Не точно любов :)
Събличам те със поглед изгладнял
Виждам в теб единствено крака и цици
на лицето нежня овал
и може би искрицата в очите
Не знам коя си и не ме е грижа
усмихвам ти се със въпрос
Повдигаш леко чашата за поздрав
и Живота става в миг по-прост
Приказваме си врели некипели
часовника отчита полунощ
При теб или при мен да се преместим
последният неразрешен въпрос
Разходка кратка, ключ, врата
последен преценяващ поглед
тясна баня, тъмнина,
стенания и влажен допир
След грохота на първия импулс
след споделената цигара
идва шепотът на търсената нежност
а после... после зазорява
Изчезвам в облачното утро
оставаш като сън зад мен
Два часа сън и устремно ме грабва
хаоса на следващия ден...
Само,да те успокоя-с риск и мен да ме помислят за "ненормален"-но напално те подкрепям-просто в живота има и такива хора които биха искали да изживеят даден момент чустваики го,а не машинално деистваики:)-така че,ставаме двама:)
Аз още в началото си признах, че не става дума точно за любов. На Веско и Тони ... нищо няма да кажа за циците :) , момци, взимайте се в ръце :)
А сега сериозно. Така съм видял нещата в момента, така съм ги описал. И още по-сериозно. Човек е създаден да обича и да бъде обичан. Така мисля аз. И когато по една или друга причина остане за дълго сам, когато оня тънък обмен на чувства, енергия, емоции и още нещо, който наричаме любов липсва, всички тези чувства и емоции и енергия - те не изчезват. Натрупват се и кога по-бавно, кога по-бързо неотклонно приближават към критичната стойност. И ако тази граница бъде премината, човек се чупи. Може би не физически, макар и понякога да има външни отражения, но нещо в онзи сложен и прецизен механизъм, наречен дух, се поврежда, често безвъзвратно.
Понякога блуждаещия човек Х се среща с блуждаещия човек Y. И се случват такива нощи. Те са различни, те не са един за друг и го знаят. Но и двамата знаят, че заряда е твърде близо до критичната граница. И ако не са твърде обременени от задръжки, намират начин да споделят всичко натрупано. И тогава, в момента на близост, често се случва те двамата да са по-влюбени и по-всеотдайни от повечето, които се осмеляват да прошепнат "обичам". Момента е само един, но не е по-малко истински. И е спасителен.
После идва метафоричното утро и всеки продължава по пътя си, да търси своето си щастие, с чисто съзнание и отворено сърце. Някъде дълбоко остава една малка искрица, която те кара, когато видиш другия след години да му се усмихнеш. И с тази усмивка да му пожелаеш щастие и да благодариш за оня, отдавна миналия миг.
Грях ли е това?
Когато не си обвързан, няма нищо лошо. Точно тогава има чар. Иначе би трябвало да почнеш да чувстваш вина.
Аз съм ЗА импулсните неща :))
Веско, изглежда не си ме разбрал. Изобщо не говорех за брак, а за любов, и както казва Гаргичка - сексът е следствие от нея.
След като знаем колко магнетичен и въздействащ мъж е Стеф, аз си представих и едно друго продължение - пак ще се повторя с Гаргичка, ама какво да направя, като в този случай мислим еднакво - в което жената, изживяла силната любовна тръпка може да се окаже в плен на любовта.
Ако обаче отсрещната страна няма такива намерения, тогава ще остане само болката и разочарованието от всичко случило се.
Хехе, много е як тоя виц!
Ама има го тоя момент при нас де, не мож ни се отрЕче!
Ето днес примерно в едно от любимите ми романтични и захаросани филмчета мъж и жена стоят на брега на океана и гледат нощното море. Мъжът разказва една легенда за двама влюбени, които се хвърлили във водата, за да стигнат по-бързо един до друг и ... в този момент жената го прекъсва и казва: "И се целунали !", мъжът я поглежда и казва:"Не, удавили се..."
Така, че има го този момент, да... А бе в общи линии важното е човек да е в синхрон със себе си - иначеее работата е отишла на кино...
Хихи, това Щепси ме развесели. Черес хумор :))
А, Веско, аз като жена хич не бих се обидила на този виц. Само че във варианта, който съм го чувала, става въпрос не просто за жените, а за старите баби, които гледат до края порното ,защото нали са си old-fashioned, чакат двамата да се оженят :)