Мълчание

Мълчим...

Няма какво да си кажем ли?

Тогава защо си дошъл -

скитащ, неканен, забравен почти?

И защо всеки твой повик попивам,

очаквам и тръпна,

мълчим ли дори?

Ти мълчиш, аз съм тъжна

така е от край време било.

Говорим без думи:

къде сме сгрешили,

какво сме платили,

и колко остава.

Вече не помним:

кой от нас е виновен,

кой от любов се е плашел,

вярата кой е ранил?

Няма какво да си кажем.

Ти и аз сме добре.

И пак се разделяме с обич потайна.

Всеки от нас е семеен.

По-добре да мълчим!