Малко блабла(3)
В събота пак бях на работа, заедно с един мой колега и добър приятел Йорш, а шефа (Бастиан) беше в кухнята.
По едно време в заведението влизат трима души и сядат зад бара. Този път аз също бях зад бара, обикновено разнасям таблата. Та сядат тия зад бара, момче, момиче и баба.
Такова нещо ми се случва наистина рядко, но този път това направо ми попречи на работата. Все пак в заведението идват всякакви хора и съм свикнала ... Казвам на колегата: Йорш, добре, че по принцип не идват тук много такива мъже, защото нямаше да мога да работя. А Йорш искрено ми се забавляваше на акъла :)
Ама това момиче? - казва ми. Бе не ми приличаше като да му е приятелката. Честно, приличаха по-скоро на брат и сестра. Така и реших, че са брат и сестра. Освен това наличието на баба по-скоро не се връзва с концепта на влюбена двойка. Семейно е някак. А тя бабата една готина, нагласена и с червило. И много усмихната и изискана жена.
Сестра му е, казвам аз на колегата. Не може да не му е сестра. А момчето, за да го опиша най-добре, ами прилича малко на Jared Leto. Нищо повече не мога да кажа по въпроса. То си е ясно!
Мале ...
Интересно, не съм знаела каква е реакцията ми "по принцип" в такава ситуация. Не знам всъщност дали имам принципна реакция, но в случая се държах така, че на практика си бачках съсредоточено и даже се захвърчах по масите. И в общи линии ги игнорирах, само тук-таме хвърлях по някой многозначителен поглед или най-много да ги попитам нещо делово от рода на "Ще искате ли още нещо за пиене". Абе доста странен начин да покажеш симпатиите си към някой :) А колежката ми пък - напротив! Тя пък в момента, в който тия двамата се появиха, беше вече зад бара (където по принцип не й е мястото) и бършеше чаши! Тук вече не знам тя какво е правила и какво е ставало, защото аз нали почти не се мярках, освен за някакви си там части от секундата.
Пък и ... така е много по-лесно да прикриеш колко в действителност ти треперят мартинките :)
* * *Истината е, че бях запленена. Jared Leto ... бледнее! Мишка, съща мишка, надушила шоколад.
И значи при всичките тия мисли и работи аз се опитвам да се държа нормално и да си върша работата. А пък, бъзикът настрана, може пък и да не му е сестра.
И значи при всичките тия мисли и работи аз се опитвам да се държа нормално и да си върша работата. А пък, бъзикът настрана, може пък и да не му е сестра.
В последствие се оказа, че този същия съм го виждала вече. А именно, бяха идвали може би преди 2-3 месеца някаква събота в заведението ни да ни искат лед. Той и някакъв негов приятел. Аз бях зад бара (пак) и работех с някаква нова колежка, която не ми беше съвсем симпатична. Тая колежка в последствие я махнаха, но това друга тема. Та дойдоха веднъж, седнаха зад бара и още тогава усетих същото: не, така не мога да работя! :)
Интересно, не съм знаела каква е реакцията ми "по принцип" в такава ситуация. Не знам всъщност дали имам принципна реакция, но в случая се държах така, че на практика си бачках съсредоточено и даже се захвърчах по масите. И в общи линии ги игнорирах, само тук-таме хвърлях по някой многозначителен поглед или най-много да ги попитам нещо делово от рода на "Ще искате ли още нещо за пиене". Абе доста странен начин да покажеш симпатиите си към някой :) А колежката ми пък - напротив! Тя пък в момента, в който тия двамата се появиха, беше вече зад бара (където по принцип не й е мястото) и бършеше чаши! Тук вече не знам тя какво е правила и какво е ставало, защото аз нали почти не се мярках, освен за някакви си там части от секундата.
Но... то си е до човека. Това, че ти едвам успяваш да си вдигнеш увисналото си чене, изобщо не означава, че тия не трябва да положат усилие!
Пък и ... така е много по-лесно да прикриеш колко в действителност ти треперят мартинките :)
Добре, те отиват на кино и след това ще дойдат пак да хапнат нещо. Бабата плати сметката и ми даде голям бакшиш.
Хубаво, след няколко часа дойдоха пак. Аз вече имах достатъчно време да се осъзная и да си сплета стабилна мрежа от аргументи с общ извод: хей, я по-сериозно! Това е само един мъж ... само един, най-обикновен ... а това най-вероятно е гаджето му .... не бе сестра му е ... Няма значение, ти поне гледай да не ставаш на оная мишка. Забавно е, и на мен ми е смешно ...но не ставай смешна. Само един, най-нормален ... мишка... не, момичето, мисли за момичето.... Абе върши си работата, това е. Работа има колото искаш, а мишките гризкат сиренце.
Колегата ми ми се хили. И аз си се хиля. Случва се... Обаче ме остави аз да ги обслужвам. Стига ми тая награда... Бабата беше все толкова симпатична. Всъшност по държанието ми едва ли си е проличало нещо. А дано не ...
Не щеш ли, на тръгване момчето чукна на Бастиан (шефа ми) на прозореца в кухнята и размениха две реплики. (Бастиан
го познава!!!) И си тръгнаха, а още преди да успея да дотърча до кухнята, Йорш вече беше отворил прозорчето: "Кой беше тоя бе Басти?" Доприпках и аз и Бастиан вика: Ааа, един приятел, ама това му е приятелката.
въх!
Ама как така? Не му ли е сестра???
Ама сигурен ли си???
Сигурен беше.
Ама те ... да не са пред скъсване?
Отде да знам, казва ми. Даже май леко го изнервих:)
Нищо де, мъжът си е сам по себе си наистина приятна гледка. Всъщност рядко се случва някой да ми направи такова силно впечатление, без да съм ни най-малко наясно с вътрешните му качества. Но се случва и тогава е нещо особено.
Особено и толкоз. Какво ли не е особено!
Особено и толкоз. Какво ли не е особено!
* * *
И да си дойда на думата за съботата. Съботата, в която имахме толкова малко работа с Бастиан, че направо покапахме. Когато имаш толкова малко работа, почваш от немай къде да се концнетрираш върху някакви детайли. Нагласяш покривките на масите с точност до милиметър, палиш свещи навсякъде, декорираш масите, ако хората пият вино, им даваш да пробват малко от някое по-специално вино, на други им препоръчваш нещо... с други думи, намираш си работа там, дето я няма.
И в този момент звънва телефона: някакъв колега пита Басти и мен дали ни се ходи на дискотека след работа. С Басти се поглеждаме и и двамата мислим едно и също. Сбърчили сме вежди и не смеем да си кажем. Ами честно ли? Не ни се ходи. И на двамата не ни се ходи, защото сме уморени и искаме да си ходим вкъщи. Но и двамата знаем, че е тъпо да откажем, защото по принцип излизаме рядко. Тъпо е да не отидем, знаем го, особено пък защото сме уморени. Но с него продължаваме да се чудим, до края на работното време има още много, а на нас вече ни е писнало и искаме ... искаме да спим, да спим, ей така наистина, затваряш очи и те няма...
Казвам му на Бастиан, тъпо е да не отидем. Какви сме такива само да бачкаме в събота и въобще винаги, айде сега ни е паднало, няма само да се жалваме тука.
Ама ... продължавам аз, абе.... хич не ми се ходиииии. Сигурно ще е тъпа музикатааааа. Айде не. Друг път. Някой път така по-рано ще се огранизираме ...
Ни напред, ни назад.
Ама ... продължавам аз, абе.... хич не ми се ходиииии. Сигурно ще е тъпа музикатааааа. Айде не. Друг път. Някой път така по-рано ще се огранизираме ...
Ни напред, ни назад.
Айде, казва ми той, ще се обадя на Фло и ще го питам дали ще дойде и той.
Фло? Не знаех, че се казва така, но моментално разбрах за кого става въпрос. Още преди да си направя труда да разбера дали съм го разбрала правилно и въобще, кой е Фло, аз вече се чух да казвам "Верно? Супер! Да! Басти, супер!".
Мишка с мишка. Глупава работа.
(и пак следва)
Че сме супер зарибени :)
Ето, ето! Готова е четвърта-последна.
Твойта реакция в случая е по-зряла, но по-малко ефективна: не привличаш вниманието му... ;)
(майтап бе уили)