, хормони някви ли ме удрят, обаче по цял ден мисля за него...Снощи си легнах, мислейки за него, събудих се, мислейки за него.Дори се гримирах за него, по начина, който той  харесва, макар че ще го видя чак след 10 дни. Нещо не ми е вред. Даже любовни смс му пращах, както в началото...То не че е изминало много време от както сме заедно, ама...Нещо не се чувствам на мястото си с такова обземане от мъж. Винаги съм се владеела в известна степен (освен веднъж и този - втори път), но сега просто...Те ми диктуват лекции, аз се рея нейде из Габрово и си представям как се разхождаме и си се гушкаме на пейките като ученици някакви...Срам направо.Как ми идват подобни глупости не знам...И само като си го представя как ми се усмихва, и като му чуя гласчето по телефона и ми омекват крачетата ...Че го обичам, обичам го, ама не вярвах,че съм влюбена в него по същия начин както преди 6 месеца го гледах в очичките с обожание и не смеех да му кажа нещо напряко.Сега се чувствам пак така - искам да е при мен и да го глезя, глезя ,глезя, даже да взема да му сготвя...Ох,Винке,Винке, докъде я докара...Утре пак ще си мисля за него и ще си гледкам снимките от сватбата и ще си го целувам виртуално.Искам си Ицото...