Не мой, не любим

Е, още един хубав момент и едно красиво чувство видяха своя край.
За чувството незнам всъщност, може и да има още малко живец в него.
Както беше написано в един sms - опитвам се да съм добре, но е трудно. Най-вече мълчанието. Но той не се хвана на въдицата, мълчанието се наруши, и какво.

Чудили ли сте се защо някои мъже харесват филма "Brasil"? Едва ли, аз пък се чудих. Освен че наистина е хубав филм, там главният герой намира жената на мечтите си (която сънува преди да я познава), и после я губи благодарение на тоталтарната антиутопична действителност. Не по своя вина! Просто така се случило. Аз мисля, че някои хора ползват този модел на поведение. Всъщност не съм съвсем сигурна, но пасва. А може би просто си търся оправдание, различно от прозаичниете всекидневни причини, както хората обичат да си украсяват преживяванията, възлюбените, и себе си. Иначе е скучно.
Както и да е, нещата ще се разрешат по най-разумния начин, и освен това сега имаме възможността да си търсим щастието отново.
Фойерверки, шампанско, не, аз съм въздържател днес, хубава вечер, хубава рокля, до нови срещи.