Неделно (Трета част)
По принцип няма кога толкова да си поприказва човек по време на тренировка, но след това се събираме и се пие по бира. Вади се бирата от хладилна чанта, приказва се малко и после - кой откъде е.
Бях последна с обличането. Както винаги. Как да е. Излизам от съблекалнята, всички са се събрали. Михаел (абе май в крайна сметка Михаел се казва) и той. Пред него една каса бира, сочи ми я. Не, мерси, казвам (така и не се научих да я пия тая бира, срамота вече 5 години и кусур в страната на бирата). Има повод, казва. Предположих, че е рождения ден на Бербел. Тя наистина имаше рожден ден.
Не. Сочи себе си. Той има повод. За бога, защо не ми го каже направо и веднага? Сочи себе си и кима. Не я разбрах тая реакция. И ти ли имаш рожден ден, питам учудено??? Не. Заминавам за Индия.
Шах с пешката. Останлите ми две-три мозъчни клетки бяха съсредоточени само върху едно: да не изглеждам прекалено втрещена/учудена/нещастна/засегната/...
Верно? - питам. И защо?
По работа. Ще работя там.
Кога заминаваш?
На 9ти. (не уточни месеца, така че: юни).
По работа. Ще работя там.
Кога заминаваш?
На 9ти. (не уточни месеца, така че: юни).
И кога ще се върнеш?
След две години.
След две години.
Седнах до него. Седнах си на раницата, нямаше стол. (Господи, той е толкова огромен!) Айде, казва, вземи си бира, черпя. Преди да успея да му откажа пак, вече беше отворил една за мен. Наздраве, казва ми.
По принцип не харесвам стандартни реакции тип „пресилена радост“. В смисъл, много щеше да ми е лесно да кажа уау, браво, супер, много готино, това е страхотна промяна! Щеше да е учтиво и любезно и може би в рамките на добрия тон. Той щеше да благодари и да каже, че да, наистина, с нетърпение очаква да види какво ще му се случи, че всичко е уредено, че парите са добри .... не знам. Но, както казах, не харесвам такива реакции.
Е? Радваш ли се? - питах. Винаги е искал да отиде в чужбина, така че да, макар че Индия не му е била никога фаворит. (Така си и мислех.)
Аха.
И за да е цялостна работата... – продължи той, всъщност не знам аз ли не чувах добре, или той си говореше тихо, тихо и някак спокойно, почти кухо, не, просто без ... без тържественост и театрални изпълнения. Като най-обикновено повествование. Изречения просто. Сякаш не говореше на мен... – направих преложение за женитба на приятелката ми.
И за да е цялостна работата... – продължи той, всъщност не знам аз ли не чувах добре, или той си говореше тихо, тихо и някак спокойно, почти кухо, не, просто без ... без тържественост и театрални изпълнения. Като най-обикновено повествование. Изречения просто. Сякаш не говореше на мен... – направих преложение за женитба на приятелката ми.
Да, нали, ново двайсе! Господа с бяла брада се хили, знам, там на небесната твърд, а аз само цъкам (наум) и нищо, казвам си „после“. После. После ще асимилирам информацията, сега е по-важно да съм тук.
А той се оказа от хората, които са душата на компанията. Знаех си, да, някак го знаех, честичко ми се слуцва да си харесам именно от тоя род хора. Поприказвахме компанията и туйто.
* * *
Представи си следната картинка:
Той и тя, лунна нощ, звезди, небе, клонките шепнат незнамсикаквоси, идилята е пълна. Той я хваща за нейната ръка и промълвява тихо: "Искам да ти дам цялото щастие на този свят!".
Грешка! Какво ще й дава той - нищо не може да й даде, ако тя не си го вземе. От тая гледна точка по-правилно би било нещо от рода на
"Искам да ти дам възможност да бъдеш много щастлива" или "Искам да бъдеш много шастлива с мен". Нещо такова. А дали тя ще се възползва от промоцията, вече е отделна работа.
* * *
И тъй, цяла неделя ми беше едно мръчкаво. Учих малко, после побягах малко на обяд. 10 обиколки - чиста работа. Колкото да ми се раздвижи мисълта. Ама едвам ги пробягах. Предния ден се бях уговорила на кафе с една приятелка - българка, но не ми се ходеше. Като не съм в настроение и НЕ ЗНАМ ЗАЩО, не ми се среща особено. Ами да играеш на "при нас е весело" е свързано с вътрешно напрежение, което не обичам да си причинявам. А да седна да се оплаквам - бе то може и може би би помогнало, но по ред причини и това не винаги ми е комфортно. Просто защото синдромът "не-съм-в-настроение" е нещо, което приятелите ми може да поразръчкат, но няма да го премахнат наистина. Това е, в общия случай няма смисъл да ги занимавам. Но се срещнах, де, с проятелката-българка и с още няколко човека, пихме кафе и поприказвахме малко на общи теми. Поразведрих се, да, разбира се, то добре, но за мен тия работи са мижи да те лъжем. И после си тръгнах, все още с тая неясна глобална негативност. А хубав ми е животът, казвам си. Интересна ми е работата... Доводи разни. Вярвам им напълно, така е, но ... не е това. (не това ми е проблемът). Айде, ако не друго - усмихнах се на себе си - поне да впрегна комплексите си в нещо плодотворно: отидох малко на фитнес. Нямаше нужда днес, бях бягала вече, стига толкова. Но едва ли пък щеше да ми навреди.
И не щеш ли, той беше там. Сигурно тайно съм се надявала да го видя.Здрасти, едно-две изречения. Толкова.
А мен ми мина веднага тва дето така ми се спеше! И всичко...
Е, как' Сийке, освен неврозата като че ли мен ме гони и склерозата, та забравям за туй, че тез идиотски мисли и запушени настроения винаги се дължат на нещо простичко.
Мда, май много бързо бях обявила случая за приключен и го бях защръкнала в папката "Отминали Истории". Много бързо и много куул, ама оная другата (ще я бия тая, казах!) още е на петата обиколка.
А мен ми мина веднага тва дето така ми се спеше! И всичко...
Е, как' Сийке, освен неврозата като че ли мен ме гони и склерозата, та забравям за туй, че тез идиотски мисли и запушени настроения винаги се дължат на нещо простичко.
Мда, май много бързо бях обявила случая за приключен и го бях защръкнала в папката "Отминали Истории". Много бързо и много куул, ама оная другата (ще я бия тая, казах!) още е на петата обиколка.
И това нещо, което толкова често е на душата, умееш така да го разкажеш, че да го направиш участие във филм - с екшъните му, с романтиката, с комедията, с драмата с всичко!!!
Усещането да осъзнаваш, че това, което си си мислила, че ще стане, в един момент се изпарява наистина те кара да си мислиш, че Онзи там, който се занимава по принцип с тия работи седи и се смее : човек предполага, Господ разполага... Много е странно...
А това колко е важно - да се абстрахираш от шока, който ти се стоварва на главата и да останеш адекватна до края, просто да бъдеш там, в реалността - независимо колко нормално, здравословно или не е това - толкова е важно и толкова трудно!!! При мен пък е точно обратното - за да замажа положението на момента и да не изглеждам като тресната с мокър парцал и обикновено има точно : " Уау! Браво! Супер! Това е страхотно! Много се радвам! Честито! " и някакъв въпрос - за да мога да се отдам на себе си за малко... Лошото е ,че точно в този момент, когато задам въпроса и въобще не чувам отговора - само си мисля как да продължа да се държа така, че да не изглеждам "прекалено втрещена / учудена / нещастна / засегната" , което все повече се убеждавам, че е най-добре да се покаже... и сега пък тепърва се уча да го показвам, което хич пък не е лесно,но и това е тема за друг блог
И за взимането и даването каква хубава тема си отворила! Що не я доразвиеш в някой друг пост?
А оная другата - голяма краста! НЕма отЪрване! Лошото е, че в един момент като я усетя, че се появява и сама си я искам...
Малко кофти така ,че всички ти се радваме на писанията като на художествени произведения, а то това си е твое лично преживяване - чувства, емоции... гардероби - риалити един вид. Но все пак поздравления за начина, по който отново ме омая и ме накара да зарежа тука писаниците за стажа и да се върна отново в блога да те прочета до край! Просто ме караш да се замислям над много истински неща и или ми четеш мислите и ги предаваш по най-точния начин, или ми представяш някаква нова гледна точка, от която не съм поглеждала. Много ти се радвам, с няколко думи!
Май не е бил правилният ден за лов на рибка бананка...
Щепс, абе аз си мисля, че то човек никога не знае как би реагирал в една ситуация. Адекватно или не и въобще ... Можеш да предположиш, но не може да си сигурен. То може би даже често е така, че ако е "по-напечено", човек по-добре реагира, а ако е нещо по-тривиално или лесно, то по може да се прецакаш.
Ще извинявате, това сега горното сигурно е много несвързано ама ми се мае главата та две не виждам.
Колко много всички искаме да сме като "тази, едната", обаче... обаче... все си оставаме "онази другата" - защото това е истинският човек, доброто мило, малко, беззащитно Аз в душицата ни, а другото е само един добре изглеждащ, даже прекрасен - камуфлаж, за съжаление.
Еееех, какви усилия полагам и аз да го поддържам - камуфлажа в мен...
Съвсем скоро имах възможността да видя ларва на пчела: скрила се в килийката и си кротува в тъмното. Тя е съвсем бяла, беззащитна и много-много ранима: нищо общо с пчелите с тяхното жило и хъс... Наложи се (или не се наложи, но го направихме) да унищожим няколко такива ларви: беше по-жестоко от битката при Ватерлоо... защото е страшно да нараниш някого, който е толкова беззащитен. Както... "онази другата".