Искам да ме погледнеш и да ме изгориш, да изтръпна от погледа ти, да затупка сърцето ми, когато ме докоснеш.
    Искам да ме притиснеш до себе си, да ми говориш това ,което искам да чувам, тихо близко до лицето ми! Не, не искам за говориш! Мълчи! Искам да усещам дъха ти върху кожата си, само дъха ти. Искам да усещам как повдигаш учестено гърдите си, когато си поемаш въздух, да усетя топлината на тялото ти, да потръпна от силата на прегръдката ти, да докосна кожата на ръцете ти и да те накарам да настръхнеш, да си поемеш дълбоко въздух и да ме прегърнеш още по-силно, да затворя очите си и да поглъщам на големи глътки аромата ти.
    Побъркват ме малките гънки по кожата ти, всяка една извивка е направена перфектно, точно там където трябва и искам да е моя. Не мога да се насладя само на усещането да те докосвам - нищо повече не ми трябва - само да усещам силната ти прегръдка, нищо повече. Да съм в ръцете ти и да се потопя в аромата, топлината, силата, дишането, усещанията ти...
    Да, искам всичко това, но все пак продължавам да стоя на метър разстояние и ти казвам: " Не е нужно да ме изпращаш..."